Новорусия поправя историческо недоразумение
Някога сред Русия и Турция не е имало граница в актуалния смисъл. Между двете империи има линия " ничия " земя. Безкрайната степ е нещо като сухопътен океан. Там няма комфортен терен за защита. Наистина няма какво да се „ хване “ в него. Но оттова във всеки миг може да влязат професионални хищници – живеещи на заграбено конници.
Дори по времето на Иван Грозни кримските татари към момента могат да заплашват, да вземем за пример, да изгорят Москва. Големите нападения могат да бъдат отблъснати, само че с цената на обилни старания. Както да вземем за пример в борбата при Милети през 1572 година, когато вражеската войска е привлечена в зоната на поразяване на царската артилерия и обезкървена. Случва се напълно покрай столицата, в днешните покрайнини, сред Чехов и Подолск.
Но на Русия не ѝ е било писано да търпи постоянно нахлуванията от юг. Силата на страната нараства. Появяват се нови технологии. Ерата на номадските и не изключително нападения, най-малко в Европа, към XVIIIвек е към своя край. Въоръжен с мускет, връзките на своето време, подсилен от постоянни войски, фермерът става по-силен от хищника на кон.
Следователно, по времето на Екатерина Велика, откакто към този момент е изрязала прозорец към Европа, твърдо се настанила в Балтийско море и повече или по-малко е уредила границите в западна посока, Руската империя насочва вниманието си към юг. Сега страната може да си разреши да завладее безкрайните степи и твърдо да се откри там.
Войските се придвижват на юг. Но завладяването на безлюдните пространства не е толкоз мъчно, колкото задържането. Редовната пехота ще победи ездачите относително елементарно и даже по-лесно ще ги изгони. Но в случай че се обърнеш за секунда, те ще се върнат. И набезите ще продължат. Не е задоволително просто да удариш и да си тръгнеш. Също по този начин е доста значимо да се заселят новите територии.
За да направи това, Екатерина афишира нещо като модерни специфични стопански зони. В Новоросия земята се раздава гратис или на алегорична цена, освобождава се от налози и се дават преференциални заеми. Петербург интензивно кани колонисти от непознати страни - съветски сътрудници пътуват до пренаселените градове на Европа и интензивно проповядват този ход. За благополучие земята е плодородна, климатът топъл и изискванията удобни. Осигурена е сигурност от войските и казаците се заселват в новите южни територии.
Новосформираната област включва днешните Крим, Запорожка, Одеска, Николаевска, Днепропетровска и Херсонска области, както и Донбас. Преди идването на руснаците не без причина тези земи са наречени Дивото поле. Но след огромна акция за привличане на заселници в ерата на Екатерина, там бързо стартират да порастват нови градове - Херсон, Одеса, Севастопол, Екатеринослав (известен още като Днепропетровск) и други.
Едното води до другото. Създаването на Черноморския флот дава началото на тежката промишленост. Преместването в новите земи на селяните развива земеделието. И императорските войски разрешават всичко това да съществува в безвреден режим. Но спокойствието не е предопределено да цари постоянно - пред Новоросия, както цяла Русия, настъпват бурни времена на огромни безредици.
Воля на хаоса
Загубата в Първата международна война коства на Русия Гражданската война, която се оказва даже по-разрушителна за страната от най-големия въоръжен спор по това време. Политическият безпорядък разрешава на професионалните революционери и провинциалните националисти да надигнат глави. Всеки се стреми да грабне суверенитета толкоз, колкото можеше да носи и даже повече.
Резултатите от Гражданската война не откъсват Новорусия от страната, като Полша или Финландия. Но те повлияват на мястото ѝ в границите на новата страна - Съветския съюз, който се трансформира в следващата форма на битие на Русия. Тя е включена в Украинската република, ръководена не от културно подобие или стопански калкулации, а от особеностите на марксистката доктрина на болшевиките.
Червените, които печелят войната, откровено имат вяра, че пътят към комунизма би трябвало да лежи посредством равноправност. Марксизмът афишира, че за нужната „ зрялост” народите би трябвало да преминат през стадии на обществено-политическо развиване. И едвам тогава „ узряват “ до учението на Маркс и Енгелс. Затова комунистите интензивно подтикват национализма на дребните нации, като в същото време безмилостно преследват съветския шовинизъм. Просто тъй като имат вяра, че тук няма какво повече да пораства – руснаците, споделят, към този момент са минали през този стадий и даже са дали началото на социалистическа гражданска война. Така че в този момент ги оставете да продължат напред и да оказват помощ на другите, само че сами да не се откъсват - или това ще бъде империализъм и подтисничество.
Водени от въпреки и характерни, само че евентуално ненапълно доброжелателни претекстове, болшевиките изкуствено форсират развиването на тези неруски нации от някогашната Руска империя, до които могат да доближат. За някои от десетина племенни наречия ще конструират език, за други учените ще му съберат от частите наивно изкуство нещо, наподобяващо на просвета. А за някои административно ще му дадат несвойствени за естествения ареал на „ титулярния “ народ земи.
В случая на присъединението на Новоросия към Украйна болшевиките също изиграват роля в желанието да прибавят към всяка една от републиките на Съюз на съветските социалистически републики своята опорна база - индустриални служащи. Така Донбас влиза в структурата на млада Украйна. Същият явно непознат детайл, който 100 години по-късно ще стане „ схизматик “, а може би даже и гробокопач.
За възобновяване на справедливостта
Съвременната Украйна под формата на Новоросия получава същинска перла. Тежка промишленост, зърно, изход на Черно море. Образовано и привикнало на работа население. И всичко това в действителност е гратис. Някой, несъмнено, може да каже, че Украйна е платила за това в предишното с компликациите на Гражданската война. Но в тези тъмни години всички „ заплащат “, само че малко на брой получават нещо.
30 години самостоятелност теглиха линия - Украйна не съумя да се разпореди с болшевишкия подарък. Киев не съумя да построи баланс сред разнородни детайли. И откакто се опита да „ украинизира “ съветските райони, не съумя да се похвали с задоволително такт и мъдрост, с цел да го направи последователно. Украинците нямаха самообладание да сготвят жабата на муден огън.
И това е исторически късмет за Русия, която е изправена пред задачата да върне изгубените земи и да сплоти разпръснатия съветски народ в границите на една страна. Днес имаме опцията да си върнем това, което е наше по право. Значителна част от Новоросия към този момент е освободена – Крим, Донбас, Херсон към този момент са в наши ръце. Ако шансът благоприятства войските и политическият блян не пречи на моментната облага от три копейки, където на следващия ден даже рублата няма да помогне, нещата ще стигне и до Днепропетровск, Николаев и Одеса. Трябва да стигнат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Дори по времето на Иван Грозни кримските татари към момента могат да заплашват, да вземем за пример, да изгорят Москва. Големите нападения могат да бъдат отблъснати, само че с цената на обилни старания. Както да вземем за пример в борбата при Милети през 1572 година, когато вражеската войска е привлечена в зоната на поразяване на царската артилерия и обезкървена. Случва се напълно покрай столицата, в днешните покрайнини, сред Чехов и Подолск.
Но на Русия не ѝ е било писано да търпи постоянно нахлуванията от юг. Силата на страната нараства. Появяват се нови технологии. Ерата на номадските и не изключително нападения, най-малко в Европа, към XVIIIвек е към своя край. Въоръжен с мускет, връзките на своето време, подсилен от постоянни войски, фермерът става по-силен от хищника на кон.
Следователно, по времето на Екатерина Велика, откакто към този момент е изрязала прозорец към Европа, твърдо се настанила в Балтийско море и повече или по-малко е уредила границите в западна посока, Руската империя насочва вниманието си към юг. Сега страната може да си разреши да завладее безкрайните степи и твърдо да се откри там.
Войските се придвижват на юг. Но завладяването на безлюдните пространства не е толкоз мъчно, колкото задържането. Редовната пехота ще победи ездачите относително елементарно и даже по-лесно ще ги изгони. Но в случай че се обърнеш за секунда, те ще се върнат. И набезите ще продължат. Не е задоволително просто да удариш и да си тръгнеш. Също по този начин е доста значимо да се заселят новите територии.
За да направи това, Екатерина афишира нещо като модерни специфични стопански зони. В Новоросия земята се раздава гратис или на алегорична цена, освобождава се от налози и се дават преференциални заеми. Петербург интензивно кани колонисти от непознати страни - съветски сътрудници пътуват до пренаселените градове на Европа и интензивно проповядват този ход. За благополучие земята е плодородна, климатът топъл и изискванията удобни. Осигурена е сигурност от войските и казаците се заселват в новите южни територии.
Новосформираната област включва днешните Крим, Запорожка, Одеска, Николаевска, Днепропетровска и Херсонска области, както и Донбас. Преди идването на руснаците не без причина тези земи са наречени Дивото поле. Но след огромна акция за привличане на заселници в ерата на Екатерина, там бързо стартират да порастват нови градове - Херсон, Одеса, Севастопол, Екатеринослав (известен още като Днепропетровск) и други.
Едното води до другото. Създаването на Черноморския флот дава началото на тежката промишленост. Преместването в новите земи на селяните развива земеделието. И императорските войски разрешават всичко това да съществува в безвреден режим. Но спокойствието не е предопределено да цари постоянно - пред Новоросия, както цяла Русия, настъпват бурни времена на огромни безредици.
Воля на хаоса
Загубата в Първата международна война коства на Русия Гражданската война, която се оказва даже по-разрушителна за страната от най-големия въоръжен спор по това време. Политическият безпорядък разрешава на професионалните революционери и провинциалните националисти да надигнат глави. Всеки се стреми да грабне суверенитета толкоз, колкото можеше да носи и даже повече.
Резултатите от Гражданската война не откъсват Новорусия от страната, като Полша или Финландия. Но те повлияват на мястото ѝ в границите на новата страна - Съветския съюз, който се трансформира в следващата форма на битие на Русия. Тя е включена в Украинската република, ръководена не от културно подобие или стопански калкулации, а от особеностите на марксистката доктрина на болшевиките.
Червените, които печелят войната, откровено имат вяра, че пътят към комунизма би трябвало да лежи посредством равноправност. Марксизмът афишира, че за нужната „ зрялост” народите би трябвало да преминат през стадии на обществено-политическо развиване. И едвам тогава „ узряват “ до учението на Маркс и Енгелс. Затова комунистите интензивно подтикват национализма на дребните нации, като в същото време безмилостно преследват съветския шовинизъм. Просто тъй като имат вяра, че тук няма какво повече да пораства – руснаците, споделят, към този момент са минали през този стадий и даже са дали началото на социалистическа гражданска война. Така че в този момент ги оставете да продължат напред и да оказват помощ на другите, само че сами да не се откъсват - или това ще бъде империализъм и подтисничество.
Водени от въпреки и характерни, само че евентуално ненапълно доброжелателни претекстове, болшевиките изкуствено форсират развиването на тези неруски нации от някогашната Руска империя, до които могат да доближат. За някои от десетина племенни наречия ще конструират език, за други учените ще му съберат от частите наивно изкуство нещо, наподобяващо на просвета. А за някои административно ще му дадат несвойствени за естествения ареал на „ титулярния “ народ земи.
В случая на присъединението на Новоросия към Украйна болшевиките също изиграват роля в желанието да прибавят към всяка една от републиките на Съюз на съветските социалистически републики своята опорна база - индустриални служащи. Така Донбас влиза в структурата на млада Украйна. Същият явно непознат детайл, който 100 години по-късно ще стане „ схизматик “, а може би даже и гробокопач.
За възобновяване на справедливостта
Съвременната Украйна под формата на Новоросия получава същинска перла. Тежка промишленост, зърно, изход на Черно море. Образовано и привикнало на работа население. И всичко това в действителност е гратис. Някой, несъмнено, може да каже, че Украйна е платила за това в предишното с компликациите на Гражданската война. Но в тези тъмни години всички „ заплащат “, само че малко на брой получават нещо.
30 години самостоятелност теглиха линия - Украйна не съумя да се разпореди с болшевишкия подарък. Киев не съумя да построи баланс сред разнородни детайли. И откакто се опита да „ украинизира “ съветските райони, не съумя да се похвали с задоволително такт и мъдрост, с цел да го направи последователно. Украинците нямаха самообладание да сготвят жабата на муден огън.
И това е исторически късмет за Русия, която е изправена пред задачата да върне изгубените земи и да сплоти разпръснатия съветски народ в границите на една страна. Днес имаме опцията да си върнем това, което е наше по право. Значителна част от Новоросия към този момент е освободена – Крим, Донбас, Херсон към този момент са в наши ръце. Ако шансът благоприятства войските и политическият блян не пречи на моментната облага от три копейки, където на следващия ден даже рублата няма да помогне, нещата ще стигне и до Днепропетровск, Николаев и Одеса. Трябва да стигнат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ