Анкара се лута из разбъркания пъзел на Близкия изток
Няма спор, че през последните дни Турция е заета най-вече с вътрешни въпроси, само че това никога не значи, че тя е загърбила своите цели на интернационалната сцена. Напротив, не се изпускат от взор обстановката в Сирия, протичащото се сред Съединени американски щати и Иран, ситуацията в Ирак или " енергийните войни в Източното Средиземноморие ", които нагнетяват напрежение сред Анкара и Атина. Активността в тази посока и по тези въпроси освен не е намаляла, само че и има нови висоти. Особено във връзка с така наречен дипломатически престрелки сред Гърция и Турция за " понтийския геноцид ", което в действителност е отражение на актуалното
противоборство кой има право на газовите сондажи към Кипър
или по какъв начин да се разпределят порциите при идния рандеман на газ от това находище. Различните мнения по отношение на случилото се през 1919-1922 година в Гръцко-турската война, в която Атина дефинитивно загуби Мала Азия, са толкоз спорни, че в допълнение усложняват връзките. Двете страни се упрекват в " манипулиране на историята " и в геноцид, само че в това време техните министри на защитата се срещат в Атина за уточняване на позиции и замяна на отзиви. Сигурно ще се въздържат да разясняват подписания контракт сред Франция с Република Кипър за военно съдействие, с който Париж си обезпечава използването на военноморската база " Евангелос Флоракис " в Кипър. Само че това е въпрос, който живо интересува Анкара. Там преценят, че самолетоносачът " Шарл де Гол " ще обезпечи защитата на проучвателните действия на френската компания " Тотал " в региона на газовото находище.
Турция дава отговор с обичайни за нея сигнали - в интервала 13-25 май прави огромно военно обучение " Денис Курду " ( " Морски вълк " ) по едно и също време в Егейско, Черно и Средиземно море с 25 000 военнослужещи, 157 самолета, 131 кораба и 33 хеликоптера.
Всичко това на фона на събитията в сирийската северозападна провинция Идлиб, което е непрекъсната тематика за диалози освен сред Москва и Анкара. Военните министри Хулуси Акар и Сергей Шойгу са разговаряли за следващ път по телефона за Идлиб и за ограниченията за понижаване на напрежението в района, което е контрактувано в Сочи на срещата на президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Няма по какъв начин да се скрие, че има разминаване в мненията за протичащото се в Идлиб, където тези дни сирийската войска на президента Асад с въздушната поддръжка на съветските военни прави нахлуване против радикални групировки в Сирия. Според Анкара съветската страна е определила тези групировки за терористични, упорства за ликвидирането им, и то без да се приема за първостепенно ситуацията на цивилното население.
Турция твърди, че това е сериозен проблем при 3 млн. цивилно население в Идлиб и към 45-60 000 радикални бойци. Но не загатва, че някои от тези радикални ислямистки групировки през цялата революция в Сирия са били подкрепяни от Анкара и тя се старае да ги запази за въздействие и в бъдеще. След двете военни интервенции " Ефратски щит " и " Маслинова клонка " на територията на Сирия Анкара мъчно може да скрие, че
в действителност прави пречистване на тези територии
от неуместни за нея бойци, най-много сирийски кюрди, организира политика за налагане на турски език, за слагане на " свои хора " в локалната власт и укрепва своето наличие в региона. Съгласно съглашението от Сочи турската страна е подхванала дипломатически ограничения за разоръжаване на тези групировки без сражения. Цели се отдръпването им във вътрешността в района на Идлиб най-малко на 15 км. Изграждането на постове за следене за преустановяване на огъня е също част от съглашението от Сочи, както и отваряне за придвижване на пътища М4 от Халеп до Лаские и М5 от Халеп до Хама.
Да, само че Анкара забави осъществяването на сделките и на процедура " задачата не бе изпълнена ", признават турски наблюдаващи. Въпреки многократното удължение на периода за осъществяване. Пролетта на 2019 година донесе и увеличение на престрелките и нарушение на признатото като изискване преустановяване на огъня. Армията на Асад се намеси и пътища М4 и М5 към този момент се управляват от нея. Но сраженията на юг и на югоизток от Идлиб не стопират и това съгласно Турция може да провокира човешка рецесия с нови бежанци.
Така Турция плаши и Европа, и Русия. Ако желанието на Анкара е било да се печели време, с цел да се обезпечи избавяне на " своите " в Идлиб и да се подсигурява целостта на Сирия, с цел да не възникне каквото и да било без значение образувание на сирийските кюрди, подкрепяни от Съединени американски щати, задачата е изпълнена отчасти. Защото по тази тематика диалозите на държавния секретар Майкъл Помпео и сътрудника му Сергей Лавров в Сочи са знак, че като състезател на терена Турция ще би трябвало да се преценява с техните сделки и ползи. На този стадий е известно, че ще се сътвори онази комисия, която ще създава конституцията на Сирия, само че териториалната й целокупност се подсигурява от Русия и Съединени американски щати. Президентът Башар Асад е участник в бъдещото устройство на страната, а ще се спори за състава на самата комисия. Кюрдите и в този случай евентуално ще са разменна монета. Растат и подозренията, че може и да не са създали верния избор за своята поддръжка в сирийския спор.
В същото време Анкара има своите несъгласия със Съединени американски щати макар " съюзническите стратегически връзки ". Има период от Съединени американски щати да реши до 2 седмици отвод от доставка на съветските системи С-400. Президентът Ердоган нееднократно дава отговор, че " всичко свърши, ще се доставят ". Убеден е, че " все в миналото ще ни дадат и Ф-35 ". Вашингтон слага доставките на самолетите Ф-35 според от отхвърли за доставка на съветските С-400. Въпросът е ще издържи ли Турция на този напън, или по-скоро " по какъв начин ще отиграе топката ". Дори за 80-милионна страна като Турция е мъчно да отстоява самостоятелна от геополитическите играчи политика. Налага се " две крачки напред, една обратно ", което надали може да се одобри за баланс в геополитиката.
Що се отнася до Иран, с който Турция обичайно поддържа положителни търговско-икономически връзки, множеството анализатори в Анкара са уверени, че
" ерата на войните завърши "
Независимо че Пентагонът предложи изпращане на войски в района на Близкия изток за защита против евентуална иранска опасност. Турски специалисти смятат, че " съсредоточаването на Тръмп върху вътрешните проблеми и ограничението на американските средства зад граница " са знак, че се цели не война с Иран, а " да се постави Техеран на колене с стопански и дипломатически офанзиви ", определяни от Техеран като " психическа война ".
Преобладаващото мнение в Анкара е, че и Иран няма желание за разгаряне на боен спор, само че ще търси упорито пътища за излаз от актуалната тежка за него обстановка поради наложените наказания. Далеч по-изгодно за него ще бъде да работи в района посредством " Хизбула ", хусите в Йемен или шиитски групировки в Ирак и Сирия. В случая с Иран обаче Вашингтон не съумя да сътвори " коалиция на искащите ", която да поддържа излизането от нуклеарното съглашение. За Турция " това е неточност на Белия дом ". Но тук въпросът е в същия дух - ще издържи ли Иран. Факт е, че Европейски Съюз, Русия и Китай поддържат нуклеарното съглашение, т.е. има противоречие сред позициите на Вашингтон и Брюксел и това се употребява от Иран.
Но упоритостите му да дели площад с Русия и Съединени американски щати на територията на Сирия надали се посрещат със надлежно схващане от Москва, да не приказваме за Вашингтон. А когато в играта е и Израел, става още по-сложно. Факторите са доста и никой не е в положение да работи независимо, без да пита. Анкара очевидно го регистрира.
противоборство кой има право на газовите сондажи към Кипър
или по какъв начин да се разпределят порциите при идния рандеман на газ от това находище. Различните мнения по отношение на случилото се през 1919-1922 година в Гръцко-турската война, в която Атина дефинитивно загуби Мала Азия, са толкоз спорни, че в допълнение усложняват връзките. Двете страни се упрекват в " манипулиране на историята " и в геноцид, само че в това време техните министри на защитата се срещат в Атина за уточняване на позиции и замяна на отзиви. Сигурно ще се въздържат да разясняват подписания контракт сред Франция с Република Кипър за военно съдействие, с който Париж си обезпечава използването на военноморската база " Евангелос Флоракис " в Кипър. Само че това е въпрос, който живо интересува Анкара. Там преценят, че самолетоносачът " Шарл де Гол " ще обезпечи защитата на проучвателните действия на френската компания " Тотал " в региона на газовото находище.
Турция дава отговор с обичайни за нея сигнали - в интервала 13-25 май прави огромно военно обучение " Денис Курду " ( " Морски вълк " ) по едно и също време в Егейско, Черно и Средиземно море с 25 000 военнослужещи, 157 самолета, 131 кораба и 33 хеликоптера.
Всичко това на фона на събитията в сирийската северозападна провинция Идлиб, което е непрекъсната тематика за диалози освен сред Москва и Анкара. Военните министри Хулуси Акар и Сергей Шойгу са разговаряли за следващ път по телефона за Идлиб и за ограниченията за понижаване на напрежението в района, което е контрактувано в Сочи на срещата на президентите Владимир Путин и Реджеп Ердоган. Няма по какъв начин да се скрие, че има разминаване в мненията за протичащото се в Идлиб, където тези дни сирийската войска на президента Асад с въздушната поддръжка на съветските военни прави нахлуване против радикални групировки в Сирия. Според Анкара съветската страна е определила тези групировки за терористични, упорства за ликвидирането им, и то без да се приема за първостепенно ситуацията на цивилното население.
Турция твърди, че това е сериозен проблем при 3 млн. цивилно население в Идлиб и към 45-60 000 радикални бойци. Но не загатва, че някои от тези радикални ислямистки групировки през цялата революция в Сирия са били подкрепяни от Анкара и тя се старае да ги запази за въздействие и в бъдеще. След двете военни интервенции " Ефратски щит " и " Маслинова клонка " на територията на Сирия Анкара мъчно може да скрие, че
в действителност прави пречистване на тези територии
от неуместни за нея бойци, най-много сирийски кюрди, организира политика за налагане на турски език, за слагане на " свои хора " в локалната власт и укрепва своето наличие в региона. Съгласно съглашението от Сочи турската страна е подхванала дипломатически ограничения за разоръжаване на тези групировки без сражения. Цели се отдръпването им във вътрешността в района на Идлиб най-малко на 15 км. Изграждането на постове за следене за преустановяване на огъня е също част от съглашението от Сочи, както и отваряне за придвижване на пътища М4 от Халеп до Лаские и М5 от Халеп до Хама.
Да, само че Анкара забави осъществяването на сделките и на процедура " задачата не бе изпълнена ", признават турски наблюдаващи. Въпреки многократното удължение на периода за осъществяване. Пролетта на 2019 година донесе и увеличение на престрелките и нарушение на признатото като изискване преустановяване на огъня. Армията на Асад се намеси и пътища М4 и М5 към този момент се управляват от нея. Но сраженията на юг и на югоизток от Идлиб не стопират и това съгласно Турция може да провокира човешка рецесия с нови бежанци.
Така Турция плаши и Европа, и Русия. Ако желанието на Анкара е било да се печели време, с цел да се обезпечи избавяне на " своите " в Идлиб и да се подсигурява целостта на Сирия, с цел да не възникне каквото и да било без значение образувание на сирийските кюрди, подкрепяни от Съединени американски щати, задачата е изпълнена отчасти. Защото по тази тематика диалозите на държавния секретар Майкъл Помпео и сътрудника му Сергей Лавров в Сочи са знак, че като състезател на терена Турция ще би трябвало да се преценява с техните сделки и ползи. На този стадий е известно, че ще се сътвори онази комисия, която ще създава конституцията на Сирия, само че териториалната й целокупност се подсигурява от Русия и Съединени американски щати. Президентът Башар Асад е участник в бъдещото устройство на страната, а ще се спори за състава на самата комисия. Кюрдите и в този случай евентуално ще са разменна монета. Растат и подозренията, че може и да не са създали верния избор за своята поддръжка в сирийския спор.
В същото време Анкара има своите несъгласия със Съединени американски щати макар " съюзническите стратегически връзки ". Има период от Съединени американски щати да реши до 2 седмици отвод от доставка на съветските системи С-400. Президентът Ердоган нееднократно дава отговор, че " всичко свърши, ще се доставят ". Убеден е, че " все в миналото ще ни дадат и Ф-35 ". Вашингтон слага доставките на самолетите Ф-35 според от отхвърли за доставка на съветските С-400. Въпросът е ще издържи ли Турция на този напън, или по-скоро " по какъв начин ще отиграе топката ". Дори за 80-милионна страна като Турция е мъчно да отстоява самостоятелна от геополитическите играчи политика. Налага се " две крачки напред, една обратно ", което надали може да се одобри за баланс в геополитиката.
Що се отнася до Иран, с който Турция обичайно поддържа положителни търговско-икономически връзки, множеството анализатори в Анкара са уверени, че
" ерата на войните завърши "
Независимо че Пентагонът предложи изпращане на войски в района на Близкия изток за защита против евентуална иранска опасност. Турски специалисти смятат, че " съсредоточаването на Тръмп върху вътрешните проблеми и ограничението на американските средства зад граница " са знак, че се цели не война с Иран, а " да се постави Техеран на колене с стопански и дипломатически офанзиви ", определяни от Техеран като " психическа война ".
Преобладаващото мнение в Анкара е, че и Иран няма желание за разгаряне на боен спор, само че ще търси упорито пътища за излаз от актуалната тежка за него обстановка поради наложените наказания. Далеч по-изгодно за него ще бъде да работи в района посредством " Хизбула ", хусите в Йемен или шиитски групировки в Ирак и Сирия. В случая с Иран обаче Вашингтон не съумя да сътвори " коалиция на искащите ", която да поддържа излизането от нуклеарното съглашение. За Турция " това е неточност на Белия дом ". Но тук въпросът е в същия дух - ще издържи ли Иран. Факт е, че Европейски Съюз, Русия и Китай поддържат нуклеарното съглашение, т.е. има противоречие сред позициите на Вашингтон и Брюксел и това се употребява от Иран.
Но упоритостите му да дели площад с Русия и Съединени американски щати на територията на Сирия надали се посрещат със надлежно схващане от Москва, да не приказваме за Вашингтон. А когато в играта е и Израел, става още по-сложно. Факторите са доста и никой не е в положение да работи независимо, без да пита. Анкара очевидно го регистрира.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ