Илюзорни шансове за разбирателство с Лондон
Няма да има удължение на преходния интервал след английското овакантяване на Европейски Съюз оттатък 31 декември 2020-а, което значи, че Брюксел и Лондон би трябвало да сключат съглашение в границите на шест месеца. Иначе Англия ще излезе от блока без договорка и ще се реализира толкоз избягваният корав Брексит.
Британският министър председател Борис Джонсън и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен се споразумяха на 15 юни да не се удължава преходният интервал, в който значително са в действие връзките сред Англия и Европейски Съюз отпреди английското овакантяване на 31 януари тази година. Лондон имаше право до юни да изиска удължение, само че се отхвърли от тази опция, макар че договарянията са в застой – както поради невъзможността да се реализира съгласие по основни въпроси, по този начин и поради коронавирусната пандемия, която за дълго сковава живота от двете страни на Ламанша.
Европейският съюз и Англия оповестиха желание за интензифициране на договарянията през юли и за основаване на удобни условия за подписване и одобрение на съглашение преди края на 2020-а, се споделя в изказването на водачите. Пред медиите Борис Джонсън сподели, че позициите на Англия и общността не са чак толкоз раздалечени, че счита за допустимо договарянето на съглашение през юли и че
не му се желае договарянията да се проточат до есента
и зимата.
Съществуват обаче съществени подозрения, че посоченият период през юли е реален. Германски представители дадоха да се разбере, че когато Берлин поеме ротационното председателство на съюза на 1 юли, първият му приоритет ще е седемгодишният европейски бюджет – така наречен многогодишна финансова рамка, и проектът за възобновяване от коронавирусната зараза.
"В Европейски Съюз сега е одобрено схващането, че финансовата рамка е преди всичко, а Брексит – на второ. На никого сега не му се желае да се ангажира в детайлни полемики ", означи немски посланик.
Има и рецензии към Брюксел, че преднамерено ще бави топката до есента, с цел да ускори натиска върху Лондон. Но истината е, че процедурите са тромави – основният европейски договарящ Мишел Барние би трябвало да държи в течение страните членки и Европарламента на всеки стадий от договарянията.
Иначе въпросите, които бавят процеса, са известни: равнопоставеността, риболовът, съдействието в правораздаването, а също и по какъв начин ще се вземат решение разногласията в бъдеще.
Опростеното пояснение на проблема с равнопоставеността е, че Евросъюзът желае да е сигурен, че
Лондон ще съблюдава регулациите му,
с цел да не бъдат ощетени европейските компании от мощна индустриална мощ в съседство. В очите на британците това е неприемливо накърняване на новоизвоювания им суверенитет и те акцентират, че Европейски Съюз не слага същите условия на други страни, с които наскоро е сключил съглашения за свободна търговия – Япония, Канада, Южна Корея.
Нещата, несъмнено, са по-сложни. Европейският съюз счита, че Англия би трябвало да съблюдава уговорките, поети в Политическата декларация – незадължаващата рамка на бъдещите връзки, която придружи съглашението за Брексит. Тя изисква от двете страни обезпечаване на равнопоставеност, на почтена конкуренция, "избягване на изкривявания на търговията и несправедливи конкурентни преимущества ".
Според документа след края на преходния интервал е належащо съюзът и кралството
"да поддържат общите високи стандарти "
в региона на държавната помощ, конкуренцията, обществената сигурност и заетостта, околната среда, налозите.
На Острова пък считат, че Политическата декларация е единствено "рамка " за договарянията и не всичко от нея е нужно да бъде включвано във финалния контракт.
Един от най-трудните въпроси е за държавната помощ. Европейският съюз е твърдо решен да не допусне опцията Англия отсега нататък да хитрува, като финансира свои неконкурентоспособни компании. Брюксел чака бъдещият контракт да обезпечава използването от нея на европейските правила за държавната помощ. Но в очите на английските управляващи това е условие с течение на времето да хармонизират законите си с Европейски Съюз – нещо, което "никоя демократична страна не би приела да подпише ", по думите на английския основен договарящ Дейвид Фрост.
Както постоянно се случва в връзките посред им, Англия и общността
виждат едни и същи неща по друг метод
Според страните членки взаимният ангажимент да не се намаляват стандартите за околната среда, заетостта, налозите и прочие е едно, а задължението да няма взаимна интервенция в стопанските системи е друго. Англия пък гледа на всичко през призмата на суверенитета и упорства, че интернационалните стандарти в редица области, в това число в държавната помощ, са задоволителни.
Затова декларацията от 15 юни за ускорение на договарянията през юли провокира по-скоро песимизъм. Самият Мишел Барние даде да се разбере, че ускоряване ще е допустимо едвам когато Лондон реши да се съобрази с Политическата декларация. Дори и това да стане, надали ще може да се стигне до решение през юли или август, поради заетостта на Европа да се бори с последствията от пандемията. А и упоритото отменяне от Лондон на удължаването на преходния интервал несъмнено
не провокира състрадание у страните членки
към апелите му за ускорение на процеса.
По всичко наподобява, че без значение от заявените планове ще се повтори инфарктната обстановка от предходната година с договарянията в последната минута – с всички негативи (главно за Лондон) и действителен риск от корав Брексит. Тогава стана ясно, че този способ крие доста опасности и неудобства и в Брюксел се надяват, че британците са си извлекли поука. "От предходния случай те са научили, че не трябва да протакат до последния миг ", съобщи пред Ройтерс представител на Еврокомисията. Негов сътрудник добави, че на Острова се тормозят, че в случай че протакат прекомерно, ще е за тяхна сметка.
Ще стане същото като със съглашението за Брексит – колкото повече се отсрочва, толкоз по-малко време остава за смяна на текстове и най-после си заставен да приемеш наготово това, което ти оферират.
Британският министър председател Борис Джонсън и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен се споразумяха на 15 юни да не се удължава преходният интервал, в който значително са в действие връзките сред Англия и Европейски Съюз отпреди английското овакантяване на 31 януари тази година. Лондон имаше право до юни да изиска удължение, само че се отхвърли от тази опция, макар че договарянията са в застой – както поради невъзможността да се реализира съгласие по основни въпроси, по този начин и поради коронавирусната пандемия, която за дълго сковава живота от двете страни на Ламанша.
Европейският съюз и Англия оповестиха желание за интензифициране на договарянията през юли и за основаване на удобни условия за подписване и одобрение на съглашение преди края на 2020-а, се споделя в изказването на водачите. Пред медиите Борис Джонсън сподели, че позициите на Англия и общността не са чак толкоз раздалечени, че счита за допустимо договарянето на съглашение през юли и че
не му се желае договарянията да се проточат до есента
и зимата.
Съществуват обаче съществени подозрения, че посоченият период през юли е реален. Германски представители дадоха да се разбере, че когато Берлин поеме ротационното председателство на съюза на 1 юли, първият му приоритет ще е седемгодишният европейски бюджет – така наречен многогодишна финансова рамка, и проектът за възобновяване от коронавирусната зараза.
"В Европейски Съюз сега е одобрено схващането, че финансовата рамка е преди всичко, а Брексит – на второ. На никого сега не му се желае да се ангажира в детайлни полемики ", означи немски посланик.
Има и рецензии към Брюксел, че преднамерено ще бави топката до есента, с цел да ускори натиска върху Лондон. Но истината е, че процедурите са тромави – основният европейски договарящ Мишел Барние би трябвало да държи в течение страните членки и Европарламента на всеки стадий от договарянията.
Иначе въпросите, които бавят процеса, са известни: равнопоставеността, риболовът, съдействието в правораздаването, а също и по какъв начин ще се вземат решение разногласията в бъдеще.
Опростеното пояснение на проблема с равнопоставеността е, че Евросъюзът желае да е сигурен, че
Лондон ще съблюдава регулациите му,
с цел да не бъдат ощетени европейските компании от мощна индустриална мощ в съседство. В очите на британците това е неприемливо накърняване на новоизвоювания им суверенитет и те акцентират, че Европейски Съюз не слага същите условия на други страни, с които наскоро е сключил съглашения за свободна търговия – Япония, Канада, Южна Корея.
Нещата, несъмнено, са по-сложни. Европейският съюз счита, че Англия би трябвало да съблюдава уговорките, поети в Политическата декларация – незадължаващата рамка на бъдещите връзки, която придружи съглашението за Брексит. Тя изисква от двете страни обезпечаване на равнопоставеност, на почтена конкуренция, "избягване на изкривявания на търговията и несправедливи конкурентни преимущества ".
Според документа след края на преходния интервал е належащо съюзът и кралството
"да поддържат общите високи стандарти "
в региона на държавната помощ, конкуренцията, обществената сигурност и заетостта, околната среда, налозите.
На Острова пък считат, че Политическата декларация е единствено "рамка " за договарянията и не всичко от нея е нужно да бъде включвано във финалния контракт.
Един от най-трудните въпроси е за държавната помощ. Европейският съюз е твърдо решен да не допусне опцията Англия отсега нататък да хитрува, като финансира свои неконкурентоспособни компании. Брюксел чака бъдещият контракт да обезпечава използването от нея на европейските правила за държавната помощ. Но в очите на английските управляващи това е условие с течение на времето да хармонизират законите си с Европейски Съюз – нещо, което "никоя демократична страна не би приела да подпише ", по думите на английския основен договарящ Дейвид Фрост.
Както постоянно се случва в връзките посред им, Англия и общността
виждат едни и същи неща по друг метод
Според страните членки взаимният ангажимент да не се намаляват стандартите за околната среда, заетостта, налозите и прочие е едно, а задължението да няма взаимна интервенция в стопанските системи е друго. Англия пък гледа на всичко през призмата на суверенитета и упорства, че интернационалните стандарти в редица области, в това число в държавната помощ, са задоволителни.
Затова декларацията от 15 юни за ускорение на договарянията през юли провокира по-скоро песимизъм. Самият Мишел Барние даде да се разбере, че ускоряване ще е допустимо едвам когато Лондон реши да се съобрази с Политическата декларация. Дори и това да стане, надали ще може да се стигне до решение през юли или август, поради заетостта на Европа да се бори с последствията от пандемията. А и упоритото отменяне от Лондон на удължаването на преходния интервал несъмнено
не провокира състрадание у страните членки
към апелите му за ускорение на процеса.
По всичко наподобява, че без значение от заявените планове ще се повтори инфарктната обстановка от предходната година с договарянията в последната минута – с всички негативи (главно за Лондон) и действителен риск от корав Брексит. Тогава стана ясно, че този способ крие доста опасности и неудобства и в Брюксел се надяват, че британците са си извлекли поука. "От предходния случай те са научили, че не трябва да протакат до последния миг ", съобщи пред Ройтерс представител на Еврокомисията. Негов сътрудник добави, че на Острова се тормозят, че в случай че протакат прекомерно, ще е за тяхна сметка.
Ще стане същото като със съглашението за Брексит – колкото повече се отсрочва, толкоз по-малко време остава за смяна на текстове и най-после си заставен да приемеш наготово това, което ти оферират.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ