Обещавал ли е Западът на СССР, че НАТО няма да

Обещавал ли е Западът на Съюз на съветските социалистически републики, че НАТО няма да се уголемява на изток, с цел да се съгласи той с обединяването на Германия и да изтегли войските си от Германска демократична република? Мненията в Москва и на запад се разминават тотално. Каква е истината?

Президентите на Съединени американски щати Джордж Буш (старши) и на Съветския съюз Михаил Горбачов

Руско-украинската рецесия освен изостри връзките сред Русия и НАТО, само че и още веднъж вкара в дневния ред един към момента инфектиран исторически сюжет: по какъв начин преди 24 години Горбачов позволи НАТО да стъпи първо в някогашната Германска демократична република, а по-късно и в Източна Европа? Дали Съединени американски щати официално са се заели пред Съюз на съветските социалистически републики да не уголемяват военния съюз в източна посока? Руски дипломати постоянно настояват, че такива обещания са били дадени, с цел да се съгласи Москва да изтегли войските си от Германска демократична република. После обаче Съединени американски щати нарушили обещанието и приели в НАТО цели 12 източноевропейски страни.

Харвардската преподавателка Мари Илис Сарот разгласява в своя монография, както и в списанието " Форин Аферс " и вестниците " Гардиън " и " Ди Цайт ", своя версия на случилото се - въз основата на неотдавна разкрити архиви. Те демонстрират, че на Русия в никакъв случай не са били давани писмени гаранции за неразширяване на НАТО. Но представители на Съединени американски щати и на Федерална Република Германия на няколко пъти са правили сходни устни изказвания и, в действителност таман в следствие от тези изказвания, Москва по това време дава зелена светлина за обединяването на Германия. Мери Сарот твърди, че точно тази конспирация от началото на 90-те години и до през днешния ден обременява връзките сред Москва и Вашингтон, тъй като руснаците се усещат излъгани.

Сложният ребус пред Хелмут Кол

В началото на 1990 година бъдещето на НАТО се трансформира в постоянно обсъждана тематика сред тогавашния президент на Съединени американски щати Джордж Буш (старши), неговия държавен секретар Джеймс Бейкър, немския канцлер Хелут Кол, външния му министър Геншер и британския външен министър Хърд. На 6 февруари Геншер споделя на Хърд, че за Москва е напряко изключено НАТО да се разшири на територията на Германска демократична република, камо ли пък другаде в Източна Европа. Геншер предлага НАТО да излезе с прессъобщение, в което се споделя, че НАТО не има намерение да уголемява територията си на изток. Три дни по-късно американският държавен секретар Бейкър беседва в Москва с Горбачов. Бейкър си води мемоари и маркира със звездички най-важните думи. Ето част от тези мемоари: „ Краен резултат: обединена Герм., числяща се към *(полит.) изменен НАТО - *чиято юрисд... Няма да се уголемява *на изток! ”.

По същото време Кол и Геншер също се готвят за посещаване в Москва. Бейкър връчва на западногерманския дипломат в Москва скрито писмо до Хелмут Кол. В него Бейкър написа, че пред Горбачов той е дефинирал като въпрос най-важния пункт от договарянията: „ Дали предпочитате обединена Германия отвън НАТО, самостоятелна и без американски войски – или пък Германия като член на НАТО, като това е скрепено с уверението, че юрисдикцията на НАТО няма да се разшири даже един сантиметър в източна посока по отношение на настоящето състояние. ” Бейкър вероятно е описал разновидността „ необвързана Германия ” по подобен метод, че да не се хареса на Горбачов. Според самия държавен секретар, Горбачов дал отговор по този начин: „ Определено недопустимо би било каквото и да е разширение на НАТО. ”

13 юни 1989: Михаил Горбачов, Едуард Шеварднадзе, Хелмут Кол и Ханс-Дитрих Геншер подвигат наздравица след подписването на взаимна декларация за другарство и съдействие

Над този отчет на Бейкър по-късно работи щабът на Съвета за национална сигурност във Вашингтон, който стига до извода, че сходно решение е непрактично. Ето за какво Съветът изготвя второ писмо до Хелмут Кол от името на президента Буш, което канцлерът получава малко преди да потегли за Москва. Според писмото, вместо уверението на Бейкър, че НАТО няма да се уголемява на изток, на Москва би трябвало да се предложи " територията на сегашната Германска демократична република да получи специфичен боен статут ". Какъв тъкмо ще бъде този статут писмото не показва, излиза наяве обаче, че проектът е цяла обединена Германия да бъде член на НАТО. Това предложение обаче би трябвало да се опакова в някаква допустима за Горбачов форма, тъй че документът планува за Източна Германия няколко официални ограничавания, да вземем за пример – неразполагане на избрани родове войски на НАТО. Така в навечерието на визитата си в Москва на 10 февруари 1990 година Хелмут Кол се оказва в комплицирана обстановка. По един и същи въпрос е получил две писма – от Бейкър и от Буш – които значително се разграничават. В писмото от Буш се загатва, че НАТО ще се разшири на изток, съгласно писмото на Бейкър обаче това няма да стане. Според архивите в немското канцлерство Кол избира по-мекия вид, тъй като се надява, че по този начин Москва по-лесно ще се съгласи с обединяването на Германия. В диалога си с Горбачов канцлерът това и споделя: НАТО няма да се разшири на територията на тогавашната Германска демократична република. Успоредно се водят и диалози сред външните министри на двете страни, в чиито рамки Геншер споделя същото на руския си сътрудник Едуард Шеварднадзе: „ За нас е ясно, че НАТО няма да се уголемява на изток. ” Но писмени ангажименти по въпроса няма. Горбачов се осланя на устната договореност и дава зелена светлина за обединяването на Германия.

Как Кремъл беше " корумпиран "

Оттук насетне външнополитическият екип на Буш следва явен курс: към този момент не се дават никакви обещания, че НАТО няма да се уголемява на изток. Кол също поправя своите изказвания в благозвучие с американската линия, както демонстрира протоколът от срещата му с Буш на 24 и 25 февруари 1990 в Кемп Дейвид. Джордж Буш (старши) не крие от Кол по какъв начин гледа на възможния компромис във връзка с Москва: „ Да върви по дяволите. Ние се наложихме, не те. Не можем да позволим на Съветите в последния миг да трансфорат провалянето си в победа. " Кол му възразява, че двамата би трябвало да намерят метод да удовлетворят Горбачов. И в последна сметка всичко опирало до пари, споделя Кол, на което Буш дава отговор, че „ джобовете на канцлера са дълбоки ”. Така поражда една поредна тактика, чиято цел (както по-късно изяснява тогавашният консултант по националната сигурност на Съединени американски щати Робърт Гейтс) била „ да се подкупят Съветите ”. Подкупът трябвало да заплати Германия, написа Мери Сарот.

29 март 2004: президентът Дж. Буш приветства водачите на 7 източноевропейски страни с приемането им в НАТО

Предположението на Буш и на Кол се оказва правилно: Горбачов е подготвен да отстъпи, стига да получи съответното обезщетение. На него му трябват пари. Тогавашният дипломат на Съединени американски щати в Москва Джак Матлок отбелязва, че Горбачов от ден на ден наподобява не толкоз на човек, който държи властта, а на „ водач под мощен напън ”. Според американския посланик, в Съюз на съветските социалистически републики са налице многочислени признаци за рецесия: „...бързо възходяща престъпност, набиращи скорост антиправителствени демонстрации, избуяващи сепаратистки придвижвания, мрачни стопански трендове..., постепенно, нестабилно прекачване на властта от партията към страната и от центъра към периферията. ”

Москва получава пари, само че единствено пари

Без външна помощ Москва нямало да се оправи с тези проблеми. Оставало единствено да се отговори на въпроса дали Федерална Република Германия може да окаже тази помощ, само че без да поражда усещането, че заплаща на Горбачов, с цел да утвърди участието на бъдеща Обединена Германия в НАТО, и то в случай, че към този момент няма никакви съществени пречки за източното му разширение. Трудна задача, която Кол взема решение на два транша: първо в персоналната си среща с Горбачов през юли 1990 и след това с два доста прочувствени телефонни диалога през септември. В последна сметка Горбачов се съгласява Обединена Германия да членува в НАТО, само че упорства за ограничения, които да опазят политическото му достолепие. Например: руските войски да се изтеглят от тогавашната Германска демократична република чак след четири години. Освен това Москва получава дванайсет милиарда немски марки, плюс три милиарда марки като безлихвен заем, с цел да покрие някои от разноските – примерно за жилища за руските бойци, които ще бъдат изтеглени от Германска демократична република. Едно нещо обаче Москва не получава: гаранции, че НАТО няма да се уголемява.

На пръв взор Съединени американски щати печелят. Те и Федерална Република Германия умело са заобиколили Горбачов и са съумели да реализират разширението на НАТО върху територията на тогавашната Германска демократична република, без да дават никакви обещания за бъдещето. Но както далновидно написа Джеймс Бейкър в своите записки: " всеки триумф носи и семето на бъдещи проблеми. В случая ролята на " семе " изигра фактът, че след края на Студената война Русия се оказа в периферията на Нова Европа.

Един млад офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който през 1989 година беше стациониран в Германска демократична република, 10 години по-късно си напомня за тези времена и в едно изявление с мъка разказва завръщането си в „ един Съветски съюз, който беше изгубил мястото си в Европа ”. Той се споделяше Владимир Путин и един ден щеше да получи властта, нужна му, с цел да заличи това оскърбление, написа Мери Сарот в английския „ Гардиън ”.