Да възродим традицията: Магията на Цветница
Празникът Вход Господен в Йерусалим, прочут също като Връбница или Цветница, пресъздава историческите събития, които предшестват гибелта и възкресението на Исус Христос. Той вкарва Страстната седмица, изключително акцентираща страданията на Разпети петък. Празникът се отбелязва в неделята преди Великден и има променлива дата.
Цветница е важен български национален празник, който е измежду най-популярните именни дни за хора, чиито имена са свързани с растителността. Известен е също като Връбница, поради ритуалите с върбови клончета, които припомнят за палмовите клончета, с които Исус е посрещнат в Йерусалим. Познава се също и като Куклинден, Неделя на Цветята, Вая, а в западните църкви – като Палмова неделя.
Както споделят от Православие.бг, Връбница ни припомня за триумфа, който ни чака във възкресението и който се реализира посредством кръста. Този празник ни убеждава, че пътят към Пасха не е нито лек, нито директен. Той илюстрира античната римска сентенция: „ През компликациите към звездите ”.
Исус влиза в Йерусалим, дружно с някои от най-видните си възпитаници, в дните към еврейския празник Пасха. На този ден израилтяните отправяли благодарствени молебствия към Бог в Йерусалимския храм. Преди доста години, когато те били плебеи в Египет, с Божия помощ избягали от непознатата страна. За честването на Пасха към град Йерусалим се стекли хора от всички области на Израил. Господ Иисус Христос и учениците Му също тръгнали към града. По пътя си те срещнали един човек, който им споделил, че приятелят им Лазар от Витания е тежко болен. Сестрите му Марта и Мария молели Господ да пристигна при тях, с цел да го излекува. След няколко дни Иисус дошъл в дома им и видял околните на Лазар неутешимо да плачат, тъй като той бил умрял. Тогава Иисус направил велико знамение. Съживил умрелия. Мнозина повярвали, че Иисус е дълго чаканият Цар – Спасителят на Израил. Още в античност било предсказано от оракул Захария, че Бог ще изпрати на хората Цар, който ще им донесе мир, наслада и избавление от всички несгоди. Той ще бъде мирен и обективен и ще влезе в град Йеруслаим, яздейки осле.
Пътят на Исус и апостолите към столицата на провинцията минава около село Витфагия, където той праща двама от апостолите да му доведат вързаната при започване на селото ослица (магарица) и дребното ѝ, а в случай че някой ги попита за какво им са, да кажат, че това е потребно на Господ. Учениците отишли в селото и незабавно намерили ослето. Стопаните му, като разбрали, че са пратени от Господ, не им попречили да го отвържат. Като научават, че е за него, притежателите им даже с наслада се разделят с добичетата. Христос възсяда възрастното животно и яздейки го (в единодушие с пророчествата, засягащи този момент), той влиза тържествено в Йерусалим, което е разказано в Новия завет.
Народът, виждайки в него Месията, възторжено размахва палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеят следния химн: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “. Под нозете му вярващите разстилат облеклата си и пръскат маслинови клончета. На това се възпротивяват фарисеите, настоявайки Христос да забрани на хората да го възхваляват по този метод, на което той отвръща: „ Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, то камъните ще извикат “. Шествието продължава и минава по Елеонското нагорнище до Храма. Дворът му по това време е трансфорат в пазарище – обменят се пари, защото Храмът не приема дарения в всеобщите римски монети, и се продават нужните за жертвоприношенията в чест на Йехова гълъби. Христос разгонва сборището, всъщност произнасяйки първата си проповед в града – че Вторият храм би трябвало да се зачита отсега нататък в ролята му на Божи дом и да не се употребява за ничии финансови изгоди. После на място прави ред изцеления на заболели и недъгави хора.
Обичаи, свързани с празника
На това тържествено влизане на Господ Иисус Христос в град Иерусалим е отдаден празникът Цветница (Връбница). В Църквата се освещават върбови клончета, които се раздават на християните за благословение. Те символизират палмовите, с които Иисус е бил посрещнат в Йерусалим. Вкъщи върбовата клонка се слага над иконата. В някои региони на страната към момента се пази традицията осветените в черква цветя да се употребяват за баене срещу уроки и заболявания на децата и животните. В този ден молитвите се насочат към Божия наследник с вярата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.На Цветница се слага началото на нов митологичен сюжет, обвързван с вярването за „ разформироване “ на душите на мъртвите. В Северна България е публикувано вярването за разпускането на покойниците (по-рядко обвързвано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда характерния бит за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце дамите се насочат натам и правят ритуални дейности: прекадяване, преливане, разпределяне.На този ден се извършва и последният лазарски бит „ Кумичене “. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и дребни хлебчета, наричани „ кукли “. Момите се подреждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от " куклата ". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - в случай че китката или " куклата " останат на място, скоро женитба не се планува, само че тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято " кукла " или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се прогласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В избрани региони на страната се вършат и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „ Кумичене “, девойките пеят песни за обич и брак. Празникът приключва в дома на кумицата, след което на момите се не разрешава да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те още веднъж й отиват на посетители, а тя ги черпи с боядисани яйца и алегорично им дава амнистия.В избрани региони, най-много в Източна България, на Връбница се извършва, още веднъж единствено от девойки, и обичаят буенек. При него се извършват присъщи песни и танци с драматургични претекстове, при които две девойки изобразяват жених и младоженка.
Страстната седмица стартира от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на премеждия преди неговото Възкресение.
Цветница честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър - другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Цветница е важен български национален празник, който е измежду най-популярните именни дни за хора, чиито имена са свързани с растителността. Известен е също като Връбница, поради ритуалите с върбови клончета, които припомнят за палмовите клончета, с които Исус е посрещнат в Йерусалим. Познава се също и като Куклинден, Неделя на Цветята, Вая, а в западните църкви – като Палмова неделя.
Както споделят от Православие.бг, Връбница ни припомня за триумфа, който ни чака във възкресението и който се реализира посредством кръста. Този празник ни убеждава, че пътят към Пасха не е нито лек, нито директен. Той илюстрира античната римска сентенция: „ През компликациите към звездите ”.
Исус влиза в Йерусалим, дружно с някои от най-видните си възпитаници, в дните към еврейския празник Пасха. На този ден израилтяните отправяли благодарствени молебствия към Бог в Йерусалимския храм. Преди доста години, когато те били плебеи в Египет, с Божия помощ избягали от непознатата страна. За честването на Пасха към град Йерусалим се стекли хора от всички области на Израил. Господ Иисус Христос и учениците Му също тръгнали към града. По пътя си те срещнали един човек, който им споделил, че приятелят им Лазар от Витания е тежко болен. Сестрите му Марта и Мария молели Господ да пристигна при тях, с цел да го излекува. След няколко дни Иисус дошъл в дома им и видял околните на Лазар неутешимо да плачат, тъй като той бил умрял. Тогава Иисус направил велико знамение. Съживил умрелия. Мнозина повярвали, че Иисус е дълго чаканият Цар – Спасителят на Израил. Още в античност било предсказано от оракул Захария, че Бог ще изпрати на хората Цар, който ще им донесе мир, наслада и избавление от всички несгоди. Той ще бъде мирен и обективен и ще влезе в град Йеруслаим, яздейки осле.
Пътят на Исус и апостолите към столицата на провинцията минава около село Витфагия, където той праща двама от апостолите да му доведат вързаната при започване на селото ослица (магарица) и дребното ѝ, а в случай че някой ги попита за какво им са, да кажат, че това е потребно на Господ. Учениците отишли в селото и незабавно намерили ослето. Стопаните му, като разбрали, че са пратени от Господ, не им попречили да го отвържат. Като научават, че е за него, притежателите им даже с наслада се разделят с добичетата. Христос възсяда възрастното животно и яздейки го (в единодушие с пророчествата, засягащи този момент), той влиза тържествено в Йерусалим, което е разказано в Новия завет.
Народът, виждайки в него Месията, възторжено размахва палмови клончета и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеят следния химн: „ Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев “. Под нозете му вярващите разстилат облеклата си и пръскат маслинови клончета. На това се възпротивяват фарисеите, настоявайки Христос да забрани на хората да го възхваляват по този метод, на което той отвръща: „ Казвам ви, че в случай че тия млъкнат, то камъните ще извикат “. Шествието продължава и минава по Елеонското нагорнище до Храма. Дворът му по това време е трансфорат в пазарище – обменят се пари, защото Храмът не приема дарения в всеобщите римски монети, и се продават нужните за жертвоприношенията в чест на Йехова гълъби. Христос разгонва сборището, всъщност произнасяйки първата си проповед в града – че Вторият храм би трябвало да се зачита отсега нататък в ролята му на Божи дом и да не се употребява за ничии финансови изгоди. После на място прави ред изцеления на заболели и недъгави хора.
Обичаи, свързани с празника
На това тържествено влизане на Господ Иисус Христос в град Иерусалим е отдаден празникът Цветница (Връбница). В Църквата се освещават върбови клончета, които се раздават на християните за благословение. Те символизират палмовите, с които Иисус е бил посрещнат в Йерусалим. Вкъщи върбовата клонка се слага над иконата. В някои региони на страната към момента се пази традицията осветените в черква цветя да се употребяват за баене срещу уроки и заболявания на децата и животните. В този ден молитвите се насочат към Божия наследник с вярата да не дава никому кръст, по-голям от този, който може да носи.На Цветница се слага началото на нов митологичен сюжет, обвързван с вярването за „ разформироване “ на душите на мъртвите. В Северна България е публикувано вярването за разпускането на покойниците (по-рядко обвързвано с Велики четвъртък, а най-често – с Великден), които идват на споходят живите си потомци; това поражда характерния бит за палене на огън на гробовете, който да сгрее мъртвите и да им свети. Още преди изгрев слънце дамите се насочат натам и правят ритуални дейности: прекадяване, преливане, разпределяне.На този ден се извършва и последният лазарски бит „ Кумичене “. Рано сутринта лазарките отиват на реката, като носят цветя, върба и дребни хлебчета, наричани „ кукли “. Момите се подреждат до реката, пеят обредни песни и хвърлят в нея цвете и парче от " куклата ". По това дали ще останат неподвижни, или ще тръгнат по течението се гадае ще има ли скорошно задомяване за някоя от присъстващите девойки - в случай че китката или " куклата " останат на място, скоро женитба не се планува, само че тръгнат ли бързо по водата е знак за скорошно задомяване. Момата, чиято " кукла " или китка бъде понесена най-бързо по течението на реката, се прогласява за кумица на лазарките, които я вземат на ръце и я носят до селото. В избрани региони на страната се вършат и обредни люлки, в които първо се люлее кумицата, а след нея и всички останали. След като изпълнят обичая „ Кумичене “, девойките пеят песни за обич и брак. Празникът приключва в дома на кумицата, след което на момите се не разрешава да разговорят с нея до третия ден на Великден, когато те още веднъж й отиват на посетители, а тя ги черпи с боядисани яйца и алегорично им дава амнистия.В избрани региони, най-много в Източна България, на Връбница се извършва, още веднъж единствено от девойки, и обичаят буенек. При него се извършват присъщи песни и танци с драматургични претекстове, при които две девойки изобразяват жених и младоженка.
Страстната седмица стартира от понеделника след Цветница, когато са Христовите дни на премеждия преди неговото Възкресение.
Цветница честват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър - другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Калия, Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а), Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к)а, Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ