Някога чудили ли сте се защо нацистката доминация над Германия

Някога чудили ли сте се за какво нацистката доминация над Германия е наричана „ Третия райх “ и кои са били първият и вторият?

Да стартираме с това, че фразата е упомената за първи път в заглавието на книга от създателя Артур Мьолер ван ден Брук през 1923г. Както може да се чака, откакто и до през днешния ден приказваме за Третия райх, книгата е шлагер измежду извънредно десните в района.

Авторът е немски историк, който след провалянето в Първата международна война размишлява върху обстановката, в която се намира Германия и гледа на новоустановената Ваймарска република със песимизъм – като нещо противоестествено. Той желае по-националистично решение. Революция, която да издигне немска форма на фашизъм, включваща хрумвания на Ницше, вместо на Маркс, която да комбинира социализъм и шовинизъм.

Още по-малко ще се изненадате, че книгата му има голямо въздействие върху нацистката партия – която по това време към момента е в ранната си фаза. В размислите си Мьолер пророкува, че бъдеща идеална страна, сплотяваща всички германци (включително Австрия) ще бъде “Drittes Reich ” или „ Третият райх “. По-точен превод обаче е „ Трета империя “.

Кои тогава са били предходните империи?

Първият райх се отнася до средноевропейската империя, която стартира с Карл Велики. На хартия тя съществува към 1000 години, до абдикирането на Франц II през 1806г малко след провалянето от Наполеон в борбата при Аустерлиц. Който внимава, незабавно ще направи връзка с изявленията на Хитлер за „ хилядолетния райх “. Именно за това става въпрос и този първи райх служи като форма на идеологическо минало.

Тук би трябвало да посочим, че никой различен, с изключение на нацистите, не назовава това „ Първия райх “. Ние го назоваваме Свещена римска империя.

Тя не е типичната империя, с общ език, открита столица и протоетническа еднородност, както при Франция или Англия да вземем за пример. Вместо това, въпреки империята фактически да е на първо място немска, тя включва и доста италиански и славянски нации.

Първата фаза е известна като Каролингска империя. Обхватът на Карл Велики е толкоз огромен, че за последно такива мащаби Европа е виждала по времето на Западната римска империя. Той даже се съюзява с папата против нахлуване от Лонгобардите. Папата – Лъв III – който по това време е толкоз сърдит на Източната римска империя (Византия), че взема решение да се обърне към немския държател за съюз. Накратко казано, той го коронясва за „ римски император “, което е опит алегорично да бъде възродена Западната римска империя, в която папата играе основна роля. Въпреки това, тогавашния историци назовават кралството „ Франкска империя “, чак до 12-и век.

Без да навлизаме в детайлности, през идващите епохи империята в действителност е бегла конфедерация от разнообразни страни, ръководени в началото от монарх. Тези страни са на потомствени династии като династията на Саличи или Щауфен. Тази фаза стартира с Отоновата династия, известна най-много с крал Ото I, по времето на който съгласно някои историци е началото на немската нация. Причината е, че той убеждава множеството немски князе да се обединят под неговия байрак против унгарците в борбата при Лехфелд през 955г.

Следващите епохи, до ранния Ренесанс,императорът последователно губи въздействие. Това се дължи значително на непрекъснатите конфликти с папата, който подкопава престижа на императора. Най-известната омраза завършва през 1077г, когато император Хайнрих VI, откакто е отстранен, отива пред двореца на папата в Каноза и моли за амнистия.

Втората причина за загубата на надзор е непокорната природа на по-малките кралства в обширната империя.

От 13-и век нататък, купата император към този момент не е наследствена. Вече се избира и отговорността за този избор се пада на значими епископи и князе, наричани князе-избиратели.

Стигаме до 15-и век и за първи път виждаме цялостното име „ Свещена римска империя на немската нация “, чиято територия е съсредоточена на север от Алпите, в най-вече немско говорящите райони.

Междувременно, императорът продължава да губи престижа си. Бавното разпокъсване се ускорява след 30-годишната война през 17-и век. В същото време кралството в други европейски сили като Франция и Испания се консолидира като властническа институция и укрепва възприятието за единение или обща еднаквост в тези райони.

По времето на Карл V, империята е съдбовно разграничена по религиозните си граници като последица от протестантската реформация. Както Волтер отбелязва саркастично, Свещената римска империя не е нито свещена, нито римска, още по-малко империя.

В последната фаза на тази „ империя “, главната власт в немския свят стартира да се дели сред прусите на север и австрийците на юг. В Прусия, владетелите са князете-избиратели от електората на Бранденбург, Хоенцолерните, които са провъзгласени за крале на Прусия през 1701г. Австрия е предвождана от Хабсбургите, които до края остават последните носителите на купата император.

Краят най-сетне идва в лицето на Наполеон, който опустошава нациите в името на революцията и с крясъци „ долу аристокрацията “… до момента в който в това време малко или доста самият той се пробва да стане император.

Превъртаме още напред, когато Свещената римска империя е възприемана от нацистите като края на анархията на военачалниците и раждането на средновековна форма на немска еднаквост. Силните й владетели са обожествявани, въпреки в някои аспекти да си имат своите проблеми. Карл Велики избива хиляди саксонци, поради опасения, че са езичници, което не е в полза на обожаващия саксонците Хитлер.

Въпреки всичко, романтизирайки предишното, доста от старите крале като Барбароса или гореспоменатия Ото са одобрявани за герои от германците.

Реликвите на тези крале се считат за свещени и в действителност се политизират. Например известната императорска корона и други регалии от Виена, седалището на последният император от Свещената римска империя, които са донесени в Нюрнберг непосредствено след аншлуса (превземането на Австрия) през март 1938г.

Нюрнберг е картина на остарялото време, най-малкото поради средновековния си градски център и античния палат, само че и поради значимостта на самия град. Той е едно от седалищата на имперския парламент (Райхстага) и една от висшите правосъдни институции на Свещената римска империя. Освен това се намира съвсем в центъра на нацистките владения преди войната. И по този начин Нюрнберг е определен като самобитен център на митизирани антични и съвременни немски обичаи – нещо като идеологическа столица.

Логично става и дом на най-бляскавото събитие на нацистката партия – Нюрнбергските манифестации. Митингът от 1934г е сниман от Лени Рифенщал и се трансформира в пропагандния филм „ Триумф на волята “, от който идват огромна част от нацистките облици, които хората познават най-добре.

Императорските реликви, донесени от Виена, са изложени по време на партийния конгрес през септември 1938г, 6 месеца след аншлуса на Австрия. Тези реликви включват и Свещеното копие – копието, с което Лонгин пронизва Христос и на което (естественo) приписват вълшебен сили. Този, който го има, не може да бъде надвит.

За страдание на нацистите, никой не е споделил това на 3-та, 42-ра и 45-та пехотни дивизии, които завладяват града през април 1945г, след яростна битка. Именно поради своята символика, Нюрнберг е определен от Съюзниците за място на процесите, при които са съдени военнопрестъпниците след войната.

Така че, да, нацистите несъмнено много са се интересували от този „ Първи райх “, който в последна сметка е погубен от Наполеон – още една причина да ненавиждат французите.

Това ни води до Втория райх.

Без да задълбаваме в елементи, след бурния 19-и век, през 1871г кралят на Прусия – най-могъщата от немските страни – благодарение на генералите си и хитростта на своя канцлер, Бисмарк побеждава французите и император Наполеон III. След това, до момента в който Париж към момента е окупиран, във Версай той е разгласен за кайзер или император на множеството от немскоезичните народи.

Усещането за възобновление на Свещената римска империя витае във въздуха. Самият факт, че новата страна е кръстена „ Германска империя “ приказва задоволително. Тази остаряла империя – свалена от французите – още веднъж е обединена под знака на успеха против французите и то до момента в който са ръководени от Наполеон.

Най-яркият образец за този символизъм е паметникът Кифхаузер, който е третият максимален по рода си в Германия. Той изобразява спящия Барбароса, а над него крал Вилхелм I пирува като преобразяване на пророчеството и избавител на нацията.

Въпреки всичко това, никой до този миг не си е помислял да назовава тази империя „ Втория райх “. Да, режимът прави паралели с предишното, само че те се считат за самостоятелна съвременна страна. Такава, стремяща се към иновация, а не втора версия на Свещената римска империя.

След разпадането й през 1918г обаче, мнозина си напомнят за оня интервал след Наполеон, когато са унижени от външен зложелател и тяхната немска империя е рухнала. Така, както споменахме по-рано, хората стартират да виждат интервала, в който живеят, като следващото междуцарствие, интервал без крал. Онези, които се опълчват на демократичната система, разпореждат всичките си очаквания на една бъдеща империя.

Както споделя Ван ден Брук, този „ Трети райх “ ще бъде продължение на предходните два, в този момент и двата обсъждани като повторения на ориста на немското единение. Този Трети райх, за разлика от Свещената римска империя или Първия райх, ще бъде в действителност върховен и ще включва всички немскоговорящи нации. Тоест в него ще са Австрия и Бохемия (която по това време е притежание на Чехия).

В нацисткия народен химн особено се загатва тази област и по какъв начин Третия райх би трябвало да господства над тази част от света, разпростряла се от северна Италия (по днешна карта) до Балтика и от Нидерландия до Естония.

Така, говорейки за Третия райх, нацистите имат поради естественото продължение на немската история, даже сбъдването на едно знамение. Това също по този начин основава връзка сред тях, Свещената римска империя и Германската империя. Разбира се, за благополучие на всеки, в това число на личния им народ, Третия райх не съумява да устои толкоз дълго, колкото нацистите са се надявали.