Палеобиолози изследваха влиянието на изменението на климата върху Южния океан
Изследване на екип под управлението на проф. Морияки Ясухара и Рин Чон от Училището по биологични науки, от Института по морски проучвания и Института за климатична и въглеродна индиферентност в Университета на Хонконг и на Мей Хуанг от университета Принстън в Съединени американски щати хвърля светлина върху развиването на дълбоководните екосистеми в Южния океан през последните 500 000 години, заяви Юрикалърт. Резултатите от изследването, оповестени в профилираното издание „ Карънт Байолъджи ”, разкриват по какъв начин измененията в температурата и в питателните субстанции са повлияли значително върху оформянето на дълбоководните екосистеми.
Температурата на водата надълбоко в океана е постоянна, като в нея настъпват незначителни промени в продължение на дълги интервали. Дълбоководните организми са мощно приспособени към тези постоянни условия и са извънредно чувствителни даже и на слаби температурни флуктуации. За разлика от водата на повърхността на океана, надълбоко в морето заради неналичието на светлина фитопланктонът не може да се развива и да фотосинтезира. Затова вместо на него, дълбоководните организми разчитат да се изхранват с храна, която пада от морската повърхнина, известна като „ морски сняг ”. Той включва мъртъв планктон, рибени люспи и други, които са главен хранителен източник на организмите, обитаващи морското дъно.
Авторите на проучването са употребявали емпирични данни от дълбоководни вкаменелости, извлечени от седиментни ядра отпреди 500 000 години. Резултатите ясно демонстрират, че температурата и питателните субстанции доста са трансформирали дълбоководните жители в огромни интервали от време и тези процеси са засегнали разнообразни типове.
Важно е освен да се развива фундаменталната просвета посредством знание за действието на екосистемите на планетата, само че и да се търсят решения на възходящите провокации, свързани с породените от човешка активност промени в климата, сподели проф.Ясухара.
С възходящите паники за стоплянето на климата поради човешката активност, учени и инженери работят старателно за създаване на технологии за намаляване на вредите от климатичните промени. Сред тези геоинженерни технологии, наричани OBCI, са технологии за унищожаване на въглеродния диоксид, ориентирани към хващане и депозиране на въглеродния диоксид на дъното на океана. Пример за такава технология е така наречен фертилизация с желязо, при която към морската вода на повърхността се прибавя желязо, което форсира потъването на органичния въглерод надълбоко на дъното на океана. Един от главните проблеми пред развиването на тези технологии е по какъв начин те ще повлияят на дълбоководните екосистеми.
Океанът покрива 40 на 100 от повърхността на планетата и е известно, че екосистемата му е мощно уязвима. На морското дъно живеят безчет типове, които към момента не са открити и проучени. Преобладаващата част от тези типове остават незнайни за нас. Нашето проучване демонстрира, че температурата и храните, повлияни от естествената фертилизация с желязо посредством праха, са въздействали доста и по друг метод на екосистемите на дъното на океана. Това значи, че би трябвало да бъдем внимателни, когато вземаме решения за тази по този начин значима и деликатна екосистема. Нужна е деликатна оценка на въздействието, с цел да се реши за всеки случай настрана дали породеното от хората стопляне или технологиите за унищожаване на въглеродния диоксид са по-вредни. Едва тогава можем да вземем внимателно и сензитивно решение дали да използван такива технологии, сподели проф. Ясухара.
