Няколко думи и за бъдещия политик Слави Трифонов.Да излезе Слави

Няколко думи и за бъдещия политик Слави Трифонов.

Да излезе Слави Трифонов на сцената на политиката е все едно някой да играе кючек в спектакъл " Ла Скала “ в Милано. Трифонов е с его колкото Айфеловата кула, само че представете си една надуваема Айфелова кула, която непрекъснато се надува от неговите сценаристи, които неуморно въртят опашки към него като кученца от породата " Чихуахуа “.

Гледат го в устата и му основават един нереалистично идеализиран облик, в който даже той самият от време на време не има вяра. Затова Трифонов понякога подритва тези кученца, прекъсва ги безогледно, с цел да не би да кажат нещо, което той не схваща, или просто да не изпъкнат над неговите месиански прозрения. Нарцисът не обича другите да приказват – по този начин губи нещо от личния си облик. А целият му взор е съсредоточен точно и само там.

Трифонов е надълбоко комплексиран човешки субект, той е безпределно нерешителен в себе си, само че с цел да балансира това си чувство, непрекъснато търси недостатъци в другите. Иронизира ги с начумерен взор на подправен Зевс, пробвайки се да ги накара да се усещат незначителни. Неговата антропология на надуваем мъжага, с неестествен пластмасов пенис, рисува най-точния облик на тези постсоциалистически разновидности, където бързото замогване, безогледното нарушение на нормите и законите сътвори недъгав блян на съумелия човек.

Национални малките екрани и кабеларки започнаха да легитимират мощно избуялата нецензурност, да я трансформират в модел на държание. Реклами и риалити стратегии демонстрират скъпия автомобил, първокласните облекла, нападателния съблазън като модел на осъществения човек. Там някъде се подвизава и " патриотичният “ облик на Динко от Ямбол. Зад отблъскващата и нечистоплътна проява на бляскав метод на живот стои тарикатът, пичът, татуираният до ушите тъпанар, който кара безценен мерцедес и сполучливо живее отвън разпоредбите.

Най-често е заобиколен от едрогърди силиконови певачки или плейметки с мозъци на колибри. Когато безумието и деградацията обзет целия пейзаж, естественото и безумното стават съвсем незабележими. Всичко се смесва в някаква жълто-кафява гама, където мегапростащината циментира и бетонира все по-големи територии.

Националната телевизия и кабеларките започнаха да легитимират мощно избуялата нецензурност, да я трансформират в етноиндификатор…

Трифонов, като един начумерен и честен гуру, всяка вечер излизаше с галактическо самочувствие и мутренска походка на сцената на своето шоу. Бе трансформирал част от националния ефир в голяма клоака, събираща цялото национално празнодумие, безсрамен комизъм и цялостен кич, непосредствен до сумрачните периферии на хората от гетата.

Хуморът на шоуто бе неприветлив, клозетен и първосигнален, а когато го забъркваха с някакви патриотични подправки, незабавно се превръщаше в едно от най-отвратителните и бездарни неща, показвани в миналото по българската телевизия. В основата на чалга културата стои внушението, че когато си прецакан, единственото избавление да излезеш от това състояние е, когато самичък ти прецакаш всички останали.

Подобна мегапростащина, самохвална, самонадеяна и бездарна до гибел, може да вирее единствено в една социо-психологическа и културна среда, в която критериите са безпределно размити. Чалгата и политиката са се трансформирали в един общ балкански сироп, какъвто постоянно ни демонстрират по най-различни мотиви по малкия екран.

Дори Митьо Пищова, който е като един Стив Джобс измежду простаците в България, ми се коства по-безобиден, тъй като постоянно самичък не си има вяра и се смее на личните си неистини.

Най-опасен е самовлюбеният и самоуверен простак…

  

*Коментарът, оповестен със съкращения, е от фейсбук страницата на Петър Ангелов-Дарев е белетрист, създател на романи, есета и пиеси.