Проф. Лъчезар Филчев: Ще се окаже, че образованието ни е в миналото
Обикновено, когато приказваме за сателитни данни и наблюдаване на Земята от Космоса, мислим за проблеми, свързани със сигурността, изключително в подтекста на актуалната обстановка. Истината е, че сателитните проучвания имат голям брой на практика приложения на Земята.
Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се предвиждат земеделските добиви. Те дават благоприятни условия за картографиране на земното покритие и на съществени култури в народен мащаб. Могат да се употребяват за мониторинг на земеползването на биосферни резервати и на черноморското крайбрежие, да се предвижда риска от ерозия на почвата. Да се засекат електромагнитите замърсявания.
Друга сфера на приложение е в региона на отоплението и енергийната успеваемост. Данните демонстрират къде са топлинните загуби. Също по този начин посредством сателитно наблюдаване може да се изготви карта на фотоволтаиците.
Всичко това се прави и българската просвета създава съвременно, основано на научни способи практическо знание, остава реторичният въпрос дали страната се възползва от него.
" Науката не трябва да се възприема като придатък, който се финансира, тъй като би трябвало да се финансира, а като нужният фактор за решение на проблеми ", обобщава проф. Лъчезар Филчев, началник секция " Дистанционни проучвания и Географска информационна система " към Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.
Проф. Филчев взе участие и в летни учебни заведения за гимназисти, защото мотивацията за занимания с просвета са извънредно значими и няма да е добре " да имаме обучение в предишното и когато децата завършат да се окаже, че са получили обучение, неприложимо към днешния ден. "
Спътниковите данни могат да засекат годишното слънчево греене и на тази база да се предвиждат земеделските добиви. Те дават благоприятни условия за картографиране на земното покритие и на съществени култури в народен мащаб. Могат да се употребяват за мониторинг на земеползването на биосферни резервати и на черноморското крайбрежие, да се предвижда риска от ерозия на почвата. Да се засекат електромагнитите замърсявания.
Друга сфера на приложение е в региона на отоплението и енергийната успеваемост. Данните демонстрират къде са топлинните загуби. Също по този начин посредством сателитно наблюдаване може да се изготви карта на фотоволтаиците.
Всичко това се прави и българската просвета създава съвременно, основано на научни способи практическо знание, остава реторичният въпрос дали страната се възползва от него.
" Науката не трябва да се възприема като придатък, който се финансира, тъй като би трябвало да се финансира, а като нужният фактор за решение на проблеми ", обобщава проф. Лъчезар Филчев, началник секция " Дистанционни проучвания и Географска информационна система " към Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките.
Проф. Филчев взе участие и в летни учебни заведения за гимназисти, защото мотивацията за занимания с просвета са извънредно значими и няма да е добре " да имаме обучение в предишното и когато децата завършат да се окаже, че са получили обучение, неприложимо към днешния ден. "
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ