Барселона по стъпките на Уди Алън и „Вики Кристина Барселона“
Обикновено обичам да пътувам сама, само че този път си открих съидейник в това да пребродвам стотици километри, с цел да чувам обичаната си група онлайн. И ние – като във кино лентата на Уди Алън – бяхме две приятелки, които се впуснаха в следващото си премеждие. В Барселона. Е, нямахме цяло лято като Вики и Кристина, само че пък имахме цели четири дни и никакъв проект. Единственото несъмнено беше, че ще вървим на концерт на Florence and The machine. И тъй като нито бяхме от девойките, които следват прецизно туристическите направления, нито от тези, които авансово изчитат всичко належащо за мястото, по концепция на друга другарка взехме решение да следваме стъпките на Вики, Кристина и Уди Алън. Не изцяло, само че най-малко да стигнем до част от местата, с цел да попием от Барселона толкоз, колкото е належащо. А в ритъма на стъпките ни от самото начало в главата ми звучеше инструментала на Пако де Лусия от кино лентата – Entre dos aguas.
Не срещнахме своя Хуан Антонио (Хавиер Бардем), само че пък за четири дни любовта е мъчно да те откри, изключително в случай че си й затворил вратата авансово. Не, че ние бяхме, само че имахме надалеч по-интересни неща за опознаване. Бяхме избрали хотел на самата основна улица, La Rambla , което се оказа извънредно добър ход. Не единствено тъй като е в центъра и на 15 минути пешком от плажа, само че и тъй като съвсем всичко ни беше на ръка разстояние в сърцето на Готическия квартал. Толкова доста обикаляхме из дребните му улички, че с всяко импулсивно завиване в някоя от тях се влюбвах от ден на ден в този регион. Почти всяка разходка започваше от най-стария пазар La Boqueria , откъдето си взимахме фреш, свежи плодове или опитвахме от обичайния хамон, а най-после постоянно завършваше на Plaça Reial , който беше единствено на минута разстояние от хотела ни. Има някакво изключително успокоение на този дребен площад, изпълнен със заведения и с толкоз доста слънце и музика. Там открихме и едно от обичаните си места за ядене – Les Quinze Nits , където ядохме най-невероятния хумус. Опитахме храната и на други места из дребните улички, но Les Quinze Nits остана за нас най-приятното и обичано място.
Докато обикаляхме из Барселона, си направих сбирка от фотоси на красиво изрисувани с графити порти. Оказа се, че са толкоз доста. Сигурно помните оня миг от кино лентата, в който Кристина (Скарлет Йохансон) снимаше Мария Елена (Пенелопе Крус) навръх една такава. С леко небрежната й коса, с цигара в ръка и с цялата обич и непокорност, които носят и Мария Елена, и Пенелопе. Аз такава фотография не си направих, само че какъв брой порти единствено снимах.
Районът е изпълнен и с десетки дребни площадчета, където също са се приютили уютни кафенета, в които да се скриете от тълпите туристи. Едно от тях е Plaça de San Felipe Neri , до което стигнахме по стъпките на Вики и Кристинa. Оказа се, че сега тъкмо този площад е един от най-празните и мрачни, спрямо всички останали, през които минахме и на които току-що бяха цъфнали дърветата.
Следвахме Вики и Кристина по La Rambla почти всеки ден, тъй като маршрутът ни непрекъснато минаваше през тази шумна и изпълнена с живот улица, без значение дали е 6 сутринта или 6 следобед. Да, съвсем не ползвахме градски превоз и даже до известните творения на Гауди - Casa Battilo, Casa Milà и La Sagrada Familia, стигнахме пешком. Мисията е изцяло допустима, в случай че си мислите, че не е, а по пътя минахме и през търговската улица Passeig de Garcia с бутици на марки като Chanel, Versace, Fendi и Burberry.
Не посветихме доста от времето си на Гауди, макар че La Sagrada Familia в действителност е изключителна и всеки би трябвало да я види с очите си. Не стигнахме до Parc Guell , който също е негово дело. Все отново е хубаво да има какво да забележим идващия път.
Има още...
Не срещнахме своя Хуан Антонио (Хавиер Бардем), само че пък за четири дни любовта е мъчно да те откри, изключително в случай че си й затворил вратата авансово. Не, че ние бяхме, само че имахме надалеч по-интересни неща за опознаване. Бяхме избрали хотел на самата основна улица, La Rambla , което се оказа извънредно добър ход. Не единствено тъй като е в центъра и на 15 минути пешком от плажа, само че и тъй като съвсем всичко ни беше на ръка разстояние в сърцето на Готическия квартал. Толкова доста обикаляхме из дребните му улички, че с всяко импулсивно завиване в някоя от тях се влюбвах от ден на ден в този регион. Почти всяка разходка започваше от най-стария пазар La Boqueria , откъдето си взимахме фреш, свежи плодове или опитвахме от обичайния хамон, а най-после постоянно завършваше на Plaça Reial , който беше единствено на минута разстояние от хотела ни. Има някакво изключително успокоение на този дребен площад, изпълнен със заведения и с толкоз доста слънце и музика. Там открихме и едно от обичаните си места за ядене – Les Quinze Nits , където ядохме най-невероятния хумус. Опитахме храната и на други места из дребните улички, но Les Quinze Nits остана за нас най-приятното и обичано място.
Докато обикаляхме из Барселона, си направих сбирка от фотоси на красиво изрисувани с графити порти. Оказа се, че са толкоз доста. Сигурно помните оня миг от кино лентата, в който Кристина (Скарлет Йохансон) снимаше Мария Елена (Пенелопе Крус) навръх една такава. С леко небрежната й коса, с цигара в ръка и с цялата обич и непокорност, които носят и Мария Елена, и Пенелопе. Аз такава фотография не си направих, само че какъв брой порти единствено снимах.
Районът е изпълнен и с десетки дребни площадчета, където също са се приютили уютни кафенета, в които да се скриете от тълпите туристи. Едно от тях е Plaça de San Felipe Neri , до което стигнахме по стъпките на Вики и Кристинa. Оказа се, че сега тъкмо този площад е един от най-празните и мрачни, спрямо всички останали, през които минахме и на които току-що бяха цъфнали дърветата.
Следвахме Вики и Кристина по La Rambla почти всеки ден, тъй като маршрутът ни непрекъснато минаваше през тази шумна и изпълнена с живот улица, без значение дали е 6 сутринта или 6 следобед. Да, съвсем не ползвахме градски превоз и даже до известните творения на Гауди - Casa Battilo, Casa Milà и La Sagrada Familia, стигнахме пешком. Мисията е изцяло допустима, в случай че си мислите, че не е, а по пътя минахме и през търговската улица Passeig de Garcia с бутици на марки като Chanel, Versace, Fendi и Burberry.
Не посветихме доста от времето си на Гауди, макар че La Sagrada Familia в действителност е изключителна и всеки би трябвало да я види с очите си. Не стигнахме до Parc Guell , който също е негово дело. Все отново е хубаво да има какво да забележим идващия път.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ