Няма бивши хъшове, убеден е актьорът и режисьор Валери Йорданов.

" Няма някогашни хъшове ", уверен е артистът и режисьор Валери Йорданов. Тази своя религия той претвори в едноименната ария, която сътвори дружно с групата No More Many More. Премиерата на песента и на видеото към нея бяха в края на септември. Клипът, на който Валери Йорданов е и режисьор, съчетава документални фрагменти от работата на групата в студиото, както и фрагменти от кино лентата „ Хъшове “ на режисьора Александър Морфов. " Няма някогашни хъшове " е директно обвързвана с борбите в Народния спектакъл и отразява и публичния пейзаж в страната. Актьорът дружно с вокалиста на No More Many More Методи Кръстев са създатели на стиховете и на музиката.

Самият Валери Йорданов, който е в трупата на Народния спектакъл от 20 години, трансформира в своя персонална идея и борба, митинга против дисциплинарното уволняване на основния режисьор на театъра Александър Морфов. В изявление за Lupa.bg преди три месеца звездата от " Хъшове " показа, че води борба за младежите и за това те да имат свои полезности, за които да се борят и от които да не отстъпват.

За Валери Йорданов хъшовете са хора, които са подготвени да се жертват, да не мислят за своето на следващия ден, а да мислят за общото на следващия ден.  " Не би трябвало да съжаляваме за нещата, които сме създали с религия и с разбиране. Защото почнем ли да съжаляваме, ние ставаме като тези, против които се борим. Тогава човек ще си каже, но ти, в случай че тогава не беше реагирал в този момент щеше да си по-добре и щеше да оцелееш. И тъкмо тогава той стопира да бъде хъш или стопира да бъде българин ", счита артистът. Според него страхът и сантиментът са ни докарали до миг, в който или си плебей, или намираш „ комфортно опрощение да не го забелязваш “. Три месеца по-късно диалогът с Валери Йорданов продължава във връзка песента " Няма някогашни хъшове " и по тази причина по какъв начин продължава борбата му.



- Валери, песента, която създадохте " Няма някогашни хъшове " е вашият протест против статуквото и потъпкването на гения. Смятате ли, че ще бъдете чути от от ден на ден хора?

- С това парче заставаме зад гения и в поддръжка на Александър Морфов. Системата, ръководещите, приказвам за доста институции, освен за тези, свързани с театъра и културата, получиха един прийом - да не помнят във времето. И когато няма диалог, когато няма звук нещата са наред.

Както се изрече министърът на културата " На Шипка всичко е умерено ", визирайки история, която не му е задоволително добре позната. С Методи Кръстев - вокалиста на No More Many More преди време взехме решение да създадем нещо дружно и тази ария я създадохме безусловно за два дни - с текст, с мелодия, с аранжимент, със запис.

В случая Сашо Морфов и неговото уволняване бяха началото на този протест, от който потегли всичко. Протестът против уволнението му беше огромен и доста хора се възпротивиха. Но тук става дума и за нещо друго - за анархията от страна на властта към хората, които се пробват да си правят работата и да я правят качествено. Тази безредица е много от дълго време и е на всички места. Бунтът стигна до това, че има хиляди гласове в поддръжка на Сашо. Искахме оставката на господин Василев. Внесохме заявки в президентството, в Народното събрание, като се обърнахме към всички политически партии, внесохме писма и в Министерство на културата. Това са заявки на хиляди хора, които се подписаха в поддръжка на Морфов. Но никой не отговори на тези наши заявки. Нито една от институциите. 



Валери Йорданов е един до друг с Александър Морфов

- Мълчанието е еднакво на давност.

- Мълчанието е още по-страшно в този момент, тъй като идват избори и същите хора споделят: " Гласувайте за нас или за нашата партия. " Те ни гледат в очите и ни лъжат. И сега ги виждам по малкия екран и не мога да допускам, че демагогията може по този начин да се популяризира. Тази ария е един възклик, че ние не сме спрели борбата. 

Така да вземем за пример има подписка на над 1000 души театрали от Пловдив, които преди време внесоха 10 въпроси в разнообразни институции, само че нито президентът, нито Народното събрание им отговори. На тези въпроси не отговори нито предходният министър на културата, нито сегашният. Има импортирана и петиция от 1500 души, представлявани от юрист Десислава Каменова, които молят шефа на Народния спектакъл да подаде своята оставка заради несправяне със отговорностите си. Но и те не са получили отговор. 

Организацията " Сцена без граници " на българи от Чикаго също изпрати своя подписка по проблема. През пролетта българите в Америка бяха подготвени да вършат манифестации пред българското посолство в Съединени американски щати. Както знаете там има над 250 000 българи. И настрана има подписка на 7000 души българи, които бяха наречени от някои хора елементарни шлосери и сервитьорки. Срамно е да не уважаваш специалностите на хората.

Няма нищо неприятно да си стругар или сервитьорка, само че измежду тези подписи на шлосери и сервитьори има и имена като на цигуларя Минчо Минчев, който се обади по телефона от Германия и искаше да бъде включен в подписката в поддръжка на Александър Морфов, писателят Стефан Цанев, актьорите Йосиф Сърчаджиев и Павел Поппандов. Десетки имена на актьори, на създатели, на хора на изкуството и професори в други сфери - като Георги Каприев, Коста Костов. И на всички тези гласове се дава отговор с безусловно безмълвие. Това е като в тресавище. Някой потъне от никого не забелязан и по-късно всичко от горната страна става равно, безшумно и умерено. Затова на Шипка всичко е умерено.



- В песента " Няма някогашни хъшове " изричате думите " Колко вълци би трябвало да видиш, да схванеш – това си ти? " В този смисъл доста вълци ли срещнахте по пътя си, с цел да осъзнаете кой сте вие?

- И аз, и всеки един човек, който се интересува от живота на другите, през живота си среща доста вълци, среща и доста изменничества. Ако тръгнем прочувствено да си го слагаме на сърцето, то няма да издържи. Затова по-добре да го проучваме, да намерим неговата логичност, в случай че има такава, в случай че не е чист нарцисизъм, и тогава да продължим напред. Много обичам да изтъквам артиста Стефан Мавродиев, на който бях споделил, че в случай че на мен ми се случи такова нещо, напряко ще умра. И той ми сподели: " Точно по този начин. Умираш и продължаваш. "

Трябва да продължаваме борбите си за по-добро. Тази ария е тъкмо за такава борба. Тя не е вопъл, не е стон, тя е просто безапелационна поръчка: " Ние сме тук и продължаваме! " Аз не преставам да упорствам, че този шеф би трябвало да си отиде. Достатъчно доста навреди. Продължавам да упорствам, че Александър Морфов и други хора, освен в областта на изкуството, които заради разлики и изказано мнение или противоречие с нещо и персонален протест, биват потъпквани. Това не е вярно. Това не е почтено.

Продължавам да настоявам, че българският народ е оживял поради своите характерности и поради своите характери. Затова е оживял и е останал мощен, а не тъй като някой се е навеждал пред някого. Имам поради гражданското общество, освен политиците.



- Бяхте споделили в обществените мрежи, че единствено гений може да оцени гения. Смятате ли, че в арт гилдията, а и в обществото като цяло, има много злоба, която води и до потъпкване на персони с изявена гражданска позиция?

- Ще си разреша да ви поправя - освен геният може да оцени гения. Талант е да оцениш гения. Има колорит и дребна разлика.

- Така е, несъмнено. 

- Не знам дали в гилдията има злоба или не. Но аз знам едно: в случай че на комшията му се възпламени къщата и има потребност от помощ, аз ще скоча и ще се опитам да му оказа помощ по всевъзможен метод. Когато нещо е незаслужено бих желал всички да реагираме по един или различен метод. Поне да кажем на глас какво мислим. Затова и създадохме тази ария с No More Many More. А освен да подвигаме плещи и да споделяме: " Това не е моя работа, да се оправят. " Защото на следващия ден няма да имаме право и ние да търсим правдивост и поддръжка, в случай че ни се наложи. 

Мотивите на всеки са разнообразни. За страдание, в тази ситуация, доста от претекстовете на тези, които стоят против концепцията, са материални. Не съм сигурен изобщо, че Александър Морфов би се завърнал тук да работи. Човекът има задоволително оферти от чужбина и съвсем не се прибира в България. Но съм сигурен в едно - ние в случай че за следващ път си затворим очите, ще бъдем следващото изгубено потомство или изгубени генерации. Може би това е задачата на някой извън или от вътрешната страна.

Създадохме " Няма някогашни хъшове " с No More Many More, тъй като това е група, на която аз съм огромен и откровен почитател от много години. Благодарение на тяхната музика съм взимал сложни решения, свързани със напълно други неща към мен и в персонален, и в професионален проект. Това са момчета бунтари и по тази причина имат откровени почитатели като мен.

Техните песни са свързани с проблеми, които нормално не се виждат от множеството хора и пък хората се вършат, че не забелязнат тези проблеми. В един миг песните на No More Many More се трансформират в персонални монолози на слушащия ги, на индивида, който е пристигнал да ги чуе. Като ъндърграунд музиканти те не гонят бързата лъскава популярност, а просто творят за свое наслаждение и за наслаждение на почитателите си и аз по тази причина доста се надявам да можем да създадем още неща дружно. Те са от музикантите, които отиват на тази борба, тъй като тя е почтена и от сърце.



Ако Чочо беше жив щеше да има взривоопасни реакции на протичащото се в Народния спектакъл, уверен е Валери Йорданов

- В клипа, който заснехте към песента и чийто режисьор сте, сте употребявали много фрагменти с Чочо Попйорданов от кино лентата " Хъшове " на Александър Морфов. Предполагам сте уверен, че в случай че беше жив, с Чочо дружно щяхте да водите тази борба.

- Ако Чочо беше жив, светла му памет, допускам, че щеше да има взривоопасни реакции. То нямаше да е просто писане на заявки, на молби или безмълвен митинг пред министерства. Не знам какво щеше да направи. Той беше доста луда глава, доста избухлив българин, само че и доста правилен другар. Приятел освен на хората към себе си, само че и на идеята на театъра. 



Дъщерята на Валери Йорданов - Яна също взе участие в песента " Няма някогашни хъшове "

- Дъщеря ви Яна също взе участие в песента и в клипа. Тя по какъв начин възприема песента? Как музиката и текста минаха през нея?

- Да, дребната ми дъщеричка Яна взе участие в песента. Голямата Йована също се е занимавала с изкуство. Снимала се е в няколко кино лентата - един, от които е " Каръци " на Ивайло Христов. Филмът завоюва Голямата премия " Златен Георги " на Московския кино фестивал преди Москва да стане обидна дума. Това го споделям в кавички. Малката ми щерка Яна също има огромно привличане към изкуството - и към музика, и към спектакъл, и към кино. Когато има концепция в нещо и тя има вяра в това й се получава доста добре. Когато я карат да прави нещо, тъй като по този начин е признато, тя го извършва механично и незавършено - нещо, което се случва и в обстановката, която разясняваме. 

Бих желал да кажа, че прекалено много хора недоволстват към този момент и борбата продължава. И ние ще напомним диалози, обещания от страна на избрани хора, които не са изпълнени. Когато има проблем той би трябвало да се реши. Изразът " Няма човек, няма проблем " е много остарял и недействителен и не го одобряваме.

- Продължавате да сте на щат в Народния спектакъл, нали?

- Да, не преставам. Извършвам си отговорностите по длъжностна характерност, както се споделя. Участвам в старите си представления ( " Хъшове “, „ Опит за хвърчене “, „ Караконджул “, „ Големанов “, „ Народът на Вазов ", б.а.) и не вземам участие в нищо ново.