Няма нужда да казваме, че Audi R8 е бърз. Той

Няма потребност да споделяме, че Audi R8 е бърз. Той отново щеше да наподобява като бърз автомобил, даже и да беше задвижван от мотор на косачка. В другия завършек на спектъра има цяла група коли, които крият мощни задвижващи елементи под ламарините на естествен автомобил, като Rover 75 с мотор Ford Mustang V8. 

Авторите от autocar са се постарали да създадат внушителен лист на по този начин наречените sleeper-и. 

Вълци в овча кожа. Те са противоположното на Audi R8 с мотор за косачка. Мощни и бързи са за външния си тип, който постоянно е обран и скромен. Само някоя емблемка може да разкрие огромното сърце, което тупти под капака. Те са противоположното на бодибилдър с нарушено либидо. Изглеждат флегми, а в действителност работят безмълвно, отдадено и неуморно като от дълго време залязлата звезда – Баче Кико.

Mercedes-Benz 300 SEL 6.3 (1968 г.)

Бащата на всички тях, основан от странния инженер на Merc Ерих Ваксенбергер, който вкарва 6,3-литров V8 от седан 600 в предницата на 300 SEL. Резултатът е първокласна лимузина, която развива 225 км/ч и от 0 до 100 км/ч единствено за 7,3 секунди – извънредно впечатляващи индикатори за автомобил с размерите на гарсониера. Впечатляващо е, че сред 1968 и 1972 година са създадени 6525 броя.

BMW M5 E28 (1985 г.) 

Много хора считат, че това е първият „ sleeper “ автомобил, макар че това не е по този начин. Но той сътвори образец за супер бърз фамилен седан от междинен клас, който съчетаваше относителна досегаемост с ежедневна приложимост. Просто го погледнете – в никакъв случай не бихте си помислили, че E28 е оборудван със същия редови шестцилиндров мотор с 286 к.с. като междинния суперкар M1, нали? И за разлика от по-късните M5, този първи модел е малко изменен образно от по-малките модели.

Ford Sierra Sapphire RS Cosworth (1988 г.) 

Проблемът на елементарния Cosworth беше солидното задно крило, което издаваше схемата, само че седанът с четири порти, който се появи по-късно, беше надалеч по-дискретен. 

Въпреки това той към момента разполагаше със същия 2,0-литров четирицилиндров мотор с турбокомпресор, който имаше мощ от 217 к.с. при задвижване на четирите колела – задоволително, с цел да развие 0-100 км/ч за 6,6 секунди.

Lancia Thema 8.32 (1986 г.)

Този автомобил е тук просто тъй като е неизвестен на външен тип седан с три размера и модифициран V8 на Ferrari в предницата. Като подобен той е малко вманиачен, само че в действителност не е доста по-бърз от Thema Turbo с неговия 2,0-литров четирицилиндров мотор. 

Докато 8.32 може да развие 0-100 км/ч за 6,8 секунди и да доближи оптималната скорост 239 км/ч, Turbo – който коства на половина по-малко – е с индикатори 7,6 секунди и 225 км/ч. Още по-лошо е, че по-късните 8.32 с катализатор са реализирали единствено 7,2 секунди и 225 км/ч. Сложен е в листата по сантиментални аргументи. #makelanciagreatagain.

Mercedes-Benz 500E (1990 г.) 

Необходимо е добре подготвено око, с цел да се разграничи Mercedes-Benz 500E (W124) от по-евтините му, по-малко мощни братя и сестри. Той е получил характерна за задвижването предна ризница, разширени арки на колелата и, несъмнено, емблема 500E (по-късно E500, когато Merc трансформира системата си за наименования) на задната част. Ентусиастите знаеха какво гледат, само че елементарните водачи одобряваха, че това е елементарен Mercedes с издуто окачване.

Избутването на предните колела е било належащо, с цел да се инсталира 5,0-литровият V8, заимстван от SL. И защото 500E е по-широк от общоприетия W124, той не се побира в индустриалната линия на Mercedes, по тази причина е сглобяван от Porsche, освен това много постепенно: всеки 500E лишава 18 дни. V8 изпраща 322 к.с. към задните колела, което обезпечава на 500E време от 0 до 100 км/ч от 6,1 сек. Мерцедес създава 500E сред 1990 и 1995 година и изпраща по-голямата част от създадената серия (1528 бройки) в Америка. Винаги останал в сянката на BMW M5, 500E остава един от най-интересните Mercedes-ове в актуалната ера.

Opel Carlton 3000 GSi 24v (1990 г.) 

Сигурно сте очаквали Lotus Carlton на това място, само че този супер салон със 284 км/ч не е задоволително прикрит, с цел да бъде тук с помощта на небрежния си бодикит. Много по-незначителен е Carlton 3000 GSi 24v, който изглеждаше малко по-различно от „ цивилните “ версии на изпълнителния седан на Opel, само че можеше да развие 239 км/ч.

Volvo 850 T5-R (1994 г.) 

Volvo сподели дивата си страна, когато сътвори 850 T5-R. Поучавайки се от програмата си за Британския шампионат за туристически коли (BTCC) и плащайки за услугите на Porsche, когато е належащо, то усилва мощността на петцилиндровия мотор с турбокомпресор до 237 к.с., когато се задейства краткотрайната функционалност overboost. Периодичните пътни проби сочат, че спринтът от 0 до 100 км/ч лишава към 7,0 сек и продължава да се движи до 250 км/ч.

Невъзможно е било да се резервира невисок профил в жълтия 850 T5-R (на снимката), само че Volvo предлага модела и в черно и тъмнозелено. Купувачите, които избраха един от двата модела, дадоха късмет на неколцина нищо неподозиращи състезатели на алена светлина. Около 5500 екземпляра (повечето боядисани в черно) са създадени за международните пазари.

Volkswagen Passat W8 (2001 г.) 

В продължение на десетилетия ръководителите на Volkswagen твърдяха, че би трябвало да нареждат Passat като комфортен, фамилен модел, а не като спортна кола. През 1977 година те отхвърлят настояването на инженерите за основаване на модел GTI. Служителите трансформират мнението си през 2001 година, когато под управлението на Фердинанд Пиех (1937-2019) слагат в предницата на автомобила 4,0-литров мотор W8 с 266 к.с.

Сега скромният Passat доближава 100 км/ч от място за 6,3 сек – време, което по-често се свързваше със спортни коли, и се възползва от системата за задвижване на всички колела 4Motion на Volkswagen. Още по-добре е, че на доста пазари той се предлага общоприетоо с шестстепенна механична скоростна кутия. 

Специфичните за модела джанти, дребната емблема на задната част и приглушеният плач на осемте цилиндъра от четирите накрайника на изпускателната система го отличават от по-маломощните разновидности. Volkswagen създава Passat W8 от 2001 до 2004 година

Rover 75 V8 (2004 г.) 

Rover V8 е един от най-възхитителните мотори на последния половин век, само че към края на живота на компанията тя беше по-скоро известна с производството на налични фамилни коли с четирицилиндрови елементи. 

Но няколко модела 75 (и MG ZT) получиха мотор V8, употребявайки 4,6-литровия V8 с четири разпределителни вала на Ford (а не известния V8 на Rover, произхождащ от Buick), с цел да реализиран огромна мощнист. Единствено красивата характерна за V8 радиаторна решетка и алуминиевите джанти отличаваха модела от по-слабите 75-ици.

В естествено аспириран тип той развива 256 к.с.; за ZT е създадена версия с компресор с 380 к.с., само че тя не доближава до серийно произвеждане. Между другото, комби версията 75 V8 Tourer (на снимката) е освен цялостен sleeper, само че и еднорог – създадени са единствено 17 бройки и наподобява, че са останали единствено девет от тях. Рядкостта доста е повишила цената през последните години.

Subaru Legacy 3.0R Spec B (2004 г.) 

Subaru има голям азбучник от модели, които видимо могат да се опълчват на законите на физиката. Някои от тях са по-дискретни от други, само че на върха на класацията сигурно е Legacy 3.0R Spec B. Не по-мощен от елементарния 3.0R с автоматизирана скоростна кутия, Spec B е получил ръчна скоростна кутия с предавателни цифри, предопределени за по-добро ускорение; той може да ускори  от 0 до 100 км/ч единствено за 6,5 секунди.

Volkswagen Phaeton W12 (2004 г.)

Phaeton изглеждаше толкоз безобидно, колкото Passat – автомобил, който нормално се продава с четирицилиндров дизелов мотор. Но до момента в който най-големият мотор, който можеше да се получи в Passat, разполагаше единствено с шест цилиндъра (с изключение на шепа W8), Phaeton можеше да се купи с колосален 6,0-литров 12-цилиндров мотор с 444 к.с. Ако жадувате за относителна изгодност, можете да изберете 5,0-литров V10 дизел с неуместния въртящ миг от 750 Нм.

Audi S6 V10 (2006 г.)

Моделите RS на Audi са ужасно бързи, само че също по този начин се отличават с раздувки, които издават цялата скица. Не и при моделите S. Еединственото, което ги издава, е комплект от четири ауспухови тръби и доста дискретна емблема. Никога не бихте предположили, че начело е ситуиран V10 с 435 к.с. Такава генерация може да се срещне и при 3.0 TDI.

Volvo S80 V8 (2006 г.)

Малко първокласни коли наподобяват по-безобидни от S80. Повечето от тези огромни седани се задвижваха от 2,0-литров дизелов мотор, само че той се оферираше и с копринено равен V8 Yamaha с 310 к.с., който изпращаше мощността си към четирите колела. Работата е там, че колите с V8 мощ не наподобяват по-различно от тези с доста по-скромни мотори, като единствено дребните обозначения на V8 издават играта. Това е още един „ латентен “ автомобил, който е и еднорог.

Volkswagen Passat R36 (2008 г.) 

Вече разгледахме Passat B5.5 с мотор W8, само че малко хора си спомнят, че макар цялостната липса на триумф, той имаше правоприемник – R36, който беше основан на Passat B6. Снабден с 3,6-литров VR6 мотор с 296 к.с., R36 постигаше скорост от 0 до 100 км/ч единствено за 5,6 секунди – съвсем със секунда по-бързо от W8. Разликите с елементарния Passat комби са едвам доловими.

BMW M550d (2017 г.)

Ако забележите M550d без емблеми, единствената подсказка ще бъдат 19-инчовите джанти – това е същинска стелт машина. Отпред е ситуиран 3,0-литров дизелов мотор с четири турбини, мощ 395 к.с. и въртящ миг 760 Нм, който е в положение да форсира BMW от 0-100 км/ч единствено за 4,4 секунди – същото време като това на предходното потомство M5.

Ford Taurus SHO (1989 г.)

Оригиналният Ford Taurus, показан за моделната 1986 година, бързо се трансформира в нормална панорама по американските пътища, автомагистрали и паркинги. Повсеместната му известност оказа помощ на модела Super High Output (SHO), стартиран за 1989 година, да прикрие своите качества. 

Сдържаният комплект на каросерията сигнализираше за наличието на 3,0-литровия V6 мотор на Yamaha, който се превключваше посредством петстепенна механична трансмисия. Поставянето на 217 к.с. сред предните колела на Taurus му осигуряваше време от 0 до 100 км/ч от 6,6 сек.

Ford пусна второто потомство SHO за моделната 1992 година Името продължи да се употребява в продължение на години, само че беше пенсионирано през 2019 година, когато Ford завърши производството на Taurus един път вечно.

Chevrolet Impala SS (1994 г.)

През годините Chevrolet поставяше обозначението SS на някои не толкоз бързи коли, тъй че запалянковците бяха скептично настроени, когато през 1994 година Impala го получи за първи път от десетилетия насам. Тя приличаше доста на затъмнен полицейски автомобил, само че нейният 5,7-литров V8 с 256 к.с. я изстрелваше от 0 до 100 км/ч за 7,0 секунди. Ако това не ви звучи доста, имайте поради, че е употребена обемиста, сходна на камион каросерия върху рама структура и е тежала над 1818 кг.

Американският тунер Callaway оферираше своя версия на Impala SS, оборудвана с V8 с 395 к.с. от Corvette и дълъг лист от модификации на шасито. Допълнителните конски сили понижиха времето от 0 до 100 км/ч до 5,9 сек, което беше съвсем на равнището на BMW M5 от поколението E34. Chevrolet създаде близо 70 000 екземпляра на Impala SS през моделните години 1994-1996.

Buick Regal GS (1997 г.)

Buick прави сериозен опит да притегли запалянковци в шоурумите, когато през 1997 година показва GS вид на четвъртото потомство Regal. Рекламиран като „ формален автомобил на огромното фамилията “, той получава 3,8-литров V6 с компресор, който изпраща 237 к.с. към предните колела. Buick обещаваше време от 0 до 100 км/ч от 6,9 сек и време от 14,9 сек на четвърт миля в опаковка, която изглеждаше като Regal-а на дядо.

Mercury Marauder (2003 г.)

Третото потомство на Mercury Marauder е основано на каросерията върху рамата на Grand Marquis и това единствено по себе си е задоволително, с цел да разсее всевъзможни съмнения по отношение на представянето. Как може пенсионираното американско возило да се хареса на запалянковците? Оказва се, че с по-стегнато окачване и V8 с мощ 298 к.с. от Ford Mustang.

Mercury преработи броните, затъмни светлините и добави 18-инчови джанти, с цел да реализира тънък, само че целеустремен външен тип. Компанията продава 11 052 бройки от Marauder през 2003 и 2004 моделни години.