Знаци на ада: Нещо оставя изгаряния по телата на животни в Антарктида
Учените към този момент не плашат Земята с климатичната рецесия, а непосредствено декларират: тя към този момент е тук. В резултат на това светът е изправен пред все по-интензивни горещи талази, суши и горски пожари, а отварянето на озоновата дупка над Антарктика нараства всяка година. Учените се притесняват, че всичко това може да повлияе отрицателно на локалната флора и фауна.
Озоновата дупка над ледения континент нараства и се затваря всяка година. Самото наличие на тази дупка в озоновия пласт на Земята към този момент не е идеално, само че учените най-малко знаят по кое време да чакат да се появи. През последните години откривателите видяха, че озоновата дупка над Антарктида продължава все по-дълго и по-дълго и създателите на нова публикация се притесняват, че тя може да съставлява опасност за дивата природа на континента, пише IFLScience.
Преди това изтъняването на озоновия пласт над континента доближи своя връх сред септември и октомври, през което време локалната дива природа беше по-малко дейна. Озоновата дупка обаче се свиваше доста преди антарктическото лято, когато отбраната от лед и сняг се топи и на континента се появяват зимуващи животни.
Въпреки това през последните четири години обстановката се промени доста. Наблюденията на откривателите демонстрират, че през последните четири години озоновата дупка е останала на върха си до началото на лятото. Освен това предходната година озоновата дупка над Антарктида доближи невероятни размери и стана една от най-големите в историята на наблюденията.
Според водещия създател на проучването, професор Шарън Робинсън, казусът е, че разрушаването на озоновия пласт на Земята е съпроводено от излагане на ултравиолетова (UV) радиация. Например, когато пристигна декември, слънцето ще бъде доста по-високо в южното полукълбо, както и радиацията, падаща върху Земята. Така през декември в Антарктида се следи UV показател 14, което е доста по-високо от равнището преди озоновата дупка - учените считат този индикатор за рисков.
Робинсън отбелязва, че пикът на ултравиолетовата радиация също съответствува с пробуждането на дивата природа изпод, оставяйки животните и растенията изложени на повече от два пъти повече ултравиолетова радиация, в сравнение с през 70-те години на предишния век, преди озоновата дупка да се появи над Антарктика.
При хората такова излагане би било обвързвано с невероятни опасности, най-малкото, без потреблението на слънцезащитни артикули - по-ранни изследвания към този момент демонстрираха, че ултравиолетовите лъчи повреждат кожата и също по този начин усилват риска от развиване на рак на кожата. Робинсън признава, че резултатите от ултравиолетовата радиация върху дивите антарктически животни към момента са едва разбрани, само че той и екипът му съумяха да открият няколко метода, по които озоновата дупка може да повлияе на локалната дива природа.
Първо, удвояването на UV радиацията от октомври до декември може да навреди на животните, изключително на младите, защото отражението от повърхността на морския лед ще усили излагането на ултравиолетова светлина за тези, които се развъждат върху леда. Учените допускат, че времето на излагане ще бъде от изключително значение. Смята се, че изключително рискови могат да бъдат за тюлените и пингвините, чийто размножителен интервал настава през това време.
Второ, нарасналата доза ултравиолетова радиация може да навреди на дребни организми, като фитопланктон, които могат да се опитат да се приспособяват. Такива животни биха могли да се опитат да произведат собствен личен слънцезащитен крем, само че цената на производството му евентуално ще бъде пагубна.
Въпреки това учените признават, че някои организми в Антарктика имат естествена отбрана от ултравиолетова радиация. Например, пингвините макарони и скалистите пингвини съдържат пигменти, в това число меланин, за които се счита, че защищават очите им от ултравиолетовите лъчи. Въпреки това, такива големи дози ултравиолетова радиация могат да оставят следи по кожата на животните.
В резултат на това Робинсън и сътрудниците му приканват за незабавни дейности за битка с изменението на климата, с цел да се предотврати по-нататъшното увеличение на пиковия интервал на озоновата дупка над Антарктика.
Озоновата дупка над ледения континент нараства и се затваря всяка година. Самото наличие на тази дупка в озоновия пласт на Земята към този момент не е идеално, само че учените най-малко знаят по кое време да чакат да се появи. През последните години откривателите видяха, че озоновата дупка над Антарктида продължава все по-дълго и по-дълго и създателите на нова публикация се притесняват, че тя може да съставлява опасност за дивата природа на континента, пише IFLScience.
Преди това изтъняването на озоновия пласт над континента доближи своя връх сред септември и октомври, през което време локалната дива природа беше по-малко дейна. Озоновата дупка обаче се свиваше доста преди антарктическото лято, когато отбраната от лед и сняг се топи и на континента се появяват зимуващи животни.
Въпреки това през последните четири години обстановката се промени доста. Наблюденията на откривателите демонстрират, че през последните четири години озоновата дупка е останала на върха си до началото на лятото. Освен това предходната година озоновата дупка над Антарктида доближи невероятни размери и стана една от най-големите в историята на наблюденията.
Според водещия създател на проучването, професор Шарън Робинсън, казусът е, че разрушаването на озоновия пласт на Земята е съпроводено от излагане на ултравиолетова (UV) радиация. Например, когато пристигна декември, слънцето ще бъде доста по-високо в южното полукълбо, както и радиацията, падаща върху Земята. Така през декември в Антарктида се следи UV показател 14, което е доста по-високо от равнището преди озоновата дупка - учените считат този индикатор за рисков.
Робинсън отбелязва, че пикът на ултравиолетовата радиация също съответствува с пробуждането на дивата природа изпод, оставяйки животните и растенията изложени на повече от два пъти повече ултравиолетова радиация, в сравнение с през 70-те години на предишния век, преди озоновата дупка да се появи над Антарктика.
При хората такова излагане би било обвързвано с невероятни опасности, най-малкото, без потреблението на слънцезащитни артикули - по-ранни изследвания към този момент демонстрираха, че ултравиолетовите лъчи повреждат кожата и също по този начин усилват риска от развиване на рак на кожата. Робинсън признава, че резултатите от ултравиолетовата радиация върху дивите антарктически животни към момента са едва разбрани, само че той и екипът му съумяха да открият няколко метода, по които озоновата дупка може да повлияе на локалната дива природа.
Първо, удвояването на UV радиацията от октомври до декември може да навреди на животните, изключително на младите, защото отражението от повърхността на морския лед ще усили излагането на ултравиолетова светлина за тези, които се развъждат върху леда. Учените допускат, че времето на излагане ще бъде от изключително значение. Смята се, че изключително рискови могат да бъдат за тюлените и пингвините, чийто размножителен интервал настава през това време.
Второ, нарасналата доза ултравиолетова радиация може да навреди на дребни организми, като фитопланктон, които могат да се опитат да се приспособяват. Такива животни биха могли да се опитат да произведат собствен личен слънцезащитен крем, само че цената на производството му евентуално ще бъде пагубна.
Въпреки това учените признават, че някои организми в Антарктика имат естествена отбрана от ултравиолетова радиация. Например, пингвините макарони и скалистите пингвини съдържат пигменти, в това число меланин, за които се счита, че защищават очите им от ултравиолетовите лъчи. Въпреки това, такива големи дози ултравиолетова радиация могат да оставят следи по кожата на животните.
В резултат на това Робинсън и сътрудниците му приканват за незабавни дейности за битка с изменението на климата, с цел да се предотврати по-нататъшното увеличение на пиковия интервал на озоновата дупка над Антарктика.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ