Някой беше казал, че има щастлива гузност в това да

Някой беше споделил, че има щастлива вина в това да обичаш. Доказателство за това са Никола Вапцаров и Бойка Трапезникова. Двамата се срещат през 1932 година в ресторанта на фабриката на Българската горска промишленост в с. Кочериново, като сред тях има ослепителен контрастност. Бойка е щерка на екзархийски преподавател, приключва гимназия, а по-късно записва математика в Софийския университет. Той е ученик на Морското машинно учебно заведение във Варна, а тогава е огняр в книжно-мукавената фабрика край Кочериново. Любовта обаче има силата да разнася с лекост облака на превзетост и да трансформира всяко житейско разграничение в прахуляк във вятъра.
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от Никола Вапцаров (@nikola_vapcarov)

По това време Вапцаров е 23-годишен. Възторженият юноша е впечатлен от Бойка от пръв взор и след този ден стартира да ѝ написа писма. А както добре знаем, в писмата човек е най-искрен. Нито разсъдъкът, който Бойка има, нито дълбоките й знания, могат да й попречат да се влюби. И двамата изпитват това познато възприятие, което кара сърцето да тръпне от благополучие в гърдите. Пъргавият разум на Вапцаров е превзет от усеща, които стават все по-пламенни. Топлата сила на младостта се разклаща във вените им. Две години по-късно вземат решение да създадат това, което са си наумили – женят се на инат на визиите на заможните родители на Бойка.
    Вижте тази обява в Instagram.           
Публикация, споделена от Никола Вапцаров (@nikola_vapcarov)

Вапцаров е нараснал в служба монтьор, само че след повреда през 1936 година го уволняват от службата. Двамата влюбени се местят в София, където едвам свързват двата края. Поетът дълго търси непрекъсната работа. Късметът се усмихва на Бойка и математиката, която е учила й оказва помощ да стане банков служител. Двамата наемат квартира на сегашната улица “Ангел Кънчев ”. Животът им е извънредно непретенциозен – домът им се състои от най-необходимото: бюфет, маса и няколко остарели стола.

Бойка постоянно се облича в бяло. Протърканият й костюм устоява на времето по този начин, както любовта   й към Вапцаров. От там идва и нежното послание на поета към нея - „ бяла гарга “. Той пък е прочут измежду кръга на познати и другари като „ Кольо техника “ и „ Кольо писалката “, тъй като постоянно носи гаечен ключ или химикалка в джоба си. Съдбата си знае работата. Бойка е била и в бъдеще е щяла да бъде избавление и опора в нелекия живот на поета. Мощна поддръжка в името на идеалистичната му визия за света.



Подобно на доста негови надарени събратя, Вапцаров не е бил оценен по достолепие от съвременниците си. Времето, в което живее, става „ тясно “ за концепциите и разбиранията на създателя. Изчистеният език, с който се служи, неправилно е бъркан с липса на гений. Вапцаров обаче се усмихва като дете-мъдрец на времето си и му прости мислено.

Първото дете на семейство Вапцарови носи името на бащата на Никола – Йонко. Жестокото стичане на обстоятелствата обаче дефинира то да почине малко по-късно. Двойката губи и второто си дете.

Негово дете, което въпреки всичко вижда бял свят, е една смела дребна стихосбирка, която излиза макар че нито едно българско издателство не я поддръжка. Бойка Вапцарова е индивидът, който най-вече има вяра в гения на поета. Затова и не стопира да го окуражава и да му вдъхва самонадеяност. Тя тегли заем, с който спонсорира издаването на „ Моторни песни “. Стихосбирката излиза в тираж от 1000 екземпляра, подписана с името Никола Йонков. Поетът изпраща по една численост на близки, писатели и на рецензията.

Книгата минава без необикновен отзив. Три години след гибелта на Вапцаров и пет от издаването й, стихосбирката е преиздадена и оценена по достолепие, с цел да остане за дълго в българската литература.

Вапцаров постоянно е прекарвал време зад решетките в София. Вечерта на 4 март полицията за следващ път отива в дома му на ул. „ Ангел Кънчев “ 37, Бойка е сложена в полето на терзанието, само че се надява брачният партньор й да се завърне. Никола Вапцаров в никакъв случай не се завръща у дома. Осъден е и разстрелян на 23-ти юли същата година.

В последните минути от живота посвещава на Бойка едно от най-възвишените любовни стихотворения: „ На жена ми ”. Любовта им обича тишината и съумява да се резервира дълго. С днешна дата мощната любов сред двамата има на какво да ни научи. Чудноватото влияние на любовта има силата да събаря всички трудности по пътя си и да вдъхва на света нова воля за живот.

 
Невена Коканова и Раде Маркович - една споделена, само че невъзможна обич