Обобщаващата статистика за състоянието на икономиката изобилства от големи числа

Обобщаващата статистика за положението на стопанската система изобилства от огромни цифри и те демонстрират, че банковият бранш в действителност цъфти. Според излезлите при започване на ноември данни на Българска народна банка за деветте месеца на 2017-а, общият размер на активите на банковата система е 95.11 милиарда лв. - съвсем толкоз, колкото е и Брутният вътрешен продукт на страната. По-важното обаче е, че за една година той се е нараснал с към 5.3 милиарда лв.. Източникът на нарастването, както може да се чака, са депозитите на жителите и на компаниите. Парите в първата група са нарастнали с 2.32 милиарда лева и в завършек на септември са 48.02 милиарда лв.. Средствата на компаниите са нарастнали с 2.66 милиарда лева и на финала на деветте месеца на годината тяхната обща сума е 23.07 милиарда лв.. Тук значим миг е, че за пръв път от много време насам спестяванията на фирмите нарастват по-бързо, в сравнение с тези на популацията.

Има доста пояснения за това. Първото е, че жителите "все повече " се уморяват да държат своите средства в банките на съвсем нулеви лихвени проценти, които им носят негативна рентабилност - като се сметнат таксите и комисионите, които заплащат за поддържането им. Факт е, че лихвите по депозитите са стигнали до абсолютния си най-малко - от 0.2-0.3% годишно, и стоят на това ниво към този момент близо една година. Това кара популацията да се замисля за потреблението на разнообразни други възможности, с цел да съхранява своите спестявания - да вземем за пример да закупува парцели или просто да си харчи насъбраните пари, доколкото ги има. Що се отнася до компаниите - повишаването на техните пари в банките е още едно удостоверение, че стопанската система се оживява. Но в това време се оформя констатацията, че рентабилните и ликвидни компании към момента са много внимателни към огромни вложения за развиването на своя бизнес.

Но въпреки всичко активизиране има и това проличава по

съживяването в кредитирането

От данните на Българска народна банка се вижда, че за интервала от септември 2016-а до септември 2017-а над 1.6 милиарда лева от новопривлечените средства не са налети като ликвидност по сметки в Българска народна банка и в ДЦК, а са отишли за нови заеми. Това е разрешило общият кредитен портфейл на банковия бранш да нарасне от 51.56 мрд. на 53.2 милиарда лв.. Важно е да се означи, че най-вече и най-бързо се усилват не корпоративните заеми, а жилищните и след тях - потребителските. Това удостоверяват направените нагоре заключения, че популацията от ден на ден се ориентира към закупуване на жилища и към ползване на артикули и услуги. И че компаниите към момента са консервативно настроени, когато става дума за вложения в развиването на обичайния им бизнес или в нови бизнес инициативи. В дълготраен проект сходна наклонност не предлага положителни вероятности, тъй като засиленото ползване и покупката на жилища може да породи до нови имотни балони - внезапно да усили комерсиалния недостиг и да провокира относително висока инфлация. А неналичието на вложения в развиването на компаниите доста бързо може да изчерпи икономическия капацитет за напредък. Но за това несъмнено ще се заприказва едвам след три-четири години, и то в случай че наклонността, за която приказваме, се задържи.

Като стана дума, за сходни опасности е значимо да се подчертае, че когато към този момент има растеж в кредитирането и когато той се дължи да дълготрайни заеми - за по 20-25 години, каквито са жилищните, е добре жителите постоянно да имат поради, че при такива случаи има евентуален, само че доста сериозен риск от

повдигането на лихвените нива

За доста жители тази опасност може да наподобява мощно хипотетична на фона на лихвените нива - по жилищните заеми тази година те паднаха до 4.2-4.3% годишно. Само че би трябвало да се знае, че сега лихвите са към своите минимални нива. Може да намалеят и до 3.8 %. Но в дълготраен проект - през идващите три-четири години - наклонността ще е да се усилват. И тук би трябвало да напомним, че през 2007-а междинният лихвен % по жилищните заеми бе 8.3%, а през 2009-а доближи и надвиши 10 %. Гражданите би трябвало да са наясно, че за интервала, през който изплащат един дълготраен жилищен заем, могат още веднъж да се сблъскат с сходни лихвени равнища поради цикличността на стопанската система, и деликатно да си създадат сметката дали ще могат да обслужват отговорностите си към банката при такива високи лихви. Защото, в случай че не могат, ще изгубят ипотекирания си парцел. Впрочем това важи и за по-дългосрочните и по-големите потребителски заеми - тези със период на погасяване над пет години.

Банките също имат своята роля да защищават своите клиенти от свръхзадлъжнялост. Тя им е вменена от законите за жилищния и за потребителския заем. Но тя надали би трябвало да се лимитира до елементарна информация и до предизвестия за заплахата от увеличение на лихвените нива. Добра процедура би била, в случай че тъкмо в този момент, когато лихвите са паднали на дъното, банките да затегнат условията си за кредитоспособност и за най-малък наличен приход на жителите, които аплайват за заеми. Иначе появяването след време на група ядосани неплатежоспособни длъжници пред банковите клоновете, които съдия-изпълнителите заплашват, че могат да им лишават жилището, е неизбежна. Както и репутационните и други вреди, които банките ще понесат от сходни събития. Но очевидно това в този момент не е публично значима тематика. Защото за момента общата картина е в розово. А към оптимистичния колорит можем да прибавим и данните за висока финансова адекватност, за висока ликвидност и за намаляващ размер на необслужвани заеми.

Известна сянка върху общата оптимистична обстановка в банковата система хвърлят само финансовият резултат и коефициентите на доходност. От информацията, оповестена от Българска народна банка, се вижда, че за деветте месеца на 2017-а

облагата на банковия бранш понижава с 202 млн. лева

в съпоставяне със същия интервал на 2016-а. По-ниски са и коефициентите за доходност - възвръщаемостта на личния капитал и възвръщаемостта на активите. От 3.11 милиарда на 2.85 милиарда лева спада и общият чист действен доход - за тези, които не знаят, това са всички чисти приходи на банките от финансови покупко-продажби, преди да извършат административни разноски за 1.18 милиарда лева, и за хранителни запаси, които са 548.99 млн. лева за деветте месеца на 2017-а. Защо има подобен спад на финансовите резултати, в случай че най-доходоносният бизнес на банките - кредитирането, отбелязва растеж? Най-бързият и елементарен отговор на този въпрос е, че спадът се дължи на еднократни фактори. Единият е оповестената още в края на предходната година еднократна огромна провизиия от 100 млн евро - 200 млн. лева, която белгийската "Кей Би Си Банк " съобщи, че ще направи върху част от заемите на закупената от нея ОББ. Причината е, че стандартите за кредитен риск, с които борави "Кей Би Си Банк ", са доста по-строги от тези, при които е осъществен прегледът на качеството на активите на българските банки.

Вторият фактор е, че през 2017-а отпада сериозният доход, който година по-рано българските банки получиха от акциите си в интернационалния картов оператор "ВИЗА " и който им донесе сериозен растеж на облагите за 2016-а. Тези два фактора, въпреки и с еднократно проявяване, имат голямо въздействие върху общия финансов резултат на банковия бранш и на коефициентите му за доходност. Но освен те въздействат върху него. Оказва се, че без значение от растежа на кредитирането

чистите лихвени доходи на банките не престават да понижават

То се дължи на бързото рухване на лихвените нива по заемите. Нетните приходи от лихви за деветмесечието на 2017-а са 2.01 милиарда лева - близо 100 млн. лева по-малко, в сравнение с през същия интервал на 2016-а, когато чистите лихвените доходи са били 2.11 милиарда лв.. Този спад не може да бъде обезщетен от увеличените - с 60 млн. лева чисти приходи от такси и комисиони. Явно при опазване на сегашните равнища на лихвите - с цел да бъде преодолян спадът в чистите приходи от тях, банковият бранш би трябвало да усили кредитирането на годишна база не с 1.6 милиарда лева а с два пъти по-голяма сума.

При по този начин описаната обстановка, несъмнено, има кредитни институции, които се оправят по-добре от останалите на пазара.

От 1996-а насам в. "БАНКЕРЪ " прави оценка българските банки по пет критерия: размер на активите (балансово число); размер на личния капитал; облага и възвръщаемост на активите и възвръщаемост на личния капитал. Само банките, попадащи в първата десетка и по петте критерия, намират място в групата на най положителните.

За деветте месеца на 2017-а в тази елитна компания влизат "Банка ДСК ", "УниКредит Булбанк ", Пощенска банка, "Райфайзенбанк (България) " и "Сосиете Женерал Експресбанк ".Не бива обаче да се подминават и положителните резултати на няколко по-малки банки, които демонстрират забележителни резултати за доходност и не попадат в елитната група единствено поради дребния си размер. Това са "Ти Би Ай Банк ", "ПроКредит Банк ", "Търговска банка Д " и "Алианц Банк България ". Провежданите от тях пазарни политики притеглят значителен брой клиенти, въздържането им да демонстрират прекомерно нападателно отношение към огромните корпоративни играчи не им разрешава прекомерно бърз напредък, само че ги опазва от внезапно "замърсяване " на кредитните им портфейли с огромни проблематични заеми, които носят и забележителен риск.

"УниКредит Булбанк "

Банката резервира позицията си на най-голямата кредитна институция у нас с активи от близо 18.67 милиарда лв.. Както се споделя - размерът има значение, а благоразумното ръководство на един толкоз огромен запас разрешава на "УниКредит Булбанк " да регистрира солидни облаги, без да води нападателна политика на пазара. Факт е, че за една година общият размер на кредитния й портфейл е останал съвсем неизменен и към септември е 9.31 милиарда лв.. Разбира се, в структурата му има оживление - вижда се несъмнено нарастване, само че не при корпоративните заеми, където е силата на "УниКредит Булбанк ", а при жилищните заеми. Така или другояче, поради неналичието на общ растеж на заемите, облагата на банката за деветте месеца на 2017-а е 207.8 млн. лева - с към 40 млн. лева по-малко спрямо предходната година. За този резултат въздействие оказва както пониженият чист лихвен приход, по този начин и по-малките доходи от финансови активи от рода на скъпите бумаги. Водената от "УниКредит Булбанк " консервативна политика обаче е изцяло закономерна, като се има поради, че в нея са съсредоточени депозити и сметки на жители и компании за общо 13.82 милиарда лв.. Отговорността за тяхната сигурност кара управлението на банката да подхожда консервативно към поемането на спомагателен риск и да държи големи суми - над 4.5 милиарда лева под формата на бързоликвидни средства, които могат да бъдат употребявани когато и да е, само че не носят високи приходи.

"Банка ДСК "

Банката на народа продължава да оправдава това свое название. Макар в последните 10 години тя да постави големи старания и означи забележителен прогрес в услугите за корпоративни клиенти, нейният главен бизнес си остава обвързван с парите на жителите и със заемите за популацията. Доверието на хората в нея си остава непоклатимо, което пък й обезпечава сериозен растеж на активите и на облагите.

В края на септември 2017-а балансовото число на "Банка ДСК " е 12.03 милиарда лева, като близо 5 милиарда лева от активите й са съсредоточени в бързоликвидни финансови принадлежности.

Без да поддържа нападателна кредитна политика, "Банка ДСК " се утвърждава като най-печелившата финансова институция у нас. За деветте месеца на 2017-а облагата й е 213.65 млн. лева и въпреки в съпоставяне със същия интервал на 2016 да е намаляла с близо 50 млн. лева, тя си остава най-голямата за банковата система. А нейният главен източник на запас си остават потребителските заеми. Това са може би най-доходоносните банкови активи, а "Банка ДСК " е предоставила близо 27% от всички потребителски заеми у нас.

Пощенска банка

Банката е една от кредитните институции, които съумяха да усилят пазарния си дял, активите и облагите си с помощта на очебийно по-активната си кредитна политика във всички сегменти. Активите й са се нараснали с 8.4% за една година и в края на септември 2017-а са над 7.15 милиарда лв.. Печалбата на банката е повишена от 87.92 млн. на 99.87 млн. лева с помощта на покачвания чист лихвен доход и на по-големите чисти приходи от такси и комисиони. Те на собствен ред са резултат от растежа на заемите - над 13.3% на годишна база. При това подобен кредитен растеж се вижда както при заемите за компании, по този начин и при тези за жители.

Райфайзенбанк (България)

Ръст на активите и на заемите регистрира и "Райфайзенбанк (България) ". Той обаче към момента не може да компенсира намаляването на чистите доходи от лихви, провокиран от продължаващото общо понижение на лихвените маржове. По тази причина банката не може да се похвали с нарастване на облагата за деветте месеца на 2017-а, в съпоставяне със същия интервал на 2016 година. Въпреки това регистрираната облага от 117.07 млн. лева я подрежда на трето място в системата по този индикатор и й обезпечава доста добра възвръщаемост на капитала и на активите.

"Сосиете Женерал Експресбанк "

Това е една от банките, която се отличава с доста интензивно държание на кредитния пазар, въпреки това да не проличава изключително от всеобщите реклами. За една година активите на кредитната институция са нарастнали с към 630 млн. лева, а отпуснатите заеми - с близо 280 млн. лв.. Благодарение на този растеж в кредитирането са се нараснали и чистите доходи от лихви, от такси и от комисиони, което разрешава на "Сосиете Женерал Експресбанк " да увеличи облагата си до 80.29 млн. лева за деветте месеца на 2017-а, до момента в който година по рано тя е била 74.41 млн. лв.. А подобряването на финансовия резултат ускорява позицията й на една от най-рентабилните кредитни институции в България.