9 забележителни факта за гарваните (видео)
„ Нямаш ти качул луксозен, само че не си нерешителен, а мощен,
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки чудноват хор.
Как те Сенките назовават в черния Плутонов хор? “
Той програкна: „ Nevermore! “
Едгар Алън По - " Гарванът "
Извън известната поема на По, която като че ли е основала вечно в визиите ни тъмен и злокобен облик, гарваните (Corvus corax) са забележителни птици. В класификацията на предпазените типове на Червената книга, гарваните се водят " съвсем заплашен " тип. Според " Атлас на гнездящите птици в България " (2007 г.), популацията на гарвани у нас се прави оценка на 900-1200 двойки, като наклонността е разпространяването и числеността на типа да нараства. Гарваните имат качества, които ги отличават освен от всички птици, само че и от доста скотски типове. Те са се радвали на внимание и почитание във всички антични култури и въпреки да е имало сложни времена за типа, през днешния ден те са обект на голям интерес.
1. Гарваните са едни от най-умните животни въобще.
По просветеност може да ги наредим до шимпанзетата и делфините. Гарваните могат освен да намират по съобразителен метод храна, само че и да вземат решение комплицирани задания, свързани с повече от едно дейности. В дивата природа е видяно гарвани да хвърлят камъни по хора, които се катерят към гнездата им, да крадат улов на риболовци, като издърпват кордата от дупката лед и вадят сами улова, да се преструват на умрели, да подвеждат други гарвани къде са скрили плячката си. Гарваните, сходно на приматите, умеят да създават принадлежности, с цел да стигнат до храна, да се освободят от плен, да вземем за пример. Те вършат покупко-продажби и бартери за храна.
2. Гарваните могат да имитират тирада.
Отново сходно на приматите и на други птици, като някои типове папагали, гарваните могат да бъдат подготвени с подобаващи тласъци да имитират разнообразни звуци от природата и света на индивида, както и човешки глас - интонация, " думи ", покашляне и други В дивата природа гарваните могат да имитират звуци, издавани от вълци и лисици, с цел да привлекат вниманието им към плячка, която не могат да стигнат. След като " извиканият " по-едър див звяр свърши с плячката, за гарвана постоянно се намират останки.
3. Гарваните постоянно са свързани със злото - изцяло несправедливо, несъмнено.
Те са забележителни птици - най-едрият представител на сем. Вранови може да стигне обсег на крилете 130 см и да тежи близо 1,5 кг. Перата им са лъскаво черни, имат мощен клюн и взор, който се задържа и като че ли ви преценя. Това е вкарало гарваните в голям брой поверия, свързани с проклятия, гибел, демонски ритуали. Във Франция хората са вярвали, че гарваните са прокълнати свещеници, чиито души се скитат, в Германия те са считани за демонстрация на Сатаната на земята, в Швеция гарван, който грачи през нощта, е считан за душа, която не е получила християнско заравяне и е наказана да не откри покой, а в Дания гарваните са считани за изгонени от телата след екзорсизъм демони.
Бог Один с двата си гарвана, илюстрация на Карл Емил Дьоплер (1882 г.)
4. Гарваните обаче са и основни герои в доста легенди.
Древните предхристиянски култури почитали гарваните като пратеници на боговете. Келтските божества на войната приемали формата на гарван по време на борби, викингският господ Один е имал два гарвана - Хугин (мисъл) и Мунин (памет), които пускал всеки ден да летят над земята, а вечер му докладвали какво са видели. В китайската просвета гарваните предизвикват неприятно време, с цел да държат хората надалеч от горите, тъй като по това време там минават боговете, а при доста северноамерикански племена гарваните са считани за тотемно животно и техните пера постоянно са украсявали главите на вождовете.
5. Гарваните обичат да си играят.
В дивата природа може да се види по какъв начин гарван се търкаля в снега или по земята. Това държание не е до дъно проучено. Предполага се, че обвързвано с грижата за перата, само че продължителните наблюдения демонстрират, че те го вършат много дълго, което допуска, че не го вършат по нужда, а за развлечение. Наблюдаван е гарван, който, въргаляйки се, се пързаля по снежен скат, а след това въодушевено подскача и се отърсва от полепналия сняг. Гарвани са видени да си подават пръчка, да търкалят между тях камъче.
6. Гарваните употребяват жестове с " ръка ".
Да, мъчно е да си го представим, само че мощните криле на гарваните служат за освен това от хвърчене. Гарваните могат да показват с върха на друга птица с крилото посока, към която тя да огледа или да се насочи. Гарваните могат даже да задържат сред крилете си обект, към който желаят да привлекат вниманието на друга птица. По това си държание гарваните наподобяват само на приматите.
7. Гарваните са мощно адаптивен тип.
Разпространението на типа по света, както и наблюдението му, потвърждават, че гарвани могат да живеят при доста видове условия, климат и надморска височина. Предпочитан е умереният климатичен пояс, само че те могат да оцелеят съвсем на всички места. Другото им преимущество е, че те са всеядни, което ги прави доста издръжлив тип. Те се хранят както с месо, риба и мърша, по този начин и със семена, плодове. Могат да разчупват ядки и с помощта на интелигентността и хитростта си - да намират храна на невъзможни места, да я крият от противници.
Рядко, само че се среща - бял гарван
8. Гарваните демонстрират емпатия.
Наблюдения са потвърдили, че гарваните страдат за починал член от ятото, в случай че се събират въобще в ято. Те се събират и настроението е намалено. Гарваните могат да помнят до близо три години доброжелателна птица, както и помнят добре враговете си. Макар да наподобяват хитри и независими, те в действителност надълбоко се привързват, изключително към брачния си сътрудник, само че и към хора. Живеят по двойки и един път съберат ли се, единствено гибелта ги разделя.
9. Гарваните се събират в банди.
Млади, независими от родителите си птици са забелязвани да стоят настрана от по-големите. Те се хранят дружно, играят и просто се радват на компанията си - тъкмо като младежите. Установено е, че равнищата на стрес на " младежите " от една тайфа са по-високи от естественото, само че когато те се отделят, намирайки своя сътрудник, птиците се успокояват. Точно както при нас, хората.
Превод на " Гарванът ": Георги Михайлов
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки чудноват хор.
Как те Сенките назовават в черния Плутонов хор? “
Той програкна: „ Nevermore! “
Едгар Алън По - " Гарванът "
Извън известната поема на По, която като че ли е основала вечно в визиите ни тъмен и злокобен облик, гарваните (Corvus corax) са забележителни птици. В класификацията на предпазените типове на Червената книга, гарваните се водят " съвсем заплашен " тип. Според " Атлас на гнездящите птици в България " (2007 г.), популацията на гарвани у нас се прави оценка на 900-1200 двойки, като наклонността е разпространяването и числеността на типа да нараства. Гарваните имат качества, които ги отличават освен от всички птици, само че и от доста скотски типове. Те са се радвали на внимание и почитание във всички антични култури и въпреки да е имало сложни времена за типа, през днешния ден те са обект на голям интерес.
1. Гарваните са едни от най-умните животни въобще.
По просветеност може да ги наредим до шимпанзетата и делфините. Гарваните могат освен да намират по съобразителен метод храна, само че и да вземат решение комплицирани задания, свързани с повече от едно дейности. В дивата природа е видяно гарвани да хвърлят камъни по хора, които се катерят към гнездата им, да крадат улов на риболовци, като издърпват кордата от дупката лед и вадят сами улова, да се преструват на умрели, да подвеждат други гарвани къде са скрили плячката си. Гарваните, сходно на приматите, умеят да създават принадлежности, с цел да стигнат до храна, да се освободят от плен, да вземем за пример. Те вършат покупко-продажби и бартери за храна.
2. Гарваните могат да имитират тирада.
Отново сходно на приматите и на други птици, като някои типове папагали, гарваните могат да бъдат подготвени с подобаващи тласъци да имитират разнообразни звуци от природата и света на индивида, както и човешки глас - интонация, " думи ", покашляне и други В дивата природа гарваните могат да имитират звуци, издавани от вълци и лисици, с цел да привлекат вниманието им към плячка, която не могат да стигнат. След като " извиканият " по-едър див звяр свърши с плячката, за гарвана постоянно се намират останки.
3. Гарваните постоянно са свързани със злото - изцяло несправедливо, несъмнено.
Те са забележителни птици - най-едрият представител на сем. Вранови може да стигне обсег на крилете 130 см и да тежи близо 1,5 кг. Перата им са лъскаво черни, имат мощен клюн и взор, който се задържа и като че ли ви преценя. Това е вкарало гарваните в голям брой поверия, свързани с проклятия, гибел, демонски ритуали. Във Франция хората са вярвали, че гарваните са прокълнати свещеници, чиито души се скитат, в Германия те са считани за демонстрация на Сатаната на земята, в Швеция гарван, който грачи през нощта, е считан за душа, която не е получила християнско заравяне и е наказана да не откри покой, а в Дания гарваните са считани за изгонени от телата след екзорсизъм демони.
Бог Один с двата си гарвана, илюстрация на Карл Емил Дьоплер (1882 г.)
4. Гарваните обаче са и основни герои в доста легенди.
Древните предхристиянски култури почитали гарваните като пратеници на боговете. Келтските божества на войната приемали формата на гарван по време на борби, викингският господ Один е имал два гарвана - Хугин (мисъл) и Мунин (памет), които пускал всеки ден да летят над земята, а вечер му докладвали какво са видели. В китайската просвета гарваните предизвикват неприятно време, с цел да държат хората надалеч от горите, тъй като по това време там минават боговете, а при доста северноамерикански племена гарваните са считани за тотемно животно и техните пера постоянно са украсявали главите на вождовете.
5. Гарваните обичат да си играят.
В дивата природа може да се види по какъв начин гарван се търкаля в снега или по земята. Това държание не е до дъно проучено. Предполага се, че обвързвано с грижата за перата, само че продължителните наблюдения демонстрират, че те го вършат много дълго, което допуска, че не го вършат по нужда, а за развлечение. Наблюдаван е гарван, който, въргаляйки се, се пързаля по снежен скат, а след това въодушевено подскача и се отърсва от полепналия сняг. Гарвани са видени да си подават пръчка, да търкалят между тях камъче.
6. Гарваните употребяват жестове с " ръка ".
Да, мъчно е да си го представим, само че мощните криле на гарваните служат за освен това от хвърчене. Гарваните могат да показват с върха на друга птица с крилото посока, към която тя да огледа или да се насочи. Гарваните могат даже да задържат сред крилете си обект, към който желаят да привлекат вниманието на друга птица. По това си държание гарваните наподобяват само на приматите.
7. Гарваните са мощно адаптивен тип.
Разпространението на типа по света, както и наблюдението му, потвърждават, че гарвани могат да живеят при доста видове условия, климат и надморска височина. Предпочитан е умереният климатичен пояс, само че те могат да оцелеят съвсем на всички места. Другото им преимущество е, че те са всеядни, което ги прави доста издръжлив тип. Те се хранят както с месо, риба и мърша, по този начин и със семена, плодове. Могат да разчупват ядки и с помощта на интелигентността и хитростта си - да намират храна на невъзможни места, да я крият от противници.
Рядко, само че се среща - бял гарван
8. Гарваните демонстрират емпатия.
Наблюдения са потвърдили, че гарваните страдат за починал член от ятото, в случай че се събират въобще в ято. Те се събират и настроението е намалено. Гарваните могат да помнят до близо три години доброжелателна птица, както и помнят добре враговете си. Макар да наподобяват хитри и независими, те в действителност надълбоко се привързват, изключително към брачния си сътрудник, само че и към хора. Живеят по двойки и един път съберат ли се, единствено гибелта ги разделя.
9. Гарваните се събират в банди.
Млади, независими от родителите си птици са забелязвани да стоят настрана от по-големите. Те се хранят дружно, играят и просто се радват на компанията си - тъкмо като младежите. Установено е, че равнищата на стрес на " младежите " от една тайфа са по-високи от естественото, само че когато те се отделят, намирайки своя сътрудник, птиците се успокояват. Точно както при нас, хората.
Превод на " Гарванът ": Георги Михайлов
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ