Този национален отбор обижда България
„ О, неразумний юроде, заради що се срамиш да се наречеш българин? “… Един мъчителен въпрос, който към момента търси своя отговор. Но може и да има към този момент подобен. След следващия театър на националния ни тим по футбол на България. Преспахме. Ако с тези футболисти би трябвало да се гордеем, това няма по какъв начин да стане. Така беше и нощес, по този начин е и през днешния ден. И в действителност ме е позор да кажа, че съм българин. Слава Богу, че не всичко опира до футбола. Но видяното в Будапеща е показателно. Направо огледално на едно ръководство, почнало през 2005 година. Тогава Борислав Михайлов сяда на трона в Българския футболен съюз… та до през днешния ден.
18 години едно огромно нищо за представителния отбор. Представителен ли?! Не би трябвало да използваме тази дума. Обидно е.
„ Лъвове “? Този прякор несъмнено е неподходящ и е най-добре да остане обратно във времето. Много обратно, когато имаше триумфи и мотиви за горделивост.
Да се върнем на Михайлов. Няма спор, че той е огромно име.
В основата на триумфите на Пеневата чета. На България.
Направил това американско лято през 1994 година в действителност незабравимо. Но като ръководител…нещата не му се получават. Футболът ни не буксува, а напряко е спрял. Сънуваме класиране на огромен футболен конгрес от 2004 година.
Мандат след мандат Боби показва тактики за развиването на футбола в България. Иска избор след избор, с цел да продължи работата по издигане на българския футбол на по-високо равнище.
Като негови пратеници в управата на БФС са някогашните му съотборници Йордан Лечков и Емил Костадинов.
Брилятният Лечков, покорил Бундеслигата. Лече не пести рецензиите към националите. Но единствено с рецензия не става. Трябват и дейности. И то съществени.
Костадинов е потопен в едно надълбоко успокоение. Пълна диаметралност на това, което бе на терена.
И в този момент тръгнахме къв Евро 2024 с огромната кошница. Групата ни не била сложна, задачата е класиране. Е, всичко свърши. Още в Разград. 0:1 от Черна гора. Още там беше поставена точката на мераците ни. Унгарците за 40 минути си оплетоха кошницата и след това дръпнаха ръчната. Благородно, за което им благодарим. Иначе резултатът можеше да е още по-срамен. Още по-срамно обаче бе и държанието на играчите ни. Извинявам се. Те бяха безпогрешни до края на химна ни и първия съдийски сигнал на „ Пушкаш Арена “.
„ За страдание нямам лукса да разполагам с играчи, които се състезават в огромни клубове и играят на най-високо равнище, също така имахме проблеми с контузени играчи. За страдание множеството играчи играят в българското състезание и
не са привикнали да играят на подобен висок темп,
а тежкият мач с ги изцеди. Играчите, с които разполагам, имат качества, само че против по-опитни съперници имат усложнения. Аз имам вяра, че имат бъдеще. Някои играят повече в тимовете си, други по-малко. Това са играчите, на които разчитаме, казвал съм и преди и споделям, че имат бъдеще. Това е най-хубавото, с което България разполага “, това бе коментарът на селенкционера ни Младен Кръстаич. Много страдание има в него. А той приказва за бъдеще.
Бъдеще няма. И е извънредно време Боби, Лече и компания да пуснат кокала. Да престанат да си живеят умерено на гърба на българския футбол, впили се във властта. На гърба на българските почитатели. Тези, които пълнеха стадионите. Та ние нямаме естествен стадион (б.р. изключае този в Разград. Там има различен проблем, само че не му е в този момент времето). Няма народен стадион, който да покрие условията за огромен интернационален мач. Но защо ни е?
Клубните ни тимове преливат от чужденци,
а нашите момчета не могат да заловен ръка. Да играят, да свикнат с топката, да се наложат. Треньорите също би трябвало да свикнат да работят с български футболисти. С самообладание и доста работа нещата ще се получат. Не незабавно, само че след време. А до тогава най-добре националният тим да остане в дълъг сън. Да не помни за интернационалните мачове. Да не излага повече името на България.
P.S.
Господин Михайлов, извънредно време е да дадете път на можещите. Видя се, че Вие не можете, а времето от дълго време изтече.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
18 години едно огромно нищо за представителния отбор. Представителен ли?! Не би трябвало да използваме тази дума. Обидно е.
„ Лъвове “? Този прякор несъмнено е неподходящ и е най-добре да остане обратно във времето. Много обратно, когато имаше триумфи и мотиви за горделивост.
Да се върнем на Михайлов. Няма спор, че той е огромно име.
В основата на триумфите на Пеневата чета. На България.
Направил това американско лято през 1994 година в действителност незабравимо. Но като ръководител…нещата не му се получават. Футболът ни не буксува, а напряко е спрял. Сънуваме класиране на огромен футболен конгрес от 2004 година.
Мандат след мандат Боби показва тактики за развиването на футбола в България. Иска избор след избор, с цел да продължи работата по издигане на българския футбол на по-високо равнище.
Като негови пратеници в управата на БФС са някогашните му съотборници Йордан Лечков и Емил Костадинов.
Брилятният Лечков, покорил Бундеслигата. Лече не пести рецензиите към националите. Но единствено с рецензия не става. Трябват и дейности. И то съществени.
Костадинов е потопен в едно надълбоко успокоение. Пълна диаметралност на това, което бе на терена.
И в този момент тръгнахме къв Евро 2024 с огромната кошница. Групата ни не била сложна, задачата е класиране. Е, всичко свърши. Още в Разград. 0:1 от Черна гора. Още там беше поставена точката на мераците ни. Унгарците за 40 минути си оплетоха кошницата и след това дръпнаха ръчната. Благородно, за което им благодарим. Иначе резултатът можеше да е още по-срамен. Още по-срамно обаче бе и държанието на играчите ни. Извинявам се. Те бяха безпогрешни до края на химна ни и първия съдийски сигнал на „ Пушкаш Арена “.
„ За страдание нямам лукса да разполагам с играчи, които се състезават в огромни клубове и играят на най-високо равнище, също така имахме проблеми с контузени играчи. За страдание множеството играчи играят в българското състезание и
не са привикнали да играят на подобен висок темп,
а тежкият мач с ги изцеди. Играчите, с които разполагам, имат качества, само че против по-опитни съперници имат усложнения. Аз имам вяра, че имат бъдеще. Някои играят повече в тимовете си, други по-малко. Това са играчите, на които разчитаме, казвал съм и преди и споделям, че имат бъдеще. Това е най-хубавото, с което България разполага “, това бе коментарът на селенкционера ни Младен Кръстаич. Много страдание има в него. А той приказва за бъдеще.
Бъдеще няма. И е извънредно време Боби, Лече и компания да пуснат кокала. Да престанат да си живеят умерено на гърба на българския футбол, впили се във властта. На гърба на българските почитатели. Тези, които пълнеха стадионите. Та ние нямаме естествен стадион (б.р. изключае този в Разград. Там има различен проблем, само че не му е в този момент времето). Няма народен стадион, който да покрие условията за огромен интернационален мач. Но защо ни е?
Клубните ни тимове преливат от чужденци,
а нашите момчета не могат да заловен ръка. Да играят, да свикнат с топката, да се наложат. Треньорите също би трябвало да свикнат да работят с български футболисти. С самообладание и доста работа нещата ще се получат. Не незабавно, само че след време. А до тогава най-добре националният тим да остане в дълъг сън. Да не помни за интернационалните мачове. Да не излага повече името на България.
P.S.
Господин Михайлов, извънредно време е да дадете път на можещите. Видя се, че Вие не можете, а времето от дълго време изтече.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ