Държавата мълчи за възванието за героя от ВМРО Ефрем Чучков
Няма отговор от държавните институции в Република България на писмото на Явор Чучков, правнук на войводата на един от най-значимите дейци на Ефрем Чучков. До институциите е изпратено възвание за отдаване на дължимата национална респект към героя на България, което е по случай 100 години от гибелта на Ефрем Чучков, именуван практикът на организацията, до гибелта му през 1923 година, и дясната ръка на Гоце Делчев.
Все още няма отговор от нито една институция, сподели в предаването " 12+3 " на БНР правнукът Явор Чучков. А наследникът на войводата от още изчаква и таи вяра, че ще получи отговор.
" Възванието е признато неотдавна от Българската национална комисия по военна история, която е член на Военната комисия към ЮНЕСКО, и е подкрепено единомислещо от учените и обществениците , взели участие в тържествената научна конференция по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание ", сподели Явор Чучков.
Писмото е изпратено до президента Румен Радев, до Министерски съвет, Българска академия на науките, до Парламентарната комисия по просвета и медии, както и до МОН, МО и МК.
Във възванието се упорства революционното дело на Ефрем Чучков да се включи в учебниците по история на МОН, както и възобновяване на името му по време на военните ритуали на Република България – заря-проверка, както е било до 1990 година.
" Тази административна неточност би трябвало да се поправи ", безапелационен Явор Чучков.
Кой е Ефрем Чучков?
Роден е на 21 ноември 1870 година в Щип, тогава в Османската империя. Учи в Щип, Скопие и в Солунската българска гимназия след това в Кюстендилското педагогическо учебно заведение, където членува в Младежкото македонско сдружение. След довеждане докрай на приблизително обучение учителства в Ново село, а по-късно дружно с Гоце Делчев учи във Военното учебно заведение в София. После отново дружно с него напуща учебното заведение.
Завършва Педагогическото учебно заведение в Казанлък 1896 година и учителства няколко години в Пехчево и Мелник, където развива и организационна активност на ВМОРО. След експлоадирането на Винишката спекулация от ноември 1897 година минава в конспиративност и се трансферира в България. През април 1898 година се трансферира в Македония като челник на чета и откакто сполучливо завършва дилемите си се изтегля в България през юни същата година. Той е измежду първите уредници на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, дружно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров.
На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се организира конгрес на Скопския революционен регион. За членове на окръжното управление на Скопски регион са определени Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.
След гибелта на Мише Развигоров през март 1907 година Ефрем Чучков дружно с Тодор Александров са окръжни началници на Скопския революционен окръг. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Ефрем Чучков е определен за спомагателен член на Централен комитет на ВМОРО дружно с Петко Пенчев, Павел Христов, Петър Ацев, Аргир Манасиев и Стамат Икономов. След Първата международна война Гьорче Петров му урежда пост в Комисията за бежанците, която се опълчва на възраждащата се.
Чучков обаче се сближава с Тодор Александров и взе участие интензивно във възобновяване на. Става челник на чета в Малешевско и Царевоселско, като по това време негов въстаник е и Дончо Христов. Чучков е втората авторитетна фигура във възобновената организация след водача ѝ Александров. През 1922 година, четата на Чучков се бори 7 пъти със сръбски елементи в Малешевско и Кочанско.
Тежко болен, Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година. Името му е на паметника „ Паднали за свободата на Македония “ (шести във втората колона) в Кюстендил.
Последвайте канала на
Все още няма отговор от нито една институция, сподели в предаването " 12+3 " на БНР правнукът Явор Чучков. А наследникът на войводата от още изчаква и таи вяра, че ще получи отговор.
" Възванието е признато неотдавна от Българската национална комисия по военна история, която е член на Военната комисия към ЮНЕСКО, и е подкрепено единомислещо от учените и обществениците , взели участие в тържествената научна конференция по случай 120 години от Илинденско-Преображенското въстание ", сподели Явор Чучков.
Писмото е изпратено до президента Румен Радев, до Министерски съвет, Българска академия на науките, до Парламентарната комисия по просвета и медии, както и до МОН, МО и МК.
Във възванието се упорства революционното дело на Ефрем Чучков да се включи в учебниците по история на МОН, както и възобновяване на името му по време на военните ритуали на Република България – заря-проверка, както е било до 1990 година.
" Тази административна неточност би трябвало да се поправи ", безапелационен Явор Чучков.
Кой е Ефрем Чучков?
Роден е на 21 ноември 1870 година в Щип, тогава в Османската империя. Учи в Щип, Скопие и в Солунската българска гимназия след това в Кюстендилското педагогическо учебно заведение, където членува в Младежкото македонско сдружение. След довеждане докрай на приблизително обучение учителства в Ново село, а по-късно дружно с Гоце Делчев учи във Военното учебно заведение в София. После отново дружно с него напуща учебното заведение.
Завършва Педагогическото учебно заведение в Казанлък 1896 година и учителства няколко години в Пехчево и Мелник, където развива и организационна активност на ВМОРО. След експлоадирането на Винишката спекулация от ноември 1897 година минава в конспиративност и се трансферира в България. През април 1898 година се трансферира в Македония като челник на чета и откакто сполучливо завършва дилемите си се изтегля в България през юни същата година. Той е измежду първите уредници на революционната мрежа на ВМОРО в Щипско, дружно с Тодор Лазаров и Мише Развигоров.
На 2 януари 1905 година над село Кнежево, Кратовско, се организира конгрес на Скопския революционен регион. За членове на окръжното управление на Скопски регион са определени Даме Груев, Ефрем Чучков, Кръстьо Българията, Мише Развигоров и Атанас Бабата.
След гибелта на Мише Развигоров през март 1907 година Ефрем Чучков дружно с Тодор Александров са окръжни началници на Скопския революционен окръг. На Кюстендилския конгрес от 1908 година Ефрем Чучков е определен за спомагателен член на Централен комитет на ВМОРО дружно с Петко Пенчев, Павел Христов, Петър Ацев, Аргир Манасиев и Стамат Икономов. След Първата международна война Гьорче Петров му урежда пост в Комисията за бежанците, която се опълчва на възраждащата се.
Чучков обаче се сближава с Тодор Александров и взе участие интензивно във възобновяване на. Става челник на чета в Малешевско и Царевоселско, като по това време негов въстаник е и Дончо Христов. Чучков е втората авторитетна фигура във възобновената организация след водача ѝ Александров. През 1922 година, четата на Чучков се бори 7 пъти със сръбски елементи в Малешевско и Кочанско.
Тежко болен, Чучков умира в София на 1 октомври 1923 година. Името му е на паметника „ Паднали за свободата на Македония “ (шести във втората колона) в Кюстендил.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ