Шифърът на Леонардо: Къде е най-скъпата картина?
Някъде в Саудитска Арабия, скрита по заповед на престолонаследника принц Мохамед бин Салман, се намира най-скъпата картина в света - " Салватор Мунди " на Леонардо да Винчи.
С леки вариации това изречение може да бъде прочетено и чуто в доста медии през последните няколко години. То не е изключително дълго, само че колко загадки има в него! Като стартираме от Саудитска Арабия, която сама по себе си е рисково и тайнствено място, минем през престолонаследника, който освен млад и приказно богат, е и гарант на ликвидиране — и стигнем до най-скъпата картина на света, която не само е скрита незнайно къде и за какво, само че даже не се знае дали въобще още съществува - може да вземем за пример да е унищожена.
Повечето наблюдаващи подозират, че " Салватор Мунди " (в превод " Спасителят на света " ) евентуално е някъде в Близкия изток. Други допускат, че се съхранява в свободна от налози зона в Женева или на струващата малко повече от самата картина яхта на принца. Но даже и когато се знаеше къде е, много специалисти се съмняваха дали действително е на Леонардо. Като второстепенни герои в загадката са забъркани още артспециалисти, търговци, Националният музей в Лондон, Лувърът, френското държавно управление и един съветски олигарх…
Изображението на Христос беше оповестено за " последния Да Винчи " на търг на Christie`s през 2017 година и продадено за рекордните 450 милиона долара на прокурист на Бин Салман - същият Бин Салман, който изначало се прочу като напредничав принц с новаторски хрумвания, а по-късно (по данни на ЦРУ) и като гарант на убийството на публицист.
Забулена в мистерии и интернационалните интриги,
историята на " Салватор Мунди " е завладяваща и безкрайна сага, разказана в цели два нови документални кино лентата - " Изгубеният Леонардо " и " Спасител за обмен: Изгубеният шедьовър на Да Винчи? ". Преди тях излязоха прочутата книга на Бен Луис от 2019 година " Последният Леонардо " и многочислени публикации по тематиката.
Картината, хипотетично рисувана около 1500 година, е била загубена за историята повече от 200 години. Тя е развалена и зле реставрирана, продадена и препродадена като нищожно произведение на асистент на Леонардо (каквото може би в действителност е). Но в този момент " Салватор Мунди " се е трансформирала в знак на непредсказуемата и рискова композиция от пари, власт и геополитика, която дефинира света на изкуството през днешния ден.
Пътят към славата на това съкровище започва с появата на картината в неразбираема аукционна къща в Ню Орлиънс през 2005 година Тя е закупена от двама локални артдилъри за мизерните 1175 $. Те я носят на Даян Модестини, извънредно уважавана реставраторка, която отстранява столетията нечистотия и дорисуване. Даян е първата, която подозира, че може би това е същински Леонардо.
Със своя грациозен роман и необятен набор от отзиви — от арттърговци и историци на изкуството, до проверяващи публицисти, " Изгубеният Леонардо " сполучливо употребява Модестини като главен воин. Тя има елегантно, завладяващо присъствие на екрана с тихия си глас и необятно отворени очи зад очила в черни или червени рамки. Даян прекарва години, реставрирайки картината, и буйно пази нейната достоверност с точни елементи, като например
пентиментото под палеца на Христос
или извивката на устата му, която може да бъде дело единствено на Леонардо.
Но доста специалисти считат, че Модестини е направила фрапантни допълнения в реставрацията. Във кино лентата артисторикът Франк Цьолнер, съставител на теоретичен азбучник с картините на Леонардо, иронично назовава " Салватор Мунди " " шедьовър на Даян Модестини ", която го е направила " по-леонардовски от Леонардо ". От своя страна Модестини е документирала работата си и научните проучвания върху картината и ги е разгласила онлайн.
Повечето специалисти през днешния ден са съгласни, че картината евентуално е създадена от помощници в ателието на Леонардо, а той е добавил някои довършителни детайли - това е била нормална процедура. Но несигурността е от основно значение за привлекателността на всяка версия на историята. " Никой не знае дали е Леонардо. И вие можете да се включите в играта, да си извършите собствен личен щифър на Леонардо, що се отнася до " Салватор Мунди ", споделя създателят на книгата Бен Луис.
Качеството на самата картина разделя хората. Американският изкуствовед Джери Салц репликира, че
„ Това даже не е добра картина “, камо ли велик Да Винчи ,
до момента в който същинските вярващи упорстват, че да я видиш персонално е трансцендентално прекарване. (Може би е по този начин, само че във филмите и други репродуцирани изображения Спасителят има блудкав вид).
Някои от най-проницателните коментари и в двата кино лентата даже не са за изкуството. В " Изгубеният Леонардо " Еван Биърд, изпълнителен шеф на Bank of America, който се занимава с изкуството като инвестиция, приказва за претекстовете на елементарните купувачи да употребяват творби на изкуството като поръчителство за други техни финансови маневри. Филмът не заема позиция по отношение на авторството на картината, само че дава ясно да се разбере, че музеите, дилърите и евентуалните купувачи са спечелили милиони - дружно с безценен авторитет - като са решили да имат вяра, че това е същински Леонардо.
Нови колоритни герои
Големият прелом настава, когато картината е показана като достоверен Леонардо на галерия в Националната изложба в Лондон през 2011 г. И до днес Люк Сайсън, уредникът на изложбата, застава твърдо зад решението си. Но доста експерти твърдят пред медиите, че той е направил преждевременно умозаключение. Алисън Коул, редактор на The Art Newspaper, е писала доста за картината и я е видяла в Националната изложба. Пред BBC Culture тя споделя: " От тогава Даян Модестини продължи да работи по картината. Но когато я видях, не ми стоеше като автентичен Леонардо. " Независимо от тези отзиви, изложбата оказа помощ много за легитимирането на съмнителното авторство.
Две години по-късно в играта влизат някои колоритни герои. От името на своя клиент съветския олигарх Дмитрий Риболовлев швейцарският арттърговец Ив Бувие купува картината от дилърите в Ню Йорк за 83 милиона $. В рамките на два дни той я препродава за 127.5 милиона $. В " Изгубеният Леонардо " усмихнатият Бувие споделя, че подвигът му (да спечели над 40 млн. за два дни) е просто бизнес: купуваш на ниска цена и продаваш скъпо. (Швейцарските управляващи го проверяваха за машинация на Риболовлев по отношение на няколко други творби на изкуството, само че тази година завършиха делото, без да издигнат обвиняване.) Докато олигархът разбере, че е излъган с спомагателни 44 милиона $, картината към този момент пътува към " Кристис ".
Самата продажба на " Кристис " беше
отлично организиран драматичен театър
започващ с рекламен видеоклип, който показва не картината, а лицата на фенове, която я гледат - множеството са елементарни хора, само че един от тях е Леонардо ди Каприо - и те гледат по този начин благоговейно облика, като че ли виждат самия Христос. Купувачът е неизвестен, само че " Ню Йорк Таймс " скоро разкри, че той работи за Бин Салман, изобретение, което катапултира картината в геополитическата сфера. По това време принцът се опитваше да усъвършенства имиджа на Саудитска Арабия, като разхлаби няколко ограничавания. Повечето изкуствоведи мислеха, че " Салватор Мунди " ще бъде в центъра на нов музей или център за изкуство в района, само че оттогава картината не е забелязвана обществено.
Лувърът доста искаше да я включи в огромната си галерия по случай 500-годишнината от смъртта на Леонардо през 2019 година Самият Бин Салман посети президента Еманюел Макрон в Париж, до момента в който даването на картината чартърен висеше на косъм. В известието от Лувъра за пресата имаше даже фотография с празно място на стената, където да бъде окачена " Салватор Мунди ", само че тя по този начин и не дойде. " Ню Йорк Таймс " потвърди слуховете, че Лувърът не е съгласен с настояването на Бин Салман картината му да бъде изложена в същата зала с " Мона Лиза ", придавайки ѝ равен статут.
Скандали и конспирации
Вторият филм, " Спасител за обмен " на Антоан Виткин, е най-забележителен с някои избухливи допълнения към събитията, които може да са се случили зад кулисите на Лувъра. Той страда от неналичието на Модестини или друга завладяваща централна фигура. Но разполага с два анонимни източника - лицата им са скрити пред камерата, - разпознати като високопоставени чиновници на френското държавно управление, които са имали достъп до изследванията на Лувъра върху картината и до френско-саудитските договаряния. Един от тях твърди, че Лувърът е стигнал до заключението, че Леонардо просто „ има прочут принос за картината “, само че че Бин Салман би разрешил излагането ѝ само ако тя е показана като достоверен Леонардо. Източникът споделя, че той е посъветвал държавното управление, че " излагането на " Салватор Мунди " при саудитски условия би било " изпиране " на картината, която коства 450 милиона $ ". Лувърът и Националната изложба в Лондон отхвърлиха да разясняват и двата кино лентата.
Всъщност те се появяват в интервал, когато киното и малкия екран, подкастите и цялата популярна култура наподобяват
очаровани от артпрестъпления, загадки и фалшификации
През предходната година два документални кино лентата, завладяващият Made You Look и по-непретенциозният Driven to Abstraction, разглеждаха случая с галерията Knoedler в Ню Йорк, която в продължение на две десетилетия продава фалшификати, хипотетично от майстори на ХХ век, в това число Марк Ротко и Джаксън Полък. Съзнателно или не? Това още е мистерия. Филмът на " Нетфликс " This Is a Robbery ( " Това е обир " ) пък проверява кражбата на творби на Вермеер, Рембранд и други за 500 млн. $ от Музея на Изабела Стюарт Гарднър в Бостън през 1990 г. Минисериалът в четири елементи е цялостен с тайни теории за неразкрития и до днес грабеж.
А Бен Луис има нов подкаст, Art Bust: Scandalous Stories of the Art World, който дава обещание истории за " най-грозните закононарушения, най-големите кавги и мръсните игри между тях ". Темите варират от Иниго Филбрик, упрекнат в машинация на клиенти посредством продажба на повече от 100% от акции, вложени в творби на изкуството, до златния египетски саркофаг, чието контрабандно минало излезе нескрито, откакто Ким Кардашиян се снима до него в музея " Метрополитън ". (Междувременно музеят върна саркофага на Египет.)
Много фактори са повлияли, за да се стигне до този подем на разкази за артпрестъпления. В обществената сфера има толкова изобилна информация, че към този момент всеки може да се наслаждения на илюзията, че е вътрешен човек. Сред тези възхитително заплетени истории обаче нищо не може съперничи на " Салватор Мунди ". Освен в случай че не се появят нови документи (малко евентуално след толкова векове) или нов теоретичен способ за засвидетелствуване (също комплицирана задача, тъй като творбата е била доста повредена), мистерията може да се окаже безконечна.
" Абсолютно съм сигурен, че след шест месеца, най-много година, ще има някаква нова информация, без значение дали вярна или не, която ще избухне на всички места в медиите ", споделя продуцентът и сценарист на " Изгубения Леонардо " Андреас Далсгаард. " Докато тази картина е скрита от света и бъдещето и ориста ѝ са незнайни, тя ще остане забулена в мистерия и светът ще бъде подготвен да прочете каквито и да е новини за нея. "
С леки вариации това изречение може да бъде прочетено и чуто в доста медии през последните няколко години. То не е изключително дълго, само че колко загадки има в него! Като стартираме от Саудитска Арабия, която сама по себе си е рисково и тайнствено място, минем през престолонаследника, който освен млад и приказно богат, е и гарант на ликвидиране — и стигнем до най-скъпата картина на света, която не само е скрита незнайно къде и за какво, само че даже не се знае дали въобще още съществува - може да вземем за пример да е унищожена.
Повечето наблюдаващи подозират, че " Салватор Мунди " (в превод " Спасителят на света " ) евентуално е някъде в Близкия изток. Други допускат, че се съхранява в свободна от налози зона в Женева или на струващата малко повече от самата картина яхта на принца. Но даже и когато се знаеше къде е, много специалисти се съмняваха дали действително е на Леонардо. Като второстепенни герои в загадката са забъркани още артспециалисти, търговци, Националният музей в Лондон, Лувърът, френското държавно управление и един съветски олигарх…
Изображението на Христос беше оповестено за " последния Да Винчи " на търг на Christie`s през 2017 година и продадено за рекордните 450 милиона долара на прокурист на Бин Салман - същият Бин Салман, който изначало се прочу като напредничав принц с новаторски хрумвания, а по-късно (по данни на ЦРУ) и като гарант на убийството на публицист.
Забулена в мистерии и интернационалните интриги,
историята на " Салватор Мунди " е завладяваща и безкрайна сага, разказана в цели два нови документални кино лентата - " Изгубеният Леонардо " и " Спасител за обмен: Изгубеният шедьовър на Да Винчи? ". Преди тях излязоха прочутата книга на Бен Луис от 2019 година " Последният Леонардо " и многочислени публикации по тематиката.
Картината, хипотетично рисувана около 1500 година, е била загубена за историята повече от 200 години. Тя е развалена и зле реставрирана, продадена и препродадена като нищожно произведение на асистент на Леонардо (каквото може би в действителност е). Но в този момент " Салватор Мунди " се е трансформирала в знак на непредсказуемата и рискова композиция от пари, власт и геополитика, която дефинира света на изкуството през днешния ден.
Пътят към славата на това съкровище започва с появата на картината в неразбираема аукционна къща в Ню Орлиънс през 2005 година Тя е закупена от двама локални артдилъри за мизерните 1175 $. Те я носят на Даян Модестини, извънредно уважавана реставраторка, която отстранява столетията нечистотия и дорисуване. Даян е първата, която подозира, че може би това е същински Леонардо.
Със своя грациозен роман и необятен набор от отзиви — от арттърговци и историци на изкуството, до проверяващи публицисти, " Изгубеният Леонардо " сполучливо употребява Модестини като главен воин. Тя има елегантно, завладяващо присъствие на екрана с тихия си глас и необятно отворени очи зад очила в черни или червени рамки. Даян прекарва години, реставрирайки картината, и буйно пази нейната достоверност с точни елементи, като например
пентиментото под палеца на Христос
или извивката на устата му, която може да бъде дело единствено на Леонардо.
Но доста специалисти считат, че Модестини е направила фрапантни допълнения в реставрацията. Във кино лентата артисторикът Франк Цьолнер, съставител на теоретичен азбучник с картините на Леонардо, иронично назовава " Салватор Мунди " " шедьовър на Даян Модестини ", която го е направила " по-леонардовски от Леонардо ". От своя страна Модестини е документирала работата си и научните проучвания върху картината и ги е разгласила онлайн.
Повечето специалисти през днешния ден са съгласни, че картината евентуално е създадена от помощници в ателието на Леонардо, а той е добавил някои довършителни детайли - това е била нормална процедура. Но несигурността е от основно значение за привлекателността на всяка версия на историята. " Никой не знае дали е Леонардо. И вие можете да се включите в играта, да си извършите собствен личен щифър на Леонардо, що се отнася до " Салватор Мунди ", споделя създателят на книгата Бен Луис.
Качеството на самата картина разделя хората. Американският изкуствовед Джери Салц репликира, че
„ Това даже не е добра картина “, камо ли велик Да Винчи ,
до момента в който същинските вярващи упорстват, че да я видиш персонално е трансцендентално прекарване. (Може би е по този начин, само че във филмите и други репродуцирани изображения Спасителят има блудкав вид).
Някои от най-проницателните коментари и в двата кино лентата даже не са за изкуството. В " Изгубеният Леонардо " Еван Биърд, изпълнителен шеф на Bank of America, който се занимава с изкуството като инвестиция, приказва за претекстовете на елементарните купувачи да употребяват творби на изкуството като поръчителство за други техни финансови маневри. Филмът не заема позиция по отношение на авторството на картината, само че дава ясно да се разбере, че музеите, дилърите и евентуалните купувачи са спечелили милиони - дружно с безценен авторитет - като са решили да имат вяра, че това е същински Леонардо.
Нови колоритни герои
Големият прелом настава, когато картината е показана като достоверен Леонардо на галерия в Националната изложба в Лондон през 2011 г. И до днес Люк Сайсън, уредникът на изложбата, застава твърдо зад решението си. Но доста експерти твърдят пред медиите, че той е направил преждевременно умозаключение. Алисън Коул, редактор на The Art Newspaper, е писала доста за картината и я е видяла в Националната изложба. Пред BBC Culture тя споделя: " От тогава Даян Модестини продължи да работи по картината. Но когато я видях, не ми стоеше като автентичен Леонардо. " Независимо от тези отзиви, изложбата оказа помощ много за легитимирането на съмнителното авторство.
Две години по-късно в играта влизат някои колоритни герои. От името на своя клиент съветския олигарх Дмитрий Риболовлев швейцарският арттърговец Ив Бувие купува картината от дилърите в Ню Йорк за 83 милиона $. В рамките на два дни той я препродава за 127.5 милиона $. В " Изгубеният Леонардо " усмихнатият Бувие споделя, че подвигът му (да спечели над 40 млн. за два дни) е просто бизнес: купуваш на ниска цена и продаваш скъпо. (Швейцарските управляващи го проверяваха за машинация на Риболовлев по отношение на няколко други творби на изкуството, само че тази година завършиха делото, без да издигнат обвиняване.) Докато олигархът разбере, че е излъган с спомагателни 44 милиона $, картината към този момент пътува към " Кристис ".
Самата продажба на " Кристис " беше
отлично организиран драматичен театър
започващ с рекламен видеоклип, който показва не картината, а лицата на фенове, която я гледат - множеството са елементарни хора, само че един от тях е Леонардо ди Каприо - и те гледат по този начин благоговейно облика, като че ли виждат самия Христос. Купувачът е неизвестен, само че " Ню Йорк Таймс " скоро разкри, че той работи за Бин Салман, изобретение, което катапултира картината в геополитическата сфера. По това време принцът се опитваше да усъвършенства имиджа на Саудитска Арабия, като разхлаби няколко ограничавания. Повечето изкуствоведи мислеха, че " Салватор Мунди " ще бъде в центъра на нов музей или център за изкуство в района, само че оттогава картината не е забелязвана обществено.
Лувърът доста искаше да я включи в огромната си галерия по случай 500-годишнината от смъртта на Леонардо през 2019 година Самият Бин Салман посети президента Еманюел Макрон в Париж, до момента в който даването на картината чартърен висеше на косъм. В известието от Лувъра за пресата имаше даже фотография с празно място на стената, където да бъде окачена " Салватор Мунди ", само че тя по този начин и не дойде. " Ню Йорк Таймс " потвърди слуховете, че Лувърът не е съгласен с настояването на Бин Салман картината му да бъде изложена в същата зала с " Мона Лиза ", придавайки ѝ равен статут.
Скандали и конспирации
Вторият филм, " Спасител за обмен " на Антоан Виткин, е най-забележителен с някои избухливи допълнения към събитията, които може да са се случили зад кулисите на Лувъра. Той страда от неналичието на Модестини или друга завладяваща централна фигура. Но разполага с два анонимни източника - лицата им са скрити пред камерата, - разпознати като високопоставени чиновници на френското държавно управление, които са имали достъп до изследванията на Лувъра върху картината и до френско-саудитските договаряния. Един от тях твърди, че Лувърът е стигнал до заключението, че Леонардо просто „ има прочут принос за картината “, само че че Бин Салман би разрешил излагането ѝ само ако тя е показана като достоверен Леонардо. Източникът споделя, че той е посъветвал държавното управление, че " излагането на " Салватор Мунди " при саудитски условия би било " изпиране " на картината, която коства 450 милиона $ ". Лувърът и Националната изложба в Лондон отхвърлиха да разясняват и двата кино лентата.
Всъщност те се появяват в интервал, когато киното и малкия екран, подкастите и цялата популярна култура наподобяват
очаровани от артпрестъпления, загадки и фалшификации
През предходната година два документални кино лентата, завладяващият Made You Look и по-непретенциозният Driven to Abstraction, разглеждаха случая с галерията Knoedler в Ню Йорк, която в продължение на две десетилетия продава фалшификати, хипотетично от майстори на ХХ век, в това число Марк Ротко и Джаксън Полък. Съзнателно или не? Това още е мистерия. Филмът на " Нетфликс " This Is a Robbery ( " Това е обир " ) пък проверява кражбата на творби на Вермеер, Рембранд и други за 500 млн. $ от Музея на Изабела Стюарт Гарднър в Бостън през 1990 г. Минисериалът в четири елементи е цялостен с тайни теории за неразкрития и до днес грабеж.
А Бен Луис има нов подкаст, Art Bust: Scandalous Stories of the Art World, който дава обещание истории за " най-грозните закононарушения, най-големите кавги и мръсните игри между тях ". Темите варират от Иниго Филбрик, упрекнат в машинация на клиенти посредством продажба на повече от 100% от акции, вложени в творби на изкуството, до златния египетски саркофаг, чието контрабандно минало излезе нескрито, откакто Ким Кардашиян се снима до него в музея " Метрополитън ". (Междувременно музеят върна саркофага на Египет.)
Много фактори са повлияли, за да се стигне до този подем на разкази за артпрестъпления. В обществената сфера има толкова изобилна информация, че към този момент всеки може да се наслаждения на илюзията, че е вътрешен човек. Сред тези възхитително заплетени истории обаче нищо не може съперничи на " Салватор Мунди ". Освен в случай че не се появят нови документи (малко евентуално след толкова векове) или нов теоретичен способ за засвидетелствуване (също комплицирана задача, тъй като творбата е била доста повредена), мистерията може да се окаже безконечна.
" Абсолютно съм сигурен, че след шест месеца, най-много година, ще има някаква нова информация, без значение дали вярна или не, която ще избухне на всички места в медиите ", споделя продуцентът и сценарист на " Изгубения Леонардо " Андреас Далсгаард. " Докато тази картина е скрита от света и бъдещето и ориста ѝ са незнайни, тя ще остане забулена в мистерия и светът ще бъде подготвен да прочете каквито и да е новини за нея. "
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ