Ново изследване хвърля светлина върху престъпността в социалистическа България. Това

...
Ново изследване хвърля светлина върху престъпността в социалистическа България. Това
Коментари Харесай

Нова книга разкрива: Мит е, че престъпността в България по време на комунизма е била по-малка от днешната

Ново проучване хвърля светлина върху престъпността в социалистическа България. Това сподели историкът доктор Стефан Илиев в “Денят на Фокус " по радио “Фокус " . Изследване за равнищата на престъпност по време на комунизма той е осъществил с книгата “От обири до убийства ". Тя визира интервала 1944 - 1989 година “Човек постоянно наслагва персоналните си мемоари върху историческото време, в което живее. Те обаче са самостоятелни за всекиго - в случай че някой не се е сблъскал в съответния интервал с закононарушения, за него престъпността тогава е била 0%. Ако някой е ограбен, обичай, принуден, тогава за него тя е 100%. Спомените са доста субективни ", предизвести историкът.

“Колективната памет е най-големият зложелател на актуалната история. Човек би трябвало да се подсигури с безспорни извори и материали от епохата. Нямах авансово сложена теза. Десетки хиляди архивни страници съм изчел, работих над книгата 4 години и половина. Предимно съм употребил архива на Министерство на вътрешните работи, на Комисията по досиетата, персонални мемоари, мемоари на други институции - на бившето Главно следствено ръководство, което в този момент е Национална следствена работа ", разясни доктор Илиев.

Изводите на груповата памет се сблъскват челно с картината на престъпността, която чертаят самите криминалисти от епохата, разясни ученият. “Ръководството по високите етажи на страната чудесно е било осведомено за действителните равнища на престъпността. Период от 45 година е доста огромен и има своите подпериоди. Те са три - от преврата до края на 50-те година Тогава имаме посттравматичен стрес в резултат на войната. Новата власт тогава убива огромна част от предходните престъпни служители на реда. Назначават се некомпетентни хора по партийна линия, които са проблем - равнищата на престъпност се усилват, а разкриваемостта е извънредно ниска. Затова се основава школата “Георги Димитров " - академията на Министерство на вътрешните работи, която би трябвало най-малко отчасти да шлифова некомпетентните назначения в системата. Впоследствие тя се професионализира.

През 60-те г разкриваемостта се повишава. Добрите години са 70-те - ниски равнища на престъпност и висока разкриваемост на закононарушенията. Шокиращо е, че най-тежкото състояние по отношение на престъпността е сред 1984 и 1989 година По-жестоки закононарушения и ниска разкриваемост характеризират този интервал ", отеляза откривателят.

“Тежките закононарушения в този интервал са убийствата/изнасилванията и кражбите. До средата на 50-те година съвсем няма регистрирани изнасилвания. Това се изяснява от психолози по следния метод - позор. Тези закононарушения се правят главно в дребните обитаеми места, където жертва и принудител се познават. Съществува и страхът, че агресорът ще си отмъсти. 1956 г се позволява абортът. Имаме постъпателно нарастване на броя на изнасилванията - за чест на престъпните служители на реда разкриваемостта на изнасилванията и убийствата е 100%.

Един сериен изнасилвач, хванат за едно действие, по думите му е направил 500 полови акта за 4 година, от които повече от половината са насилствени. Той е най-бруталният образец за този вид закононарушения от проучвания период%, сподели още доктор Илиев.

“Убийствата по време на комунизма- над 95% от тях са непланирани. Първите години след 44 година те са висок брой. Започва равномерен спад, който стопира през 60-те г - от средата на 60-те до 1989 имаме приблизително 200 умишлени убийства годишно. Тази наклонност не може да бъде спряна макар професионализацията на полицията. Ако забележим формалните статистики, последните 90 г имаме приблизително 90 убийства на година. Изследвам освен абсолютния брой на закононарушения, а по показател на престъпната престъпност. Брой закононарушения на 100 000 души - това е този показател ", обясни историкът.

“При грабежите има резистентен растеж единствено нагоре през целия интервал от 1944 до 1989. В края на 40-те години имаме едноцифрен брой грабежи годишно в страната. Последната година на социалистическа България са 500 на година - по два всеки ден, жестоко казано. Има жестоки кражби, осъществени с оръжие, в условия на проведена незаконна група. Старшина от Управление безопасност и охрана (Пето управление н и чиновник на Министерство на вътрешните работи със служебни карти стопират коли по автомагистралата, обират ги, пребиват ги и са хванати след много години активност ", разясни още доктор Стефан Илиев.
Източник: varna24.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР