Данък богатство - икономическият буфер за заможните държави
Облагането на богаташите с спомагателен налог ще поддържа възобновяване от пандемията в страни като Съединени американски щати и Англия, споделя пред "Файненшъл таймс " Тим Бонд - портфейлен управител в английския фонд "Одей асет мениджмънт ".
Правителствата имат дълги описи от задания: възобновяване от пандемията, справяне с климатичните промени, повишение на благосъстоянието на обществото - все значими, само че доста скъпи инициативи. В момента множеството страни се финансират посредством печатниците за пари на централните банки. Което не може да продължава безпределно и без да се направи компромис с опциите на централните банкери да държат инфлацията на допустими нива. С други думи, в най-скоро време държавните управления ще би трябвало да избират дали да се откажат от лесните пари или да изгубят контрола върху инфлационния растеж - непризнателен избор, който може да провокира обществени безредици.
Вашингтон и Лондон обаче разполагат с явно решение: "данък благосъстояние "
В Съединени американски щати, по данни на Федералния запас, персоналното положение на най-богатите 10% от американските семейства е било на стойност 80.7 трлн. $ през третото тримесечие на 2020-а (бел. ред. - фискалната година на Съединени американски щати завършва на 30 септември) - еквивалентно на 375% от Брутният вътрешен продукт на страната през същия интервал и близо 70% от общото благосъстояние на всички щатски семейства. Нетните активи на тези 10% заможни семейства в никакъв случай не са падали под 200% от Брутният вътрешен продукт през последните 30 години.
Еднократно облагане с 5% на този свръхбогат сегмент от обществото би вкарало в държавната хазна 4.03 трлн. $ или 19% от настоящия размер на щатския Брутният вътрешен продукт.
Това би редуцирало чистото персонално положение на американците през третото тримесечие на 2020-а до 76.7 трлн. $. Или тези богаташи щяха да са с 2.1% по-заможни, в сравнение с са били през 2019-а а не със 7.5% без данъка). Парите от сходен данък обаче биха стигнали за обилно разплащане на плануваните от администрацията на президента Джо Байдън разноски за идващите няколко години. Те биха лишили част от непрестанно възходящото обществено неравноправие и биха премахнали бремето на финансиране на държавното управление от централната банка.
Данъкът би преразпределил средства от един относително непретенциозен по размер пласт на обществото към останалите 90%, стимулирайки стопанството. Това ще помогне на финансовите пазари да се върнат към икономическата им функционалност за намиране на действителните ценови нива и за дейно вложение на капиталите, освободени от намесата на Федералния запас. Ще отпадне и потребността от нулеви лихвени проценти и от стратегиите за покупки на облигации - политики, помогнали за задълбочаване на "заболяванията " на стопанската система: разширяващо се неравноправие, цикли на спекулативни балони и сривове, растящи дългови нива и по-нисък растеж на продуктивността.
Идеята за налог върху благосъстоянието е и много известна. Проучване на Reuters/Ipsos от януари 2020-а разкрива, че 64% от интервюираните утвърждават данъка - 77% от тях демократи и 53% - републиканци. Безспорно, притежателите на финансови активи са били облагодетелствани от изключителни облаги през последното десетилетие, "подарък " от покупките на облигации и от ниските лихви. Следователно, зад "данък благосъстояние " има и мощен честен мотив за правдивост.
Във Англия,
Националният статистически офис регистрира, че през 2018-а най-богатите 10% от британските семейства са имали общо чисто персонално положение от 6.5 трлн. брит. паунда - малко над 300% от Брутният вътрешен продукт. И даже 1% налог благосъстояние върху този пул на доктрина ще донесе доходи, еквивалентни на 3% от Брутният вътрешен продукт против 3.8% в Съединени американски щати.
Разпределението на английското благосъстояние по класове активи усложнява въвеждането на налог на най-заможните 10% английски семейства, тъй като едвам 21.5% от положението им е във финансови активи и други 43.7% - в пенсии. Но пък наподобява изцяло правдиво, че действителната чиста стойност на персоналното положение на най-имотните британци е подценена. Включването на активите, които те държат в офшорни сметки, по-специално в данъчни убежища, евентуално ще усили размера на облагаемото благосъстояние.
Еднократен налог от 5% на едвам 1% от най-заможните английски семейства може да донесе доходи в размер на 7.9% от Брутният вътрешен продукт. А 1% годишен данък ще вкарва в бюджета средства, еквивалентни на 1.6% от Брутният вътрешен продукт всяка година. За съпоставяне, в случай че се увеличи корпоративния налог от 19% на 24%, това на доктрина ще усили приходите с 14.5 милиарда паунда или с към 0.7% от настоящия Брутният вътрешен продукт.
Приспани от дългия интервал на ниска инфлация, финансовите пазари са по-скоро уверени, че набъбващите фискални дефицити няма да провокират прекомерно висока инфлация - оценка, която може да се окаже неточна.
Американското стопанство има евентуални източници за незабавна консумация, идващи от последните фискални пакети и изключителните спестявания на семействата. Съединени американски щати бележат и най-бързия в историята растеж на паричното предложение.
Ако инфлационен потрес се комбинира с продължаваща монетизация на недостига, съществува действителен риск от самозахранваща се инфлационна серпантина. Данъците благосъстояние могат да обезпечат излаз от този проблем. Във всички случаи еднократното облагане на най-заможните би било по-честно от годишния данък. И би довело до радикален поврат, до овакантяване на пътя на монетизация на дълга, водещ до стопански пъкъл. И от политическа позиция евентуално би трябвало да се направи завой на ляво, с цел да бъде избегнат този сюжет.
Правителствата имат дълги описи от задания: възобновяване от пандемията, справяне с климатичните промени, повишение на благосъстоянието на обществото - все значими, само че доста скъпи инициативи. В момента множеството страни се финансират посредством печатниците за пари на централните банки. Което не може да продължава безпределно и без да се направи компромис с опциите на централните банкери да държат инфлацията на допустими нива. С други думи, в най-скоро време държавните управления ще би трябвало да избират дали да се откажат от лесните пари или да изгубят контрола върху инфлационния растеж - непризнателен избор, който може да провокира обществени безредици.
Вашингтон и Лондон обаче разполагат с явно решение: "данък благосъстояние "
В Съединени американски щати, по данни на Федералния запас, персоналното положение на най-богатите 10% от американските семейства е било на стойност 80.7 трлн. $ през третото тримесечие на 2020-а (бел. ред. - фискалната година на Съединени американски щати завършва на 30 септември) - еквивалентно на 375% от Брутният вътрешен продукт на страната през същия интервал и близо 70% от общото благосъстояние на всички щатски семейства. Нетните активи на тези 10% заможни семейства в никакъв случай не са падали под 200% от Брутният вътрешен продукт през последните 30 години.
Еднократно облагане с 5% на този свръхбогат сегмент от обществото би вкарало в държавната хазна 4.03 трлн. $ или 19% от настоящия размер на щатския Брутният вътрешен продукт.
Това би редуцирало чистото персонално положение на американците през третото тримесечие на 2020-а до 76.7 трлн. $. Или тези богаташи щяха да са с 2.1% по-заможни, в сравнение с са били през 2019-а а не със 7.5% без данъка). Парите от сходен данък обаче биха стигнали за обилно разплащане на плануваните от администрацията на президента Джо Байдън разноски за идващите няколко години. Те биха лишили част от непрестанно възходящото обществено неравноправие и биха премахнали бремето на финансиране на държавното управление от централната банка.
Данъкът би преразпределил средства от един относително непретенциозен по размер пласт на обществото към останалите 90%, стимулирайки стопанството. Това ще помогне на финансовите пазари да се върнат към икономическата им функционалност за намиране на действителните ценови нива и за дейно вложение на капиталите, освободени от намесата на Федералния запас. Ще отпадне и потребността от нулеви лихвени проценти и от стратегиите за покупки на облигации - политики, помогнали за задълбочаване на "заболяванията " на стопанската система: разширяващо се неравноправие, цикли на спекулативни балони и сривове, растящи дългови нива и по-нисък растеж на продуктивността.
Идеята за налог върху благосъстоянието е и много известна. Проучване на Reuters/Ipsos от януари 2020-а разкрива, че 64% от интервюираните утвърждават данъка - 77% от тях демократи и 53% - републиканци. Безспорно, притежателите на финансови активи са били облагодетелствани от изключителни облаги през последното десетилетие, "подарък " от покупките на облигации и от ниските лихви. Следователно, зад "данък благосъстояние " има и мощен честен мотив за правдивост.
Във Англия,
Националният статистически офис регистрира, че през 2018-а най-богатите 10% от британските семейства са имали общо чисто персонално положение от 6.5 трлн. брит. паунда - малко над 300% от Брутният вътрешен продукт. И даже 1% налог благосъстояние върху този пул на доктрина ще донесе доходи, еквивалентни на 3% от Брутният вътрешен продукт против 3.8% в Съединени американски щати.
Разпределението на английското благосъстояние по класове активи усложнява въвеждането на налог на най-заможните 10% английски семейства, тъй като едвам 21.5% от положението им е във финансови активи и други 43.7% - в пенсии. Но пък наподобява изцяло правдиво, че действителната чиста стойност на персоналното положение на най-имотните британци е подценена. Включването на активите, които те държат в офшорни сметки, по-специално в данъчни убежища, евентуално ще усили размера на облагаемото благосъстояние.
Еднократен налог от 5% на едвам 1% от най-заможните английски семейства може да донесе доходи в размер на 7.9% от Брутният вътрешен продукт. А 1% годишен данък ще вкарва в бюджета средства, еквивалентни на 1.6% от Брутният вътрешен продукт всяка година. За съпоставяне, в случай че се увеличи корпоративния налог от 19% на 24%, това на доктрина ще усили приходите с 14.5 милиарда паунда или с към 0.7% от настоящия Брутният вътрешен продукт.
Приспани от дългия интервал на ниска инфлация, финансовите пазари са по-скоро уверени, че набъбващите фискални дефицити няма да провокират прекомерно висока инфлация - оценка, която може да се окаже неточна.
Американското стопанство има евентуални източници за незабавна консумация, идващи от последните фискални пакети и изключителните спестявания на семействата. Съединени американски щати бележат и най-бързия в историята растеж на паричното предложение.
Ако инфлационен потрес се комбинира с продължаваща монетизация на недостига, съществува действителен риск от самозахранваща се инфлационна серпантина. Данъците благосъстояние могат да обезпечат излаз от този проблем. Във всички случаи еднократното облагане на най-заможните би било по-честно от годишния данък. И би довело до радикален поврат, до овакантяване на пътя на монетизация на дълга, водещ до стопански пъкъл. И от политическа позиция евентуално би трябвало да се направи завой на ляво, с цел да бъде избегнат този сюжет.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ