За дините в Жигулата и водата в ушите! Спомени за морето от детството
Някога почивките не бяха бленуван мираж нито дълго планувано събитие. Нямаше и такива лиготии като уикенд на плажа. Просто товарехме багажника на Жигулата, събирахме съвсем цялата мебелировка, няколко торбички за повръщане по пътя и потегляхме към вълните. А, който нямаше Жигула, с нощния до Бургас... И море най-малко 20-тина дни.
Някога нямаше купища заведения за хранене с кухни от целия свят. Мажехме филиите на плажа, пиехме лимонада и стискахме палци за вечеря в столовата да не сервират отново пълнени чушки.
В морето трябваше да влизаме под час. Стане ли 10, чак тогава идваше отривистата команда – къпането позволено. Голяма тъга беше да издържим дотогава, само че кой смееше да се опълчи на бащиния престиж!
Хапехме си устните, с цел да скрием пред нашите посиняването, другояче – марш на открито. Веднага се „ надушвахме " с останалите деца от плажа и бандата се сформираше за по-малко от един следобяд. Вечер, до момента в който възрастните гледаха Гулденбургови, ние се впускахме в безкрайни игри и бели, които продължаваха съвсем до среднощ.
Даа, такива бяха почивките на море от детството – дълги, мокри, небогати в веществен проект, само че доста богати в прочувствен!
Снимков материал: detstvoto.net / Спомени от Народната Република
