Няма спор, че 1967-ма година е една от най-ужасните в

Няма спор, че 1967-ма година е една от най-ужасните в историята на космонавтиката. Първо, на 27-ми януари, по време на наземно тестване поражда пожар в кабината на кораба “Аполо 1 ”, който води до гибелта на астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи. Броени седмици по-късно, на 24-ти април, галактическият транспортен съд “Союз 1 ” с космонавта Владимир Комаров се разрушава в Земята след отвод на системите за меко приземяване.

Трагедиите водят до огромни отлагания в галактическите стратегии както на Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и на Съединени американски щати. Американската пилотирана стратегия още веднъж потръгва на 11-ти октомври 1968 година, когато излетява корабът “Аполо 7 ” с астронавтите Уолтър Шира, Дон Айзъл и Уолтър Кънингам. Те тестват наред пилотирания и сервизния модул по време на дълготрайна задача и правят подготвителни доближавания с изхвърлената горна степен. 

През октомври същата година Съюз на съветските социалистически републики също възобновяват пилотираните полети. На 25-то число излетява безпилотният транспортен съд “Союз 2 ”, който е предопределен да служи като цел за съединяване. На идващият ден е изстрелян “Союз 3 ”, който към този момент е пилотиран, с един космонавт на борда: Георгий Береговой. На 47-годишна възраст той към този миг е най-възрастният човек, който полита в космоса (рекорд, който по-късно ще бъде неведнъж счупван, най-много през 1998 година, когато Съединени американски щати изстрелват 77-годишния Джон Глен в орбита). 

Успешното изстрелване на “Союз 3 ” е следващият успех за галактическата стратегия на Съюз на съветските социалистически републики. Два месеца по-рано, на 15-ти септември 1968 година, Съюз на съветските социалистически републики изстрелват към Луната кораба “Зонд 5 ”, който е модифицирана версия на “Союз ”. На борда му пътуват костенурки, червеи, винени мухи, растения и други живи същества. Те са първите биологични организми, които облитат естествения ни сателит и първите, които се завръщат живи на Земята след такова странствуване. Така руснаците чрез опитни животни потвърждават, че човек може да отиде до Луната и да се върне назад жив. 

На 30-ти октомври 1968 година “Союз 3 ” навлиза в атмосферата и каца измежду заснежените степи на Казахстан. Космонавтът Береговой се завръща в чудесно здраве. Това, което от Съюз на съветските социалистически републики премълчават, са резултатите от задачата. Официалните управляващи в началото не признават обществено, че скачването сред “Союз 2 ” и “Союз 3 ” не е било сполучливо и че е имало само доближаване, без да приключи с благополучна стиковка. Този факт е приет публично чак през 80-те години, по времето на “гласност ” и “перестройка ”.

Но в Съединени американски щати нещата наподобяват по друг метод: полетът е общопризнат за напълно сполучлив. За американските управляващи провеждането му е обезпокоителен сигнал, който дружно с сполучливия полет на “Зонд 5 ” и биологичните обекти до Луната, дружно с данните от разследващите американски спътници за съществуването на свръхтежка ракета “Н1 ” на космодрума Байконур, се явява като доказателство, че руснаците са на път да пратят човек до естествения ни сателит. Това дава огромен тласък на НАСА да изстреля кораба “Аполо 8 ” с трима души на борда към орбитата на Луната още през декември 1968-ма година. 

Скоро руснаците изцяло отпадат от лунната конкуренция. През февруари 1969-та година гигантската ракета “Н1 ” претърпява първия си неуспех след старта. На 3-ти юли 1969-та година, броени седмици преди “големия скок ” на Армстронг, “Н1 ” отбелязва втора повреда, освен това секунди след изстрелването. Експлозията унищожава стартовата площадка. Отнема 18 месеца на Съюз на съветските социалистически републики да я построи още веднъж, само че през това време американската стратегия “Аполо ” е на върха с две благополучни задачи “Аполо 11 ” и “Аполо 12 ” и една несполучлива “Аполо 13 ”, при която обаче тримата астронавти се прибират живи. След два нови неуспеха на “Н1 ” през 1971-ва и 1972-ра година Съюз на съветските социалистически републики дефинитивно се отхвърля от пилотираните лунни задачи. Смъртната присъда на програмата “Н1-Л3 ” за изпращането на човек на Луната е подписана публично през 1976-та година. Но това е поредното събитие, което остава прикрито за обществеността чак до епохата “гласност ”. 

За сметка на краха на лунната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики, с триумфа на Береговой стартира дългогодишна серия на употребата на пилотираните кораби “Союз ”, като до този миг има единствено още една съдбовна злополука (на тричленния екипаж на “Союз 11 ”). Макар и тези кораби в никакъв случай да не политат до Луната в пилотиран режим, те извозват голям брой екипажи до руските орбитални станции “Салют ” и “Мир ”, а през днешния ден са единственият метод за достъп до “Международната галактическа станция ”. Колко ли още време ще продължи това? Вероятно до няколко седмици СпейсЕкс и Боинг ще са подготвени с пилотираните си кораби, само че даже и откакто техните полети потръгнат, НАСА ще продължи да закупува някои места на “Союз ”, в същото време превозвайки съветските космонавти на новите американски машини. Така че епохата на “Союз ” към момента не е завършила. 

За повече информация: НАСА