България плаща 1 млрд. лева "данък месо"
Някога българските чобани изхранвали Цариград с ваклите си стада. Днес българското отглеждане на животни не е в положение да задоволи даже потребностите на обезлюдяващата страна и се постанова годишно да внасяме месо на стойност стотици милиони.
Според данните на UNCTAD – комисията на Организация на обединените нации за търговия и развиване, през 2018 година в България са импортирани месни артикули и живи животни на обща стойност 515 млн. $. При курс на $ от 1.657 лева приблизително за годината това прави 853 млн. лв..
Тази голяма сума България е заплатила за вносни кренвирши, джолани и пържоли (без да приказваме за още 430 млн. лева импорт на мляко, масло и сирена). Действително ли не сме в положение сами да си ги произведем? Въпросът не би бил значим, в случай че България беше софтуерна страна с високи приходи, ситуирана някъде в Далечния север или в тропиците, където мухата цеце сее гибел измежду добитъка.
Но България е страна с по-слабо развита промишленост, лимитирана покупателна мощ. А има обилие от води и плодородни почви. Природните условия за развиване на отглеждане на животни у нас са отлични. Следователно слабите резултати не са закономерни.
Факт е, че от България се изнасят меса, салами и животни. Но комерсиалният баланс за месните артикули остава мощно негативен – минус 187 млн. $, или 310 млн. лева за предходната година. Общо за времето, откогато България членува в Европейски Съюз, дефицитът при търговията с месо възлиза на 2.5 милиарда $, с размер на вноса от 5.7 милиарда $.
Развити и недотам развити
Членството ни в Европейски Съюз не беше упоменато случайно. От графиката, обобщаваща интервала 1995-2018 година, ясно се вижда, че скокът във вноса на месо идва след 2007 година
Почти целият импорт на месо се реализира от страни от Европейски Съюз. През 2018 година България е внесла месо, друго от говеждо (т.е. най-много свинско) на обща стойност 391 млн. $ - 15 млн. $ са платени на Франция, 44 млн. $ на Германия, 22 млн. $ на Нидерландия, 66 млн. $ на Полша и 109 млн. $ на Испания.
На процедура в лицето на България старите членки на Европейски Съюз получиха нов дребен, но правилен пазар за своите земеделски артикули.
Аграрните дотации, които се изплащат в Европейски Съюз, надалеч не са идентични за „ старите “ и „ новите “ членки. По-високите дотации, в допълнение към одобрените национални политики в поддръжка на този бранш, разрешават на „ старите “ да създават месни стоки на по-ниски цени, без значение че цената на труда в „ новите “ е по-ниска.
Идеята за свободен пазар на земеделски стоки при друг размер на разпределяните дотации и друга зрялост на националните секторни политики обрича необятно отворените страни като България на хронични търговски дефицити.
Допълнителен отрицателен резултат има широкото навлизане на интернационалните търговски вериги на вътрешния пазар. Когато централата на компанията майка е в Германия, шансът в кренвирша ти да има месо от немски свине е доста по-голям.
Липсващият Катар
Българското общество е наясно с тези отрицателни трендове и политиците от дълго време се пробват да заглушат надигащото се неодобрение с обещания за големи покупко-продажби. Бойко Борисов на няколко пъти през годините пълни медиите с новини как приятелите ни в Катар са поставили масата за българските агнета и пилета.
Данните на UNCTAD демонстрират, че от България за Катар фактически се изнася месо, само че на обща стойност под 1 млн. $ – размери, които едва ли заслужават коментар. Всъщност най-верни купувачи на българската месна продукция са съседите ни на Балканите: Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, даже Албания.
Неспособна да стъпи на далечните пазари и да се опълчи на европейския импорт, всяка година България заплаща на Европейски Съюз налог „ месо и мляко “ от близо половин милиард лв.. Какво значение има, че изнасяме зърно за милиарди, щом то служи за фураж на европейските животни, които след това внасяме скъпо и прескъпо?
Докато остава безмълвен участник в тази скица, България е обречена на перманентна беднотия. Защото, в случай че слушаме Адам Смит, пътят на народите към благосъстоянието минава през цялостно оползотворяване на техните естествени дадености. Ако аграрният бранш и храните, които са в основата на пирамидата на благосъстоянието, не са на равнище, в страната не може да се развият браншовете, осигуряващи по-високи приходи на популацията.
Причините за упадъка на българското отглеждане на животни са многочислени
Най-удобно е да се твърди, че „ няма работна ръка “, само че е ясно, че преди тази работна ръка да изчезне, десетилетия наред държавното управление е затваряло очи за действителните проблеми на бранша.
Масовото изтребване на животни поради заболявания, подхванато от компрометираната Българска организация за сигурност на храните, е следващият пирон в ковчега на българското отглеждане на животни. Но защото то допуска още повече импорт на месо от Европейски Съюз, няма смисъл да чакаме от Брюксел да въдвори правдивост.
Богатите са вегетарианци
Дали в действителност вносът на месо не се повишава, тъй като в Европейски Съюз българите внезапно са забогатели и за разлика отпреди, към този момент могат да купуват доста повече месо, а родните ферми нямат потенциала да го обезпечат?
Столетия наред потреблението на месо се е употребила като мерило за благосъстоянието на народите, само че през последните години тази наклонност се къса. Колкото по-развито е едно общество, толкоз по-разнообразна и безмесна храна яде то.
Според голямо проучване измежду българските консуматори, извършено през август 2019 година, делът на хората, които ядат месо и месни артикули всеки ден, възлиза на 45%. Но в семействата с високи приходи (над 5000 лева месечно) ежедневните месоядци се лимитират до 42.9%.
Потребителят, който е съпричастен към света, в който живее, регистрира пагубните последствия за природата от производството на месо за износ в страни като Аржентина и Бразилия и контролира държанието си.
Но това са дълготрайни процеси, които занапред ще се ускоряват в света и в България. А към този момент остава фактът, че през последните години страната ни поддържа недостиг от 300-400 млн. лева годишно от импорт на месо, създадено в Европейски Съюз. С другите артикули на отглеждането на животни дефицитът доближава половин милиард годишно.
Два са методите да се вземат пари от една дребна и неособено добре ръководена страна: едновременно, за скъпо въоръжение да вземем за пример, и шепа по шепа, само че години наред – както се случва при вноса на месо.
Според данните на UNCTAD – комисията на Организация на обединените нации за търговия и развиване, през 2018 година в България са импортирани месни артикули и живи животни на обща стойност 515 млн. $. При курс на $ от 1.657 лева приблизително за годината това прави 853 млн. лв..
Тази голяма сума България е заплатила за вносни кренвирши, джолани и пържоли (без да приказваме за още 430 млн. лева импорт на мляко, масло и сирена). Действително ли не сме в положение сами да си ги произведем? Въпросът не би бил значим, в случай че България беше софтуерна страна с високи приходи, ситуирана някъде в Далечния север или в тропиците, където мухата цеце сее гибел измежду добитъка.
Но България е страна с по-слабо развита промишленост, лимитирана покупателна мощ. А има обилие от води и плодородни почви. Природните условия за развиване на отглеждане на животни у нас са отлични. Следователно слабите резултати не са закономерни.
Факт е, че от България се изнасят меса, салами и животни. Но комерсиалният баланс за месните артикули остава мощно негативен – минус 187 млн. $, или 310 млн. лева за предходната година. Общо за времето, откогато България членува в Европейски Съюз, дефицитът при търговията с месо възлиза на 2.5 милиарда $, с размер на вноса от 5.7 милиарда $.
Развити и недотам развити
Членството ни в Европейски Съюз не беше упоменато случайно. От графиката, обобщаваща интервала 1995-2018 година, ясно се вижда, че скокът във вноса на месо идва след 2007 година
Почти целият импорт на месо се реализира от страни от Европейски Съюз. През 2018 година България е внесла месо, друго от говеждо (т.е. най-много свинско) на обща стойност 391 млн. $ - 15 млн. $ са платени на Франция, 44 млн. $ на Германия, 22 млн. $ на Нидерландия, 66 млн. $ на Полша и 109 млн. $ на Испания.
На процедура в лицето на България старите членки на Европейски Съюз получиха нов дребен, но правилен пазар за своите земеделски артикули.
Аграрните дотации, които се изплащат в Европейски Съюз, надалеч не са идентични за „ старите “ и „ новите “ членки. По-високите дотации, в допълнение към одобрените национални политики в поддръжка на този бранш, разрешават на „ старите “ да създават месни стоки на по-ниски цени, без значение че цената на труда в „ новите “ е по-ниска.
Идеята за свободен пазар на земеделски стоки при друг размер на разпределяните дотации и друга зрялост на националните секторни политики обрича необятно отворените страни като България на хронични търговски дефицити.
Допълнителен отрицателен резултат има широкото навлизане на интернационалните търговски вериги на вътрешния пазар. Когато централата на компанията майка е в Германия, шансът в кренвирша ти да има месо от немски свине е доста по-голям.
Липсващият Катар
Българското общество е наясно с тези отрицателни трендове и политиците от дълго време се пробват да заглушат надигащото се неодобрение с обещания за големи покупко-продажби. Бойко Борисов на няколко пъти през годините пълни медиите с новини как приятелите ни в Катар са поставили масата за българските агнета и пилета.
Данните на UNCTAD демонстрират, че от България за Катар фактически се изнася месо, само че на обща стойност под 1 млн. $ – размери, които едва ли заслужават коментар. Всъщност най-верни купувачи на българската месна продукция са съседите ни на Балканите: Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, даже Албания.
Неспособна да стъпи на далечните пазари и да се опълчи на европейския импорт, всяка година България заплаща на Европейски Съюз налог „ месо и мляко “ от близо половин милиард лв.. Какво значение има, че изнасяме зърно за милиарди, щом то служи за фураж на европейските животни, които след това внасяме скъпо и прескъпо?
Докато остава безмълвен участник в тази скица, България е обречена на перманентна беднотия. Защото, в случай че слушаме Адам Смит, пътят на народите към благосъстоянието минава през цялостно оползотворяване на техните естествени дадености. Ако аграрният бранш и храните, които са в основата на пирамидата на благосъстоянието, не са на равнище, в страната не може да се развият браншовете, осигуряващи по-високи приходи на популацията.
Причините за упадъка на българското отглеждане на животни са многочислени
Най-удобно е да се твърди, че „ няма работна ръка “, само че е ясно, че преди тази работна ръка да изчезне, десетилетия наред държавното управление е затваряло очи за действителните проблеми на бранша.
Масовото изтребване на животни поради заболявания, подхванато от компрометираната Българска организация за сигурност на храните, е следващият пирон в ковчега на българското отглеждане на животни. Но защото то допуска още повече импорт на месо от Европейски Съюз, няма смисъл да чакаме от Брюксел да въдвори правдивост.
Богатите са вегетарианци
Дали в действителност вносът на месо не се повишава, тъй като в Европейски Съюз българите внезапно са забогатели и за разлика отпреди, към този момент могат да купуват доста повече месо, а родните ферми нямат потенциала да го обезпечат?
Столетия наред потреблението на месо се е употребила като мерило за благосъстоянието на народите, само че през последните години тази наклонност се къса. Колкото по-развито е едно общество, толкоз по-разнообразна и безмесна храна яде то.
Според голямо проучване измежду българските консуматори, извършено през август 2019 година, делът на хората, които ядат месо и месни артикули всеки ден, възлиза на 45%. Но в семействата с високи приходи (над 5000 лева месечно) ежедневните месоядци се лимитират до 42.9%.
Потребителят, който е съпричастен към света, в който живее, регистрира пагубните последствия за природата от производството на месо за износ в страни като Аржентина и Бразилия и контролира държанието си.
Но това са дълготрайни процеси, които занапред ще се ускоряват в света и в България. А към този момент остава фактът, че през последните години страната ни поддържа недостиг от 300-400 млн. лева годишно от импорт на месо, създадено в Европейски Съюз. С другите артикули на отглеждането на животни дефицитът доближава половин милиард годишно.
Два са методите да се вземат пари от една дребна и неособено добре ръководена страна: едновременно, за скъпо въоръжение да вземем за пример, и шепа по шепа, само че години наред – както се случва при вноса на месо.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ