Обичай ме, защото съм любов!... Вероятно това е една от

" Обичай ме, тъй като съм обич! "... Вероятно това е една от концепциите, които авторката на " Аз споделих Да, преди да знам въпроса " Петя Йотова е имала, когато е хванала перото. Втората част на заглавието е духовитост, което има характера на подзаглавие...
Поезията на Петя Йотова не се нуждае от хвалебствени представяния и суперлативи, те просто са й непознати! Тя, самата тази лирика, се е родила от " най-храбрата усмивка на кокичето ", от това лирическо страдалчество, както споделя авторката, в което Поет би трябвало да се роди! Нямат потребност и от кавички към този момент лиричните слова на Петя, които заплитам и в моя отзвук... Тези нейни сантиментални стихове просто си вършат среща, нечакана среща с кадифения здрач! С този здрач, в който " положителното остава/- просветлява душата/ като наслада след рев... "
Поетесата няма усет за своенравие и жадност за показна популярност, в случай че мога да употребя тривиалната думица - тя не " слугува " на нищо друго, с изключение на на лирата и разсъдъка си, на своята неизбежност на възприятията, осмисляни и преосмисляни в мерена тирада. Точно осмислените усеща на претърпяно и съпреживяно ни открехват тежките врати към Творчеството, в частност, към Поезията... Но каквото и да сме претърпели или съпреживели, то не може да допре сърцето човешко, " Ако няма Любов "! Тогава в действителност " ще си тръгне душата,/ ненамерила кей,/в този свят на тъгата... "  
Винаги съм знаел, че Петя е горнооряховчанка - кореняк, а Горна Оряховица е роден град на моята Тина, в неговия младежко-юношески спектакъл стартира и нашата обич... Просто няма метод, блага Петя, когато над главата ти стърчи връх Камъка, когато в нозете ти се плиска река Янтра, да не станеш най-после български стихотворец... Разбира се, преди да задам въпроса, аз към този момент знам отговора, който прозира в твоята лирика: "...Може би и на Бог в небесата, / над човешкия свят извисен,/ му омръзна да гледа по какъв начин страдам/ и ми праща в този момент... хепиенд "... Да, " в кадифения здрач " на страданието, което преживявахме дълги години, просветваше оня лъч на вярата, която шепнеше, че единствено " Любовта е път към Бога "... А животът на тази неверна земя е една амалгама от " гибелта без значение " и от креативното просветление, което рано или късно, както е в тази ситуация с Петя, само че въпреки всичко ни спохожда!... 
Гордея се, че надникнах малко по-задълбочено в творчеството на една жена и поетеса от града на Елена Грънчарова - Спасителката... Подвигът на тази жена постоянно ме е вдъхновявал - от детство и юношество до младост, зрялост и напреднала възраст!... Вдъхновява ме и поезията на тази нейна " правнучка " - съгражданка, която тук ще да е дочула " тихия гласец, проникващ от небето "... Тихият гласец на Бога ни кара да бъдем Поети, да не бъдем просто имитатори на дух, концепция и обич. Имитатори в този живот, в същото време на псевдо патриоти, псевдо поети, псевдо борци за истина или псевдо българи - наспорил Господ!... Но Петя Йотова не е псевдо, тя си е същинска... Истинска Българка, същинска Поетеса!