Експерти: Ако консумираме пакетирани храни всекидневно, поглъщаме 2 найлонови торбички годишно
Обичате ли да консумирате храни в найлонова опаковка? Тогава поглъщате две найлонови торбички годишно, настояват специалисти.
Едно опаковано мезе да вземем за пример съдържа 230 000 микрочастици пластмаса. Експертите пресмятат, че в случай че консумирате такива опаковани храни всеки ден , ще погълнете цели две найлонови торбички за година , оповестява „ Дейли Експрес “.
Проучването е извършено от учени от университета в Портсмут и от самостоятелната телевизионна стратегия " Добро утро, Британия " (ITV).
Пластмасовите микрочастици са пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра.
За да ревизира какъв брой от тези частици попадат в храната, репортерката Мишел Морисън и децата ѝ подготвят две вечери с пилешко месо, картофи, моркови, броколи и пудинг. Те си набавили един от питателните артикули, закупени в найлонова опаковка, а за втория закупили съставки без опаковка.
В първото ядене имало седем пъти повече пластмасови микрочастици, в сравнение с във второто.
Според специалистите тези резултати демонстрират, че пластмасата попада в организма основно от опаковката . Освен това храните без опаковки са с 37% по-евтини.
Изследователят по замърсяването от Университета в Портсмут доктор Фей Кусерио съобщи: " Изглежда, че множеството микропластмаси попадат в храните посредством пластмасовите опаковки , в които се слагат храните. Но има и други способи, по които пластмасата попада в хранителната верига. Тя може да попадне в зеленчуците посредством почвата, а в месото - посредством тревата от пасищата. Освен това във въздуха има доста микропластмаса, която попада върху храната. И най-после, микропластмасите могат да попаднат в храната от кухненските принадлежности по време на приготвянето на храната. "
Д-р Кучерио добави: " Обикновено питателните проби се изследват за съществуване на пластмаса в недопечен тип в лабораторни условия. Но това изследване беше направено по друг метод, тъй като взехме решение да разгледаме какво попада в чинията ни след готвене. Вместо в стерилна лаборатория, храната е приготвена в елементарна кухня, тъй че е доста евентуално микрочастици пластмаса да попаднат в храната от опаковката, от готварските принадлежности и от въздуха.
Не е ясно каква щета предизвикват микропластмасите , открити в неделния обяд, само че учените предизвестяват, че в този случай самоуспокоението не е подходящо.
Специалистът по гастроентерология професор Шаджи Себастиан от Университетската болница в Хъл съобщи: " Ако не вършим нищо, има съображение за паника. Въпросът е дали микрочастиците остават в организма след поглъщането им. Проучванията демонстрират, че те навлизат в кръвния поток, само че проникват ли в други органи? “
Себастиан добави: " Резултатите от това изследване са непредвидени и по тази причина е още по-наложително да се изследва въздействието на микропластмасата върху човешкия организъм ".
В отговор на констатациите на учените представител на Агенцията за хранителни стандарти съобщи, че е " малко евентуално " микропластмасата да аргументи щета.
Въпреки това, защото това може да има последствия за публичното здраве, констатациите изискват публично следствие.
Мишел Морисън съобщи: " Досега са правени доста малко проучвания за съществуването на микропластмаси в храните. Новата ни работа демонстрира напълно ясно, че консумираме доста по-малко микропластмаса, когато купуваме по-малко храна в опаковки. Сега би трябвало да разберем дали тези микропластмаси са безвредни. Или, както мнозина считат, са дребна бомба със закъснител. “
Едно опаковано мезе да вземем за пример съдържа 230 000 микрочастици пластмаса. Експертите пресмятат, че в случай че консумирате такива опаковани храни всеки ден , ще погълнете цели две найлонови торбички за година , оповестява „ Дейли Експрес “.
Проучването е извършено от учени от университета в Портсмут и от самостоятелната телевизионна стратегия " Добро утро, Британия " (ITV).
Пластмасовите микрочастици са пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра.
За да ревизира какъв брой от тези частици попадат в храната, репортерката Мишел Морисън и децата ѝ подготвят две вечери с пилешко месо, картофи, моркови, броколи и пудинг. Те си набавили един от питателните артикули, закупени в найлонова опаковка, а за втория закупили съставки без опаковка.
В първото ядене имало седем пъти повече пластмасови микрочастици, в сравнение с във второто.
Според специалистите тези резултати демонстрират, че пластмасата попада в организма основно от опаковката . Освен това храните без опаковки са с 37% по-евтини.
Изследователят по замърсяването от Университета в Портсмут доктор Фей Кусерио съобщи: " Изглежда, че множеството микропластмаси попадат в храните посредством пластмасовите опаковки , в които се слагат храните. Но има и други способи, по които пластмасата попада в хранителната верига. Тя може да попадне в зеленчуците посредством почвата, а в месото - посредством тревата от пасищата. Освен това във въздуха има доста микропластмаса, която попада върху храната. И най-после, микропластмасите могат да попаднат в храната от кухненските принадлежности по време на приготвянето на храната. "
Д-р Кучерио добави: " Обикновено питателните проби се изследват за съществуване на пластмаса в недопечен тип в лабораторни условия. Но това изследване беше направено по друг метод, тъй като взехме решение да разгледаме какво попада в чинията ни след готвене. Вместо в стерилна лаборатория, храната е приготвена в елементарна кухня, тъй че е доста евентуално микрочастици пластмаса да попаднат в храната от опаковката, от готварските принадлежности и от въздуха.
Не е ясно каква щета предизвикват микропластмасите , открити в неделния обяд, само че учените предизвестяват, че в този случай самоуспокоението не е подходящо.
Специалистът по гастроентерология професор Шаджи Себастиан от Университетската болница в Хъл съобщи: " Ако не вършим нищо, има съображение за паника. Въпросът е дали микрочастиците остават в организма след поглъщането им. Проучванията демонстрират, че те навлизат в кръвния поток, само че проникват ли в други органи? “
Себастиан добави: " Резултатите от това изследване са непредвидени и по тази причина е още по-наложително да се изследва въздействието на микропластмасата върху човешкия организъм ".
В отговор на констатациите на учените представител на Агенцията за хранителни стандарти съобщи, че е " малко евентуално " микропластмасата да аргументи щета.
Въпреки това, защото това може да има последствия за публичното здраве, констатациите изискват публично следствие.
Мишел Морисън съобщи: " Досега са правени доста малко проучвания за съществуването на микропластмаси в храните. Новата ни работа демонстрира напълно ясно, че консумираме доста по-малко микропластмаса, когато купуваме по-малко храна в опаковки. Сега би трябвало да разберем дали тези микропластмаси са безвредни. Или, както мнозина считат, са дребна бомба със закъснител. “
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ