Няма да има закриване, вливане или обединяване на районни съдилища.

Няма да има закриване, вливане или сливане на районни съдилища. Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (СК на ВСС) се отхвърли да ползва който и да е от създадените модели за промяна на правосъдната карта, съобщи.
Още по темата
Основният претекст за това е неналичието на каквато и да е поддръжка от законодателната, изпълнителната и локалната власт, от професионални организации, юристи, нотариуси и други при извършените публични разисквания това лято за пилотното въвеждане на някои от моделите.

През май т.г. Семеен кодекс на Висш съдебен съвет предприе първи стъпки към прекрояване на правосъдната карта. Тогава кадровиците откриха процедура за метаморфоза на няколко районни съдилища от три правосъдни региона, като концепцията беше да бъдат " разиграни " разнообразни разновидности за промяната им - някои от тях да бъдат напълно закрити, а други обединени.

Първият съд е от региона на Стара Загора. Идеята е да бъде закрит районният съд в Гълъбово, а правоприемник да стане съдът в Раднево.

Второто пилотно предложение се отнасяше до районните съдилища в Тополовград и Елхово, които се намират в Ямболския правосъден регион. В този случай Висш съдебен съвет разиска няколко разновидността за промяна - или РС-Тополовград да се влее в съда в Елхово, или пък да бъде единен с РС-Харманли. Проблемът е, че община Тополовград е в Хасковска област, а съдът е в региона на Ямбол.

Третият съд е от Добричкия регион. Тук концепцията беше районният съд в Каварна да се сплоти със съда в Балчик.

А четвъртото предложение беше районните съдилища в Трявна и Дряново да станат териториални отделения към РС-Габрово.

Заради това Висш съдебен съвет организира редица публични разисквания и в нито едно от тях не срещна поддръжка от всички институции и хора, отвън правосъдната власт.

По мотив резултатите от полемиките, ръководителят на Върховен административен съд Георги Чолаков съобщи през днешния ден: " За да има промяна на правосъдната карта, са нужни задълбочени разисквания и поддръжка от всички останали управляващи. Не съществуваме сами за себе си. Апелирам към останалите две управляващи, тъй като това не е единствено наш проблем. Съдебната промяна е неизбежна, само че би трябвало да се направи след консенсус на всички равнища, тъй като тя рефлектира върху държавността и достъпа на жителите до правораздаване ".

Служебният министър на правораздаването Крум Зарков, който се включи в съвещанието на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет точно по въпроса за правосъдната карта, съобщи, че дебатът за правосъдната промяна не би трябвало да се лимитира единствено във Висш съдебен съвет.

По думите му една от аргументите да няма поддръжка за нито един от моделите е, тъй като полемиката беше затворена в правосъдната система и не се разбираше задоволително добре, че това не е въпрос за задраскване на един или различен съд, а има отношение към доста дълбоки промени в страната - административно-териториалното разделяне, дълбоки демографски проблеми, данните от последното броене и други процеси, които излизат.

" Ясно е какво не може да се направи - не може просто да се дефинира нова правосъдна карта и да се дефинира този или оня модел. Трябва да забележим какво може да се направи на база на отчетите, тъй че в границите на съществуващата система да се изравни натовареността, като това може да стане със законодателни промени и това да бъде задоволително дейно ", сподели Зарков.

И добави: " Докато страната ни откри онази политическа непоклатимост, потребната част от работата ни ще бъде да идентифицираме тези законодателни промени, които да създадат по този начин, че обстановката да стане по-търпима, тъй като в доста съдилища е нетърпима ".