Тъпи филми
Обичам да изтъквам великия Франсоа Трюфо: " Нищо не вълнува по този начин, както междинен американски филм! " Аз стигам даже и по-далеч: " Нищо не може да те поучи и да те накара да се замислиш по този начин, както слаб американски филм! " Разбира се, още гениалният пандизчия от Редингския затвор (осъден за содомия) споделяше (е, добре де, един негов безсрамен воин от " Дориан Грей " ), че простите удоволствия са последното леговище на комплицираните персони!
Тази седмица гледах " Ченгето на мола 2 " – оценка 4 в IMDB. Едноименният воин (Кевин Джеймс, превъзходен " стендъп " комедиант, който сходно на всичките си сътрудници от " Saturday Night Life " снима много слаби филми), пълен, набит, непохватен, без врат, с телосложение на бик за корида и кръгло кротко и наивно лице на цирков смешник, с изплашен и молещ за схващане и прошка взор, надзирател в мол, уединен несретник с невръстна, също голяма щерка ( " ние, Бларт, имаме необятен таз, дебели глезени и невисок център на тежестта " ), държи тирада пред сътрудници: " Пътят на живота постоянно е в ремонт!!! Както е споделил английският публицист Джоузеф Конрад (пояснявам, в действителност поляк по рождение, създател на " Сърцето на мрака ", по който разказ е сниман " Апокалипсис в този момент " ): " Живеем по този начин, като сънуваме/мечтаем – сами!!! " " Франчайзът " " Бързи и гневни " (пускам линк към първата част, класика, единствено втората серия беше слаба, а третата – просто различна) ми е обичан. Там Дом Торето (Вин Дизъл, несъмнено, който съгласно майка ми е пример за мъжка сексуалност), мускулест гологлав бабанка с едри черти и с естествена просветеност, персонален кодекс на достойнството и без обучение, проронва през стиснати устни мъдрости, които от дълго време одухотворявам: " Никога не обръщай тил на фамилията, даже то да ти обърне тил! " (опитвам, както и да " простя, само че да не не помни " – различен умен съвет, само че не ми се удава; слаб и злопаметен съм очевидно, съумявам де се полуобърна единствено с рамо, само че не и с лице); " Аз нямам другари, имам семейство ". Като в латиноамерикански сериал неговата другарка (Мишел Родригес), в която е бясно и безрезервно влюбен, е с амнезия. Когато тя си напомня всичко и го пита за какво в действителност нищо не ѝ е разказал, отговорът е: " Не можеш да кажеш на някого, че те обича!!! "
Да не загатвам, че много надменни " интелектуални " режисьори с " задача в изкуството " и високи (невинаги основателни, дори напротив) искания, гнусливо и снизходително бърчещи нос пред " всеобщото кино ", могат много да се поучат по какъв начин се построяват пълнокръвни и достоверни облици, на които феновете симпатизират и с които съпреживяват и се разпознават, по какъв начин се работи с актьорите, а и по какъв начин се води и снима равномерен и завладяващ роман без скучни моменти и недомислени паузи и луфтове от занаятчиите, подписващи се под " тъпи " филми...
За край: една прелестна премиера по екраните, " Вечната Аделайн " (Блейк Лайвли е новата Скарлет Йохансон). И отново няколко изречения, забиващи се като нагорещен гвоздей в съзнанието ми: " приемай всичко " ( " like all " ) и " едно е да си жив, друго е да живееш " (брилянтно, постоянно съм се чудел по какъв начин най-лаконично и тъкмо да го изразя)...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Тази седмица гледах " Ченгето на мола 2 " – оценка 4 в IMDB. Едноименният воин (Кевин Джеймс, превъзходен " стендъп " комедиант, който сходно на всичките си сътрудници от " Saturday Night Life " снима много слаби филми), пълен, набит, непохватен, без врат, с телосложение на бик за корида и кръгло кротко и наивно лице на цирков смешник, с изплашен и молещ за схващане и прошка взор, надзирател в мол, уединен несретник с невръстна, също голяма щерка ( " ние, Бларт, имаме необятен таз, дебели глезени и невисок център на тежестта " ), държи тирада пред сътрудници: " Пътят на живота постоянно е в ремонт!!! Както е споделил английският публицист Джоузеф Конрад (пояснявам, в действителност поляк по рождение, създател на " Сърцето на мрака ", по който разказ е сниман " Апокалипсис в този момент " ): " Живеем по този начин, като сънуваме/мечтаем – сами!!! " " Франчайзът " " Бързи и гневни " (пускам линк към първата част, класика, единствено втората серия беше слаба, а третата – просто различна) ми е обичан. Там Дом Торето (Вин Дизъл, несъмнено, който съгласно майка ми е пример за мъжка сексуалност), мускулест гологлав бабанка с едри черти и с естествена просветеност, персонален кодекс на достойнството и без обучение, проронва през стиснати устни мъдрости, които от дълго време одухотворявам: " Никога не обръщай тил на фамилията, даже то да ти обърне тил! " (опитвам, както и да " простя, само че да не не помни " – различен умен съвет, само че не ми се удава; слаб и злопаметен съм очевидно, съумявам де се полуобърна единствено с рамо, само че не и с лице); " Аз нямам другари, имам семейство ". Като в латиноамерикански сериал неговата другарка (Мишел Родригес), в която е бясно и безрезервно влюбен, е с амнезия. Когато тя си напомня всичко и го пита за какво в действителност нищо не ѝ е разказал, отговорът е: " Не можеш да кажеш на някого, че те обича!!! "
Да не загатвам, че много надменни " интелектуални " режисьори с " задача в изкуството " и високи (невинаги основателни, дори напротив) искания, гнусливо и снизходително бърчещи нос пред " всеобщото кино ", могат много да се поучат по какъв начин се построяват пълнокръвни и достоверни облици, на които феновете симпатизират и с които съпреживяват и се разпознават, по какъв начин се работи с актьорите, а и по какъв начин се води и снима равномерен и завладяващ роман без скучни моменти и недомислени паузи и луфтове от занаятчиите, подписващи се под " тъпи " филми...
За край: една прелестна премиера по екраните, " Вечната Аделайн " (Блейк Лайвли е новата Скарлет Йохансон). И отново няколко изречения, забиващи се като нагорещен гвоздей в съзнанието ми: " приемай всичко " ( " like all " ) и " едно е да си жив, друго е да живееш " (брилянтно, постоянно съм се чудел по какъв начин най-лаконично и тъкмо да го изразя)...
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ