БАН: Езикът на Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език
Няма македонски език. Тази безапелационна позиция изрази събранието на учените и член-кореспондентите на Българската академия на науките (БАН).
От Българска академия на науките оповестиха публично позиция поради мнение на събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Българска академия на науките прецизира, че преди към седмица (3 декември) МАНИ е приела " Харта за македонския език ". В нея имало " конструирани исторически и езикови причини в отбрана на формалния литературен език на Република Северна Македония като обособен независим език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като " македонски ".
Според Българска академия на науките обаче тази харта не дава отговор на научната истина. Становища за това са изказали три института на Българска академия на науките - Института за български език, Кирило-методиевския теоретичен център и Института за исторически проучвания. Техните мнения имат и самостоятелната поддръжка на членове на Събранието на учените и член-кореспондентите на Българска академия на науките (САЧК).
В своето мнение Института за български език на Българска академия на науките е безапелационен: " Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обгръщат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика изрично демонстрират, че по тези места не е имало плътно население друго от българското, нито друг език от българския ". И че новата македонска харта е " следващ опит " за замяна на лингивстичната и историческата истина.
Кирило-методиевския теоретичен център пък споделя в своето мнение, че казусът с македонския език се е появил поради сръбската агитация през 60-те и 70-те години на XX век. Един от първите употребявал „ македонски ” вместо „ български ” за установяване характера на славяноезичното население в земите на дн. Северна Македония, е попадналият под мощно сръбско въздействие Георги Пулевски, показват учените. " Така измежду научно приетите обстоятелства, че " генеалошки, македонскиот jазик потекнува од идноевропското jазично семеjство и ѝ припаг’а на групата на словенски jазици, во подгрупата jужнословенски " липсва уточнението, че става дума за българската група южнославянски диалекти, за разлика от сръбската група ", прецизират специалистите.
Нормата на македонския език е изкована небрежно (1944–1945), за няколко месеца, върху основата на локални диалекти, за които се е считало, че са задоволително (географски) отдалечени от българия и надлежно – задоволително надалеч от българския литературен език, споделя в своето публично мнение Институтът за исторически проучвания.
" Напълно неправилно е да се приказва за македонски акцент, тъй като в географската област Македония съществуват голям брой диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, по този начин и към източните български приказва и образуват с тях непрестанен диалектен континуум, споделят общи особености и имат общо историческо развиване от Средновековието до наши дни. Тъкмо по тази причина книжовниците и дейците на Българското възобновление в Македония назовават езика си „ простейши (т.е. национален, разбираем) езикбългарски ”–като Йоаким Кърчовски, „ препростейши и некнижни език български от Долна Мизия ” –като Кирил Пейчинович. Не различен език, а тъкмо българският език на македонско „ произношение, по-вразумително за македонските българи ”–като Кузман Шапкарев. Главното особено качество на общия ни език е неговата аналитичност – измежду всички останали славянски езици само българският е изчерпателен . Като славянски език само българският , включително диалектите в Македония, има членна (задпоставна) форма, само той е изгубил в миналото развитата си падежна система, само той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и сказуеми с частиците по-(+думата) и най-(+думата), само той има двойно персонално местоимение и прочие ", прибавят специалистите.
Българска академия на науките и САЧК смятат изразената в разисквания документ позиция на Събранието на Македонската академия за погрешна и неприемлива, вредяща на връзките сред двете прилежащи страни. В този смисъл и позицията на Българска академия на науките остава единомислеща и непроменена - формалният език в Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. САЧК ще подчертава върху този теоретичен факт с поредност от събития, които да получат необятна социална и медийна прокламация освен у нас, само че и в чужбина. Фактите изискват особено внимание, заради което за мнението на Българска академия на науките ще бъдат публично известени както Народното събрание, по този начин и висшите държавни институции.
От Българска академия на науките оповестиха публично позиция поради мнение на събранието на Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ). Българска академия на науките прецизира, че преди към седмица (3 декември) МАНИ е приела " Харта за македонския език ". В нея имало " конструирани исторически и езикови причини в отбрана на формалния литературен език на Република Северна Македония като обособен независим език с континуитет и генеалогия, определян в Скопие като " македонски ".
Според Българска академия на науките обаче тази харта не дава отговор на научната истина. Становища за това са изказали три института на Българска академия на науките - Института за български език, Кирило-методиевския теоретичен център и Института за исторически проучвания. Техните мнения имат и самостоятелната поддръжка на членове на Събранието на учените и член-кореспондентите на Българска академия на науките (САЧК).
В своето мнение Института за български език на Българска академия на науките е безапелационен: " Говорите от непрекъсваемото диалектно землище на българския език обгръщат историко-географските области Мизия, Тракия и Македония. Данните от историята на езика изрично демонстрират, че по тези места не е имало плътно население друго от българското, нито друг език от българския ". И че новата македонска харта е " следващ опит " за замяна на лингивстичната и историческата истина.
Кирило-методиевския теоретичен център пък споделя в своето мнение, че казусът с македонския език се е появил поради сръбската агитация през 60-те и 70-те години на XX век. Един от първите употребявал „ македонски ” вместо „ български ” за установяване характера на славяноезичното население в земите на дн. Северна Македония, е попадналият под мощно сръбско въздействие Георги Пулевски, показват учените. " Така измежду научно приетите обстоятелства, че " генеалошки, македонскиот jазик потекнува од идноевропското jазично семеjство и ѝ припаг’а на групата на словенски jазици, во подгрупата jужнословенски " липсва уточнението, че става дума за българската група южнославянски диалекти, за разлика от сръбската група ", прецизират специалистите.
Нормата на македонския език е изкована небрежно (1944–1945), за няколко месеца, върху основата на локални диалекти, за които се е считало, че са задоволително (географски) отдалечени от българия и надлежно – задоволително надалеч от българския литературен език, споделя в своето публично мнение Институтът за исторически проучвания.
" Напълно неправилно е да се приказва за македонски акцент, тъй като в географската област Македония съществуват голям брой диалекти. Тези диалекти се отнасят както към западните, по този начин и към източните български приказва и образуват с тях непрестанен диалектен континуум, споделят общи особености и имат общо историческо развиване от Средновековието до наши дни. Тъкмо по тази причина книжовниците и дейците на Българското възобновление в Македония назовават езика си „ простейши (т.е. национален, разбираем) езикбългарски ”–като Йоаким Кърчовски, „ препростейши и некнижни език български от Долна Мизия ” –като Кирил Пейчинович. Не различен език, а тъкмо българският език на македонско „ произношение, по-вразумително за македонските българи ”–като Кузман Шапкарев. Главното особено качество на общия ни език е неговата аналитичност – измежду всички останали славянски езици само българският е изчерпателен . Като славянски език само българският , включително диалектите в Македония, има членна (задпоставна) форма, само той е изгубил в миналото развитата си падежна система, само той образува сравнителна и превъзходна степен при прилагателните, някои съществителни и сказуеми с частиците по-(+думата) и най-(+думата), само той има двойно персонално местоимение и прочие ", прибавят специалистите.
Българска академия на науките и САЧК смятат изразената в разисквания документ позиция на Събранието на Македонската академия за погрешна и неприемлива, вредяща на връзките сред двете прилежащи страни. В този смисъл и позицията на Българска академия на науките остава единомислеща и непроменена - формалният език в Северна Македония е писмено-регионална норма на българския език. САЧК ще подчертава върху този теоретичен факт с поредност от събития, които да получат необятна социална и медийна прокламация освен у нас, само че и в чужбина. Фактите изискват особено внимание, заради което за мнението на Българска академия на науките ще бъдат публично известени както Народното събрание, по този начин и висшите държавни институции.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ