Златните ръце на майстора
Някога занаятчиите са били измежду най-уважаваните хора. С ръце и разум те са правели чудеса. Днес машините трансформираха хората и тяхното отношение към същински стойностните неща. За да те нарекат занаятчия, се желае мурафет. Но с цел да останеш в занаята, това не е задоволително. Срещаме ви с Владимир Петров, който прави „ неповторими произведения от дърво “. Изработва и дървени лъжици, само че като знае какъв брой труд е вложил единствено в една от тях, избира да употребява други принадлежности. Ето за какво...
Над 20 години Владимир правил бижута и произведения от камък. Но през 2018 година в село Джурово край Правец основал дърводелска работилница по европроект, с цел да има повече работа за локалните хора: „ Тогава изобщо не знаех с какво се понечвам “. Към този план го води ентусиазма да съчетава камък и дърво. По европейска стратегия за обществено предприемачество се заема с тази сложна задача. Рискът е голям. Банките отхвърлят да финансират плана.
Но Владимир взема заеми от другари. През работилницата минават към 30 души. Нает е и човек, който да ги образова. Оказва се обаче, че тези хора нямат трудови привички, не съблюдават работна дисциплинираност. Грантът е 100%, а парите отиват за заплати и осигуровки на хората, дребна част са за материали и машини. Наемът на помещението не се покрива, както и всичко, което се изгаря, до момента в който служащите се учат кое по какъв начин се прави. Проектът е за 300 хиляди лева и на Владимир още му тежат неизплатени заеми. Затъването е огромно. В рамките на 2-3 години работилницата завършва активността си. Но този опит е обеца на ухото му и той повече не желае да взе участие в стратегии, заради което не кандидатствал за подкрепяне на своя поминък по Програмата за развиване на селските региони.
Функционалност
Сега употребява работилница в София. Изработва главно функционални и използваеми изделия - дъски за рязана, бъркалки, купички. Прави също дървени статуи и фигури. Не обича верните форми и идеалната гладкост, стреми се да подчертае структурата на дървото и всяко произведение да има собствен образ и дух. Най-продавани са дъските за рязане. Но с две ръце самичък човек не може да направи доста неща.
Съвместимост
Обработката на дърво е остарял поминък. И в случай че човек има умения, плюс полет на фантазията, може да сътвори какво ли не. Тази специалност разрешава да се съчетават разнообразни материали. Освен с камък, Владимир има концепция да съвмести дървото с метал и керамика, да работи дружно с други майстори, с цел да създадат по-забележими неща. Работата с дърво не е лек поминък, а ръчният труд не получава дължимото, защото вносът на машинни произведения подбива цените. И въпреки всичко Владимир постоянно чува „ Златни ти ръце, майсторе “, когато хората се впечатляват от неговите ексцентрични творения.
Уникат
Като връх в работата си дотук показва една маса уникат, която прави по време на европроекта. Попада на прекрасен материал и половин година мисли какво може да се създаде по този начин, че неповторимата шарка на дървото да се резервира. От това става ексцентрична маса. Тя е купена за идна женитба от бащата на булката, върху нея младоженците да скрепят с подписи своя съюз. Темата на това особено събитие е „ Дърво “ и изборът пада на този уникат. Като подарък младоженците получават от майстора няколко дървени лампи.
На ръка
През работата с дървото Владимир схванал, че има хора с ексцентрично мислене, които търсят ексцентрични неща. Когато вложеният от него труд бъде оценен високо, това го въодушевява. Съвременните машини вършат доста идентични бройки без недостатък, само че ръчната направа няма аналог. Затова и Владимир Петров избира да работи единствено на ръка. Любопитството и решимостта да мине оттатък познатото движат развиването на неговото можене в занаята. Предизвиква се самичък и от ден на ден се насочва към изработката на „ неща, които не съм виждал “. Но напомня и онази остаряла приказка, че най-хубавото произведение е продаденото. Той знае две и двеста, защото е в занаятчийството от 1993 година: „ Имал съм гениални хрумвания, от които едвам съм се измъкнал. Защото хората не оцениха тяхната реализация “. Решил да прави специфични свещници от кристални друзи, купил машини от Съединени американски щати, дал доста пари за камъни, клиентите им се радвали, само че отминавали, без да купят….
Големите хрумвания
Днес Владимир признава: „ Приключих с огромните хрумвания “. Толкова се е опарил, че предложат ли му преференциална договорка, си мисли по какъв начин магарето го канят на женитба, с цел да носи самара. Според нето шансът е инцидентно събитие, на което не може да се разчита, а единствено твърдоглав труд, старания и положително обмисляне водят до резултат в бизнеса. Напоследък му минават мисли да се откаже от занаята и да си откри друга работа. Защото е „ ужасяващо да си бизнесмен в България, изключително за човек, който прави ръчни произведения “.
Посока
Геолог по обучение, има и магистратура „ Социална работа с деца и фамилии “. Като човек със сърце, отворено към доброволчеството, обича да оказва помощ на хора в потребност. Но с цел да има по-осезаем резултат, трябват обединени старания. Освен време и експертиза, са нужни и средства. И все пак фантазията на Владимир Петров е да се отдаде на обществена работа. Навярно тъй като прекомерно добре знае какво е през днешния ден да си майстор в България, а и тъй като не е привикнал да му е елементарно...
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
поминък занаятчии художник занаятчия дърворезба
Над 20 години Владимир правил бижута и произведения от камък. Но през 2018 година в село Джурово край Правец основал дърводелска работилница по европроект, с цел да има повече работа за локалните хора: „ Тогава изобщо не знаех с какво се понечвам “. Към този план го води ентусиазма да съчетава камък и дърво. По европейска стратегия за обществено предприемачество се заема с тази сложна задача. Рискът е голям. Банките отхвърлят да финансират плана.
Но Владимир взема заеми от другари. През работилницата минават към 30 души. Нает е и човек, който да ги образова. Оказва се обаче, че тези хора нямат трудови привички, не съблюдават работна дисциплинираност. Грантът е 100%, а парите отиват за заплати и осигуровки на хората, дребна част са за материали и машини. Наемът на помещението не се покрива, както и всичко, което се изгаря, до момента в който служащите се учат кое по какъв начин се прави. Проектът е за 300 хиляди лева и на Владимир още му тежат неизплатени заеми. Затъването е огромно. В рамките на 2-3 години работилницата завършва активността си. Но този опит е обеца на ухото му и той повече не желае да взе участие в стратегии, заради което не кандидатствал за подкрепяне на своя поминък по Програмата за развиване на селските региони.
Функционалност
Сега употребява работилница в София. Изработва главно функционални и използваеми изделия - дъски за рязана, бъркалки, купички. Прави също дървени статуи и фигури. Не обича верните форми и идеалната гладкост, стреми се да подчертае структурата на дървото и всяко произведение да има собствен образ и дух. Най-продавани са дъските за рязане. Но с две ръце самичък човек не може да направи доста неща.
Съвместимост
Обработката на дърво е остарял поминък. И в случай че човек има умения, плюс полет на фантазията, може да сътвори какво ли не. Тази специалност разрешава да се съчетават разнообразни материали. Освен с камък, Владимир има концепция да съвмести дървото с метал и керамика, да работи дружно с други майстори, с цел да създадат по-забележими неща. Работата с дърво не е лек поминък, а ръчният труд не получава дължимото, защото вносът на машинни произведения подбива цените. И въпреки всичко Владимир постоянно чува „ Златни ти ръце, майсторе “, когато хората се впечатляват от неговите ексцентрични творения.
Уникат
Като връх в работата си дотук показва една маса уникат, която прави по време на европроекта. Попада на прекрасен материал и половин година мисли какво може да се създаде по този начин, че неповторимата шарка на дървото да се резервира. От това става ексцентрична маса. Тя е купена за идна женитба от бащата на булката, върху нея младоженците да скрепят с подписи своя съюз. Темата на това особено събитие е „ Дърво “ и изборът пада на този уникат. Като подарък младоженците получават от майстора няколко дървени лампи.
На ръка
През работата с дървото Владимир схванал, че има хора с ексцентрично мислене, които търсят ексцентрични неща. Когато вложеният от него труд бъде оценен високо, това го въодушевява. Съвременните машини вършат доста идентични бройки без недостатък, само че ръчната направа няма аналог. Затова и Владимир Петров избира да работи единствено на ръка. Любопитството и решимостта да мине оттатък познатото движат развиването на неговото можене в занаята. Предизвиква се самичък и от ден на ден се насочва към изработката на „ неща, които не съм виждал “. Но напомня и онази остаряла приказка, че най-хубавото произведение е продаденото. Той знае две и двеста, защото е в занаятчийството от 1993 година: „ Имал съм гениални хрумвания, от които едвам съм се измъкнал. Защото хората не оцениха тяхната реализация “. Решил да прави специфични свещници от кристални друзи, купил машини от Съединени американски щати, дал доста пари за камъни, клиентите им се радвали, само че отминавали, без да купят….
Големите хрумвания
Днес Владимир признава: „ Приключих с огромните хрумвания “. Толкова се е опарил, че предложат ли му преференциална договорка, си мисли по какъв начин магарето го канят на женитба, с цел да носи самара. Според нето шансът е инцидентно събитие, на което не може да се разчита, а единствено твърдоглав труд, старания и положително обмисляне водят до резултат в бизнеса. Напоследък му минават мисли да се откаже от занаята и да си откри друга работа. Защото е „ ужасяващо да си бизнесмен в България, изключително за човек, който прави ръчни произведения “.
Посока
Геолог по обучение, има и магистратура „ Социална работа с деца и фамилии “. Като човек със сърце, отворено към доброволчеството, обича да оказва помощ на хора в потребност. Но с цел да има по-осезаем резултат, трябват обединени старания. Освен време и експертиза, са нужни и средства. И все пак фантазията на Владимир Петров е да се отдаде на обществена работа. Навярно тъй като прекомерно добре знае какво е през днешния ден да си майстор в България, а и тъй като не е привикнал да му е елементарно...
Текстът е част от бр. 126 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
поминък занаятчии художник занаятчия дърворезба
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ