Трагедиите на пътя: По-важни ли са изборите и Съветът на Тръмп от живота на децата?
България още веднъж е разтърсена от гибелта на дете на пътя, убито от тир в фамилна кола. Тази покруса повдига въпроси за целите на обществото и страната. Сякаш свикнахме с сходни произшествия, а реакциите постоянно се свеждат до примирие и молебствия „ да не се случва на мен “.
Близки на починали обезверено стачкуват, търсейки освен отмъщение, само че и фундаментална смяна в системата. Обещания за промени след сходни произшествия остават неизпълнени. След гибелта на Сияна преди девет месеца, Министерството на превоза, АПИ и Министерство на вътрешните работи дадоха обещание ограничения, само че контролът над камионите остава непълен. Въпреки съществуването на камери, водачите не престават да нарушават рестриктивните мерки за скорост, спазвайки графици, а не разпоредбите. И децата не престават да умират.
Според Министерство на вътрешните работи, през 2025 година жертвите на пътя са минимум от началото на прехода. За страдание, януари 2026 година отбелязва обезпокоителен растеж – с 9 смъртни случая повече по отношение на същия интервал предходната година. На фона на тези човешки нещастия, обществото и медиите наподобяват фокусирани върху други „ по-важни “ тематики.
В страната сякаш има по-важни тематики – следващи избори, нови машини, съвета на Тръмп. А кое може да е по-важно от живота на хората?
Една от тези тематики е присъединението на България към Съвета за мир на Тръмп. Това се случи на 22 януари 2026 година в Давос, където министър председателят в оставка Росен Желязков подписа съглашението. Съветът включва 18 страни, измежду които Унгария, Азербайджан, Саудитска Арабия и Турция, и се възприема като паралелна конструкция на Организация на обединените нации. Въпреки че за непрекъснато участие се изисква 1 милиарда $, България няма финансови задължения в началния интервал. Българинът Николай Младенов е назначен за връзка с ръководството на Газа.
Присъединяването провокира смесени реакции. Международният анализатор Огнян Дъскарев го дефинира като положително решение без финансови отговорности и опция за дейна роля. Обратно, проф. Марин Русев предизвестява за рискова дипломатическа обстановка. Доц. Момчил Дойчев приканва за деликатно изследване на самодейността, защото Сенатът на Съединени американски щати към момента не е осведомен с контракта. Той признава основателността на рецензиите, само че предизвестява, че отводът може да донесе негативи поради основната роля на Тръмп като ръководител.
В последна сметка остава въпросът: по-важни ли са политическите ходове и изборните процеси от предотвратяването на безсмислената загуба на детски животи по пътищата?
