4 от най-странните праисторически животни
Някога праисторическите животни са били царете на планетата Земя.
Някои от тях, като гигантския безделник, като цяло са били безобидни. Други, като саблезъбия тигър, преобладават в средата си със своите размери, страховити челюсти и вкус.
В продължение на милиони години тези антични животни дебнат из пасища, катерят се по дърветата в джунглата и преследват кой каквато плячка обича. Въпреки че са доста разнообразни, всички те са изчезнали по сходни способи – заради изменящия се климат, бракониерство или болест.
Днес те съществуват единствено като сянка на предходната си мощност – кост тук, зъб там – само че в разцвета си тези праисторически животни са провокирали боязън и благоговение у ранните хора.
Преди сред 5,3 милиона и 11 700 години едно изключително създание, наречено глиптодон, което значи „ набраздени зъби “, е обикаляло Земята.
3 метра дълъг и тежащ до 1800 кг, този „ великански броненосец “ е обитавал днешна Северна и Южна Америка. Глиптодонът е имал мощна опашка и брониран тил от 1000 костни плочки и с помощта на тях евентуално е живял много умерено. Хранил се е най-вече трева и не е трябвало да се тревожи за ловене на дивеч.
Въпреки това, глиптодонът е могъл да се пази – даже против други глиптодони – в случай че е належащо. Мощната му опашка можела да смаже човешки череп, а черупката му предлага мощна отбрана. Въз основа на вредите, открити точно върху вкаменени черупки на този тип, учените считат, че зверовете постоянно са се биели с опашки между тях, с цел да разрешат разногласия за територия или сътрудници.
Но това антично животно постоянно би трябвало да се бори и с хората. Ранните ловци евентуално го дебнат поради месото и черупката му. За да го убият обаче, те би трябвало да го извърнат по тил — нелесна задача — и да пробият с копие мекото му коремче.
Днешните ленивци са дребни. Но античните животни, които са ги предшествали, наречени Megatherium americanum, са били същински колоси.
Висок съвсем 3,5 метра и с тегло над четири тона, M. americanum в миналото е бродил из джунглите на Южна Америка и за разлика от днешните ленивци, които живеят по дърветата, M. americanum е ходил по земята. Вкаменелостите, открити в Аржентина, Уругвай и Боливия, допускат, че звярът е живял преди сред 400 000 и 8 000 години.
Въпреки че евентуално е ходил на четири крайници, M. americanum може да се изправя на задни лапи в цялата си височина, с цел да стигне по-високи листа. Създанието е имало страховити нокти, само че химическите разбори на зъбите му демонстрират, че значително се е придържал към растителната диета.
Подобно на актуалните ленивци обаче, M. americanum не бърза. Той се движи постепенно, евентуално по-бавно от всяко друго живо по това време. Но размерът му предлага доста отбрана, защото тези праисторически животни са по-големи от възможните си хищници като саблезъбия тигър.
Но в случай че M. americanum е успявал да откри задоволително за ястие и не е трябвало да се тревожи доста за хищниците, тогава за какво изчезва? Учените не са сигурни. Може да е било някакво климатично събитие, болест или вероятно идването на хората, защото някои кости на M. americanum наподобява носят белези от лов.
Може би най-известното праисторическо животно в този лист е смилодонът или саблезъбият тигър. Неговите поразителни кучешки зъби му придават изключително застрашителен външен тип.
Смилодонът е живял преди 2,5 милиона до 11 700 години и е населявал горите на Северна и Южна Америка. Котката варира по мярка според от типа. Smilodon gracilis набъбна до към 70 кг, Smilodon fatalis до 90, а Smilodon populator – към 230 кг.
Една неотдавна открита вкаменелост на Smilodon populator обаче допуска, че котката може да е била доста по-голяма. Въз основа на размера на главата му учените считат, че може да е стигала и 450 кг.
Независимо от размера обаче, тези огромни котки споделят една обща характерност: техните кучешки зъби. Разположени в профил на челюстта им, те висят заплашително от двете страни на лицето и с цел да захапят плячката си, тигрите би трябвало да отворят устата си на повече от 90 градуса.
Голямата стъпка може и да не е съществувала, само че една маймуна доста припомня на нея – Gigantopithecus blacki, праисторически великански примат.
Подобно на Стъпката обаче, G.blacki е неосезаем. Учените имат малко вкаменелости от този тип, а тези, с които разполагат, са най-вече от зъби и части челюст. Дори от тази оскъдност обаче откривателите съумяват да създадат някои зашеметяващи изводи.
Те имат вяра, че G.blacki е висока към 3 метра и може да тежи съвсем 300 кг. Маймуната е евентуален предходник на днешните орангутани и е живяла в Югоизточна Азия към 6 до 9 милиона години, преди да изчезне преди към 100 000 години.
Въз основа на зъбите й – близо 2000 огромни кътника, кучешки и други зъби — откривателите подозират, че G.blacki се е хранила с вегетарианска диета; тези антични животни евентуално са консумирали растения, плодове, семена и може би даже бамбук.
Въпреки това, точно диетата на G.blacki може да я е обрекла на изгубване – до момента в който множеството праисторически животни от своето време са се хранили както в горите, по този начин и по пасищата, маймуните са се придържали единствено към горите.
С намаляването на горите обаче са намалели и питателните им ресурси. Така, очевидно неспособни да се приспособяват – и не искащи да изоставен сигурността на гората – гигантските маймуни последователно изчезват.
