Междуличностна невронна свързаност и “мега-мозъкът, който майката и бебето формират
Ново изследване за първи път открива по какъв начин прочувственото положение на майката се отразява върху събитие, наречено междуличностна невронна съгласуваност. Този феномен се демонстрира сред доста близки хора - в връзките на двойките, братя и сестри, доста близки другари.
Всички сме забелязвали по какъв начин когато прекараме повече време с някого, на който имаме доверие и усещаме непосредственост, в един миг започваме да довършваме изреченията си; или едни и същи неща ни вършат усещане в еднакъв миг момент - като че ли съзнанията ни съвсем са се слели в едно.
Изследването открило, че равнището на съгласуваност на мозъчните талази варира според от прочувственото положение на майката. Когато тя показва повече позитивни страсти, нейният мозък доста по-силно се свързва с този на бебето, а това може да му помогне да се учи от майка си по-ефективно и мозъкът му да се развива.
Учените употребявали метода двойна електроенцефалография, с цел да следят по едно и също време мозъчните сигнали при майките и при бебетата, до момента в който те поддържат връзка. Оказало се, че те са склонни да синхронизират мозъчните си талази при честотата 6-9 херца, която подхожда на алфа диапазона на бебето. Така двата мозъка започвали да действат дружно като мрежа.
Обичайно майките и бебетата прекарват доста време дружно в позитивно прочувствено положение, в което мозъкът им е доста обвързван. Учените открили, че позитивното взаимоотношение, съпроводено с натоварен контакт очи в очи, покачва способността на мозъците на майката и бебето да работят като единна система, в която дейно се споделя поток на информация сред двете персони.
Доктор Вики Леонг от Катедрата по логика на психиката на университета в Кеймбридж, която управлява проучването, споделя, че когато невронната връзка сред майките и бебетата е мощна, бебетата са по-възприемчиви и подготвени да се учат от своите майки. А употребявайки позитивен прочувствен звук при връзката с бебето, родителите могат да се свържат по-добре с него и да подтикват развиването на умствения му потенциал.
От друга страна, има огромна възможност бебетата на майки в меланхолия да са по-слабо свързани, което да повлияе отрицателно върху развиването им и способността да учат от майките си.
Това е по този начин, тъй като родители, които са в клинична меланхолия или непрекъснато са потиснати, са склонни да взаимодействат по-малко и с бебето си. Те постоянно приказват с по-равен звук, не реализират задоволителен контакт с очите. По-малко и е евентуално да реагират, когато бебето им се опита да притегли тяхното внимание.
Доктор Леонг споделя, че страстите ни безусловно трансформират метода, по който нашите мозъците споделят информация с другите - а позитивните ни оказват помощ да поддържаме връзка по доста по-ефикасен метод.
Всички сме забелязвали по какъв начин когато прекараме повече време с някого, на който имаме доверие и усещаме непосредственост, в един миг започваме да довършваме изреченията си; или едни и същи неща ни вършат усещане в еднакъв миг момент - като че ли съзнанията ни съвсем са се слели в едно.
Изследването открило, че равнището на съгласуваност на мозъчните талази варира според от прочувственото положение на майката. Когато тя показва повече позитивни страсти, нейният мозък доста по-силно се свързва с този на бебето, а това може да му помогне да се учи от майка си по-ефективно и мозъкът му да се развива.
Учените употребявали метода двойна електроенцефалография, с цел да следят по едно и също време мозъчните сигнали при майките и при бебетата, до момента в който те поддържат връзка. Оказало се, че те са склонни да синхронизират мозъчните си талази при честотата 6-9 херца, която подхожда на алфа диапазона на бебето. Така двата мозъка започвали да действат дружно като мрежа.
Обичайно майките и бебетата прекарват доста време дружно в позитивно прочувствено положение, в което мозъкът им е доста обвързван. Учените открили, че позитивното взаимоотношение, съпроводено с натоварен контакт очи в очи, покачва способността на мозъците на майката и бебето да работят като единна система, в която дейно се споделя поток на информация сред двете персони.
Доктор Вики Леонг от Катедрата по логика на психиката на университета в Кеймбридж, която управлява проучването, споделя, че когато невронната връзка сред майките и бебетата е мощна, бебетата са по-възприемчиви и подготвени да се учат от своите майки. А употребявайки позитивен прочувствен звук при връзката с бебето, родителите могат да се свържат по-добре с него и да подтикват развиването на умствения му потенциал.
От друга страна, има огромна възможност бебетата на майки в меланхолия да са по-слабо свързани, което да повлияе отрицателно върху развиването им и способността да учат от майките си.
Това е по този начин, тъй като родители, които са в клинична меланхолия или непрекъснато са потиснати, са склонни да взаимодействат по-малко и с бебето си. Те постоянно приказват с по-равен звук, не реализират задоволителен контакт с очите. По-малко и е евентуално да реагират, когато бебето им се опита да притегли тяхното внимание.
Доктор Леонг споделя, че страстите ни безусловно трансформират метода, по който нашите мозъците споделят информация с другите - а позитивните ни оказват помощ да поддържаме връзка по доста по-ефикасен метод.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ