Няма кой знае колко секс във Викингът, но пак не

Няма кой знае какъв брой секс във " Викингът ", само че отново не е подобаващ за деца или хора със слаби нерви: насилието се лее като река и освен кръв, само че вътрешности, очи и всевъзможни телесни елементи вземат участие в спектакъла, организиран от Робърт Егърс по скандинавски мит от XII век. Същият текст, който е въодушевил Шекспир за " Хамлет ", има-няма 300 години след основаването си, само че какъв брой друго си показват двамата младия датски принц и неговата вътрешна битка! (Във " Викингът " вътрешна съвсем няма, целият пердах е изнесен отвън душата на героя.) 

Това е първият високобюджетен филм на Егърс и първият, който стига до огромен екран в България - само че ценителите към този момент познават първите му два кино лентата, " Вещицата " и " Фарът ". " Викингът " (The Northman) въобще е цяло знамение в актуалния Холивуд, който е привикнал да избягва дори най-малък риск - харизали са 90 милиона $ на режисьор без касов триумф, с цел да снима несъответствуващ за 13-годишни филм, и той да излезе по кината сред " Соник 2 " и " Марвъл 28 "! Това е най-малкото, което да ни убеди, че става дума за невероятна продукция.

Не може да се каже, че сeверните саги са останали незабелязани от киното - от екшъни като " 13-ия боец " и Valhalla Rising до скорошния фестивален любимец " Агнец " и даже комиксовия супергерой Тор, всеки фен се е докосвал до тях малко или повече. Който е гледал досегашните филми на Егърс обаче, знае, че той чете - и пресъздава на екран - фолклора като никой различен. И в случай че първите два кино лентата на момчето от Нова Англия стъпваха върху преданията, с които е израснал, за " Викингът " той сграбчва тежката артилерия - исторически и литературни консултанти оказват помощ за достоверното звучене. Страстта на Егърс към последна точност в изображението е в интерес на достоверността - въпреки че кой ти фен знае какви са били шлемовете или копията в Северна Европа през варварския X век?

В функциите той ангажира същинско актьорско съзвездие - Никол Кидман, Итън Хоук, Уилям Дефо и Аня Тейлър Джой (с последните двама е към този момент работил в предходните си два филма). За главната роля, на копнеещия за възмездие принц Амлет той наема високия швед Александър Скарсгорд, който цялостен живот е мечтал да изиграе викинг; а неговият антагонист е чудесният датчанин Клаес Банг ( " Квадрат " ). Макар че спор има, положително и зло във " Викингът " няма - разказът не се движи от днешните морални императиви, завършени от Просвещението и хуманизма, а от напълно други сили. Мнозинството персонажи са животни, обладани от първичното, суеверни диваци, чийто нравствен живот се изчерпва със странни езически ритуали. Бьорк е превъзходна в късата си роля като сляпа пророчица - първа от " Танцьорка в мрака " насам, нарушила обещанието си да не стъпва пред кинокамера след кино лентата на Фон Триер. Препратките към Шекспир са елегантни - черепът на Хеймир Глупака (Дефо) замества този на Йорик по изключително злокобен метод. Основната част от действието се развива в Исландия и с изненада научих чак след прожекцията, че в действителност не е снимано там, а в Северна Ирландия - пейзажът играе също толкоз значима роля във кино лентата, колкото Нова Зеландия извърши във " Властелинът на пръстените " (и в двата вулканът е компютърно генериран). 

Пагански, нечовечен, първичен и кървясъл, " Викингът " е не изключително прелестен за гледане, само че вълнуващ филм, каквито рядко се появяват на огромен екран. Ако сте подготвени за скандинавски епос, пропит с легенди и свирепост - не го пропускайте.