Масонските разклонения и филиали
Някои откриватели считат, че масонството е зародило по времето на построяването на Йерусалимския храм при цар Соломон. Според други пък, то е един от клоновете на античния тайнствен Орден на розенкройцерите, за който се твърди, че е съживен от Карл Велики при започване на ІХ-ти в. Но най-вече са последователите на хипотезата, че масонството произлиза от Ордена на тамплиерите.
През 1118 година на хълма Сион край Йерусалим девет кръстоносци организирали скришен съюз – „ Приорат на Дева Мария от Сион “, по-късно преименуван на „ Орден на бедните рицари на Храма на Соломон “. Именно в Палестина тамплиерите влезнали в контакти с секрети мюсюлмански и юдейски секти, което и било едно от по-късните и основни обвинявания против тях.
Тайните шефове на Ордена имали някакви секретни знания, водещи началото си от митичния под земята град Агхарта в сърцето на Хималаите, и възнамерявали да основат Нов международен ред.
През 1314 година могъщият Орден на тамплиерите бил погубен от френския крал Филип ІV Хубави и папа Климент V. Тамплиерите оживели като организация само в Португалия, където се преименували на „ Орден на Христос “. В Германия някои от тях се присъединили в немския Тевтонски медал. Във Франция и Англия оживелите тамплиери основали организацията на Свободните зидари или масоните. Като считат Бог за „ Великия проектант на вселената “, масоните си резервират скромната роля на „ зидари “. С мистрия в една ръка и меч в другата, в престилки, украсени с масонски знаци, те извършват своите обреди и ритуали на секрети събрания на „ отдадените “.
Окото на провидението е един от знаците на масонството. Източник – Уикипедия
Съществуват обаче и парамасонски (паралелни на масоните) организации със сходни цели и задания. Най-известни и най-дълбоко засекретени от тях били Братството на илюминатите (букв. „ осветените “ или „ просветените “ – на чието име е наречено европейското „ Просвещение “) и Орденът на розенкройцерите, които популяризират свои филиали под формата на ложи, колежи и ордени във всички европейски страни в интервала ХІV-ХV-ти вв.
През 1662 година английските розенкройцери от ложата „ Невидимият лицей “ основали Кралското общество, а през 1666 година масоните във Франция – Академията на науките в Париж. Макар и официално „ научни “, тези структури станали не толкоз средища на науката, колкото опорни точки на европейското масонство, проведено в десетки секрети братства и съюзи – което по-късно се популяризира във всички континенти под формата на стотици ложи и ордени, сплотяващи хиляди масони.
Всевиждащото око. Уикипедия.
Заедно с масоните, розенкройцерите и илюминатите се появили и десетки други секрети парамасонски общества: Църквата на сайентистите (забранена в доста страни), Херметичното приятелство в Луксор, Луциферското общество на келтското смирение, тибетският „ Зелен медал “ (в него членувала последната съветска императрица, брачната половинка на император Николай II), Международното приятелство на Изида, Орденът „ Врил “ (нацистко масонство, учредено през 1919 година от Карл Хаусхофер) и т. н., сплотяващи милиони почитатели по целия свят.
Тяхната активност е ориентирана към разпространение на идеология, която се опълчва на християнството и се основава, както настояват, на някакви секрети антични познания, излъчени от загадъчни мъдреци – наричани Учители, Старши Братя, Посветени и т. н.
Един от аспектите на активността на тези общества е основаването на легални и от време на време даже напълно законно регистрирани организации от най-широк набор. Такива са:
– „ Комитетът 300″ (основан през 1729 г.), който сплотява висши масони от политиката, стопанската система и църковните среди;
– Съветът 33 “, представящ елита на „ Комитета 300 “;
– Ротари-клуб;
– Групата „ Билдербергер “, учредена през 1954 година в хотел „ Билдерберг “ (Холандия) от 100 и двадесет финансисти от Съединени американски щати, Западна Европа и Канада, постоянно наричана „ невидимо международно държавно управление “;
– Тристранната комисия, учредена през 1973 година от Дейвид Рокфелер и Збигнев Бжежински, за която се твърди, че управлява американската стопанска система, политика, армията и медиите;
– Римският клуб;
– даже за Организация на обединените нации се счита, че е учредена най-вече с масонски уклон.
Печатите, емблемите, гербовете и знамената на всички тези организации носят явен отпечатък на масонската символика: изобразяват така наречен „ всевиждащо око “, и пирамиди от 33 (или от 13) камъка. Масонските девизи „ Нов международен ред “ и „ Нашето дело ще победи “ участват в гербовете на значително международни организации.
Между другото, главният нацистки девиз, под който хитлеристите пробваха да завладеят цяла Европа, а след нея и света, е „ Нов ред “.
Цялата тази символика е толкоз необятно публикувана, че можем да я забележим на всички места – от доларови банкноти до фирмени емблеми.
Всички секрети братства, ложи, клубове и организации, основани към масоните, имат три общи черти:
– херметичност, т.е., закритост за „ непосветени “;
– строга подчиненост на управническата структура;
– скрита даже за членовете последна крайна цел, наричана още Замисъл или План.
Британската енциклопедия, определяща масонството като „ обучение и процедура на скришен медал, най-голямата организация в света “, акцентира, че масоните употребяват своите професионални умения, с цел да въздействат и проникват в структурите на властта по целия свят.
Дали е по този начин, може единствено да се допуска. Но за българската историческа реалност сигурно знаем, по сведения от масонски книги и уеб сайтове, че в интервала 1878-1944 гг. в България от 29 министър-председатели са били масони 21. Също масони са били такива основни фигури в нашата история, като Захари Стоянов и Стефан Стамболов.
