Ново изследване за това как може да се е развил

Ново проучване за това по какъв начин може да се е развил живота на други места във Вселената, допуска една много депресираща опция – не сме разкрили извънземни до момента, тъй като те евентуално към този момент са мъртви, написа Science Alert.

Хипотезата се основава на това, което знаем за първия към един милиард години след образуването на нова планета. Средата е извънредно нестабилна, съмненията в температурата и състава на атмосферата са толкоз внезапни, че възможностите да се развие нова форма на живот задоволително бързо, с цел да оцелее, са доста дребни (потупай се по гърба, землянино, ние сме успели).

„ Вселената евентуално е цялостна с обитаеми планети, тъй че съгласно доста учени би трябвало да гъмжи от извънземни “ – споделя ръководителят на проучването Адитя Чопра от Австралийския народен университет. „ Ранният живот е нежен, по тази причина сме уверени, че рядко се развива задоволително бързо, с цел да оцелее. “

Чопра и екипът му дават като образци Венера и Марс. Преди към 4 милиарда години, когато са се формирали, те евентуално са били много обитаеми. По скалните им повърхности е изцяло допустимо да са зародили форми на живот.

Но имаме задоволително доказателства, с цел да предположим, че преди към милиард години след образуването на тези планети, Венера към този момент се е превръщала в горящия пъкъл, който познаваме през днешния ден, а с Марс се е случило тъкмо противоположното – температурите внезапно са спаднали и всеки живот, който може да се е формирал на повърхността му, най-вероятно е заледен вечно.

И по този начин, какво прави Земята толкоз специфична? Оказва се, че сме ние. Тъй де, най-ранните ни прародители. Учените допускат, че триумфът на живота на Земята се дължи на обстоятелството, че най-ранните форми на живот в действителност са имали стабилизиращ резултат върху бързо изменящата се среда. „ Повечето ранни планетарни среди са нестабилни – споделя Чопра.  „ За да получат обитаема планета, формите на живот би трябвало да контролират парниковите газове, водата и въглеродния диоксид, с цел да поддържат температурата на повърхността постоянна.

Изследователите симулират този сюжет с помощта на  модел, който на процедура показва, че в случай че животът не може да еволюира задоволително бързо, с цел да стабилизира околната си среда, той измира. Ако се приложи върху образци като Венера и Марс, моделът постановява, че в случай че не можеш да се оправиш през този къс, само че плевел интервал на евентуална обитаемост, най-вероятно си пропускаш шанса.

От предходни проучвания е известно, че животът на Земята е съумял да еволюира толкоз бързо, че в последна сметка е съумял да контролира излъчванията на парникови газове в планетарен мащаб. Което наподобява е имало удобен резултат върху така наречен албедо на нашата планета – съотношението сред отразената и погълната радиация.

Това е значимо, тъй като по времето, когато се е формирала Земята, Слънцето е било до 25 пъти по-слабо от в този момент , само че съгласно всички налични свидетелства океаните са били течни, или най-малко не напълно замръзнали. Този привидно неосъществим сюжет е прочут като абсурд на бледото младо Слънце.

През 2012 година учени от Съединени американски щати дадоха едно допустимо решение – високите концентрации на парникови газове като въглероден диоксид, които са били контролирани от ранния живот най-вероятно са поддържали планетата задоволително топла преди Слънцето да е ималовъзможност да го направи. Това е дало опция на Земята да избегне „ положението на снежна топка “, в което виждаме множеството скалисти планети през днешния ден. Взаимодействието сред огромните пространства от замръзнала и течна вода на повърхността на Земята дружно с радиацията са основали албедото на планетата, което в последна сметка е определило температурата на повърхността ѝ.

В извънредно редки случаи – какъвто е Земята – относително бързата еволюция от едноклетъчни до многоклетъчни организми и до комплицирани форми на живот не е произвело толкоз парникови газове, че да аргументи противоположен резултат и да затопли планетата дотолкоз, че всичката течна вода да се изпари “ - изяснява Кембъл Симпсън в Gizmodo. Именно тази специфична и към този момент неповторима специфичност ни е запазила живи, в случай че това пояснение е правилно.

Хипотезата, в случай че може някак да се потвърди, отговоря на въпроса, подложен от така наречен Парадокс на Ферми: в случай че Вселената е колосално пространство, изпълнено с трилиони трилиони евентуално способни да поддържат живот звезди и обитаеми планети, за какво още не сме разкрили извънземни?

„ Мистерията за какво още не сме разкрили следи на извънземни може да има по-малко общо с вероятността за възникването на живота или на разсъдъка, и да има повече общо с това какъв брой рядко е толкоз бързо да възникне биологично контролиране на планетарната повърхнина. - споделя астрономът Чарлз Лайнуивър, един от участниците в научния екип.

Изследването е оповестено в научното списание Astobiology, както и тук със свободен достъп. Авторите желаят да насърчат и други учени да се включат и да проучват техния труд. Ако хипотезата им се окаже вярна, ще е много потискащо да разберем, че извънземният живот евентуално е измрял преди да имаме каквато и да било опция да го срещнем.

Но също по този начин е необикновено да си помислим какъв брой шанс имаме, че въобще съществуваме.