Детство под въпрос: Къде играят децата днес?
Изчезващата улица
Ако сте дете на 80-те или 90-те, евентуално помните по какъв начин улицата беше всичко: футбол с найлонова топка, гоненица до здрач, рани от асфалт и разногласия за „ кой беше навън “. Днес улицата е задръстена – с коли, страхове и екрани. Пространството за детска игра не изчезва ненадейно. То се свива постепенно, с всеки нов паркирал SUV върху тротоара, с всяка затворена градинка, с всяко „ Недей там, рисково е! “.
Статистика без площадка
Според последните данни на Евростат, едно от три български деца живее в риск от беднотия или обществено изключване. А по данни на УНИЦЕФ, в България има приблизително по един учебен психолог на над 1200 възпитаници – в пъти над рекомендациите. Детството е напрегнат освен стопански, само че и душевен.
София харчи повече за ремонт на улици, в сравнение с за цялата детска инфраструктура, в това число ясли и градини.
Дигиталното бягство
Средното време, което децата прекарват пред екрани, надвишава 4 часа на ден – отвън времето за учене. Виртуалното пространство се трансформира в новата „ улица “, само че с нови опасности: кибертормоз, пристрастяване, изолираност.
„ Нямам къде да играя на открито, всичко е мръсно или рисково. Затова заставам у дома, “ споделя 11-годишната Ния от Пловдив. Гласът ѝ е спокоен, само че споделя всичко.
Когато играта е държавна политика
В страни като Финландия и Нидерландия достъпът до сигурна и качествена среда за игра се приема като главно детско право. Играта не е разкош, а част от образованието. Градоустройството се проектира по този начин, че децата да могат да играят безвредно – даже без контрол. Инвестициите в паркове, спортни зони и пространства се смятат за предварителна защита, не за разход.
Място за игра, време за детство
Детството не може да се отсрочи, не може да се компенсира с таблет. То се случва в този момент – на тревата, в локвата, на катерушката. Ако има такива.
На 1 юни дано си спомним, че всяко дете има потребност от нещо доста просто – място да бъде дете. Без боязън. Без бетон. С пространство за въображение.
Детството не е носталгия. То е отговорност. Нашата!
Констанца Илиева
Ако сте дете на 80-те или 90-те, евентуално помните по какъв начин улицата беше всичко: футбол с найлонова топка, гоненица до здрач, рани от асфалт и разногласия за „ кой беше навън “. Днес улицата е задръстена – с коли, страхове и екрани. Пространството за детска игра не изчезва ненадейно. То се свива постепенно, с всеки нов паркирал SUV върху тротоара, с всяка затворена градинка, с всяко „ Недей там, рисково е! “.
Статистика без площадка
Според последните данни на Евростат, едно от три български деца живее в риск от беднотия или обществено изключване. А по данни на УНИЦЕФ, в България има приблизително по един учебен психолог на над 1200 възпитаници – в пъти над рекомендациите. Детството е напрегнат освен стопански, само че и душевен.
София харчи повече за ремонт на улици, в сравнение с за цялата детска инфраструктура, в това число ясли и градини.
Дигиталното бягство
Средното време, което децата прекарват пред екрани, надвишава 4 часа на ден – отвън времето за учене. Виртуалното пространство се трансформира в новата „ улица “, само че с нови опасности: кибертормоз, пристрастяване, изолираност.
„ Нямам къде да играя на открито, всичко е мръсно или рисково. Затова заставам у дома, “ споделя 11-годишната Ния от Пловдив. Гласът ѝ е спокоен, само че споделя всичко.
Когато играта е държавна политика
В страни като Финландия и Нидерландия достъпът до сигурна и качествена среда за игра се приема като главно детско право. Играта не е разкош, а част от образованието. Градоустройството се проектира по този начин, че децата да могат да играят безвредно – даже без контрол. Инвестициите в паркове, спортни зони и пространства се смятат за предварителна защита, не за разход.
Място за игра, време за детство
Детството не може да се отсрочи, не може да се компенсира с таблет. То се случва в този момент – на тревата, в локвата, на катерушката. Ако има такива.
На 1 юни дано си спомним, че всяко дете има потребност от нещо доста просто – място да бъде дете. Без боязън. Без бетон. С пространство за въображение.
Детството не е носталгия. То е отговорност. Нашата!
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ