Животното, което може да учи без да има мозък
Някои животни имат огромни мозъци – да вземем за пример хората. Някои имат огромни глави. Наскоро научихме, че някои са съвсем напълно единствено глава – морските звезди. Но има едно животно, способно да учи без да има глава или мозък. Запознайте се със змиевидната морска звезда – петръко снопче нерви, което се оказа изненадващо бързо в ученето.
При класическата дресировка, животното образува асоциации сред разнообразни тласъци. Откривателят на този феномен, несъмнено, е руско-съветският академик Иван Павлов, който организира многочислени опити върху кучета. Като звъни със звънец директно преди хранене на кучетата, Павлов ги кара да стартират да свързват звука на звънеца с идната поява на храна – и след няколко повторения те към този момент стартират да слюноотделят незабавно щом чуят звънеца, без значение дали по-късно им е била предоставена храна или не.
Ние, хората, също сме подвластни на дресировка макар невероятния си талант. Редица съмнителни от етична позиция опити при започване на 20-ти век демонстрираха, че хората могат да бъдат безусловно типичен дресирани. Вибрацията или пиукането на нечий смарт телефон може да е задоволително, с цел да ви накара неумишлено да посегнете към личния си телефон, тъй като сте се научили да свързвате този тон с ново известие.
Така че кучетата и хората са ясни – само че какво да кажем за други организми? Екипът, който стои зад това последно проучване, се интересува дали бодлокожите – групата, включваща морските звезди, морските таралежи и морските краставици – могат да се учат посредством този развой. Няколко проучвания са извършени при морските звезди, само че за останалата част от това животинско семейство не са направени проучвания.
Бодлокожи
Шестнадесет звезди Ophiocoma echinata бяха сложени в самостоятелни аквариуми с камери, с цел да се записва държанието им в продължение на 10 месеца. Половината от тях минаха през обучителна фаза, по време на която осветлението се намаляваше за 30 минути всякога, когато им се даваше обичаното лакомство: скариди. Другата половина получаваше същото количество скариди и осветлението им също се изключваше за същия интервал от време, само че с тази значима разлика, че двете събития не се случваха по едно и също време.
Тези създания не харесват изключително доста светлината – те прекарваха дните си, криейки се зад филтрите в аквариумите. Но скоро стартира да се вижда разлика сред дресираните и недресираните групи. Първите започнаха да се измъкват от скривалищата си незабавно щом светлините бяха приглушени, очаквайки скорошното идване на някоя вкусна скарида.
Най-вълнуващото за откривателите е, че животните резервират новопридобитото си държание даже след 13-дневно спиране на образованието, когато светлините са приглушавани неведнъж, без да им се дава храна.
„ Знанието, че нежните звезди могат да се учат, значи, че те не са просто роботи, които пъплят из океанското дъно “, споделя водещият създател Джулия Нотар в изказване. „ Те евентуално са способни да чакат и заобикалят хищници или да плануват появяването на храна, тъй като могат да учат за околната си среда. “
„ Хората непрекъснато ме питат: „ Как го вършат? “, споделя Нотар. „ И отговорът е, че към момента не знаем. Но се надявам след няколко години да имаме повече отговори. “
Това, което се знае обаче, е, че без централен обработващ възел нервната система на звездата работи доста по-различно от нашата. Нервните влакна минават около всяко от рамената ѝ и се съединяват в пръстен покрай устата, само че няма една централна точка, която да командва всичко, няма мозък.
„ Всяко от нервните нишки може да работи независимо “, изяснява Нотар. „ Сякаш вместо началник има комитет. “
