Сунгир - лоното на древните хора в Централна Русия
Няма по какъв начин локален човек да не се запита кой е живял в неговото обитаемо място в най-древни времена. Понякога богинята на положителния шанс Фортуна е благосклонна към научните търсения на хората и разкрива някои от загадките на древността.
Такава удача е застигнала учени край потока Сунгир в покрайнините на съветския град Владимир през 1955 година. Тогава е намерено антично заравяне на първичен човек. Последвалите го разкрития описват историята на първите заселници в днешна Централна Русия. Те са били първите индивиди в най-северните краища на Стария континент.
Радиоизотопни измервания датират Сунгир преди към 34 хиляди години, а евентуално и преди към 39 хиляди години.
Какво знаем за дълбоката античност Сунгир?
Това е времето директно откакто кроманьонците се появяват в западните елементи на Европа. Те са първите предшественици на актуалния човешки тип в умерените ширини. Какви са били и по какъв начин са живели?
Останките от скотски кости подсказват, че хората, неречени по името на местността Сунгир, са се препитавали с лов на мамути, елени, диви коне. Сред ловните им титли са също полярните лисици, зайците, мечките.
За метода им на живот съществени сведения идват от погребенията. Хората Сунгир доста деликатно са погребвали своите мъртъвци, полагайки в гробовете им ловните им оръжия и украшенията им. Украсявали са и самите гробове и явно са полагали грижи за тях. За спазването на погребални ритуали свидетелстват охрата, дървените въглища и варовикът, открити на мястото.
Голям интерес провокира първият открит гроб. Той принадлежи на възрастен мъж, висок към 180 сантиметра, за който специалистите споделят, че по време на гибелта си евентуално е бил към 45-годишен. Скелетната му система обаче е по този начин развита, че се позволява да е бил и с 20 години по-стар. Това демонстрира, че продължителността на човешкия живот не е била по никакъв начин дребна.
Неговите непокътнати остатъци приказват, че хората от това време са били по-умни от актуалните, или най-малко не по-глупави. Мозъчният размер на този евентуален лидер или шаман е 1510 кубически сантиметра при междинен размер на актуален човек към 1300 кубически сантиметра.
Изследванията на костите демонстрират, че той е бил погубен. Вероятно връзките в това общество не са били идилични, а са се характеризирали с битки за запаси и напрежение в самото общество.
Открити са и 2 погребения на момче и момиче на възраст 12-14 години и 7-9 години за момичето. Генетичните разбори демонстрират, че те са били брат и сестра. Главите им са положени една до друга, като младежът също е умрял трагично. Ударен е с изострен предмет в тазовата кост. Няколко години по-късно до децата е заровена жена, може би тяхна майка.
Има непокътнати остатъци от облекла на хората Сунгир. Те са наподобявали на това, с което са се обличали индианците в Северна Америка. Приспособени са за леден климат, само че са много примитивни.
Забележима специфичност на културата на тези антични хора е пристрастеността им към украшения. Почти всички са носели многочислени декорации, направени от всевъзможни материали - усукани люспи от кости на мамут, мъниста от пробити камъчета, бивни на животни. С ръчно направени мъниста са украсявали богато и облеклата си.
Голям интерес измежду откривателите провокира направата на детски играчки - фигурки на мамут и кон с дупка на задния крайник, евентуално с цел да се движи с въже.
Явно животът на хората Сунгир е бил недопечен, подложени са били на огромни физически натоварвания, за което свидетелстват проучванията върху костите.
Не са открити остатъци от жилищата им, което навежда на заключения, че са употребявали дървен или различен материал, който се е разградил без диря.
Антропологично народът Сунгир не принадлежи към нито една от актуалните раси, тъй като по това време те още не са били формирани.
Чертите им са необичайно комбиниране сред кавказка и монголоидна раса, а телесните пропорции са наследени от първите хомо сапиенс, напуснали Африка.
