Главният прокурор да е политически независим, искат и обществото, и съсловието
Новият основен прокурор да бъде определен при транспарантна процедура и да е политически самостоятелен. Това са упованията и на обществото, и на представителите на съсловни и неправителствени организации. Те участваха в кръгла маса по покана на президента Румен Радев на тематика " Предстоящ избор на основен прокурор - критерии и публични упования ".
Участниците в диксусията се сплотиха и към упованието наследникът на Сотир Цацаров да се употребява с необятна социална поддръжка, както и да познава задоволително добре системата от вътрешната страна.
Политическата самостоятелност е качество, което разпознават хората като аршин за избор на нов основен прокурор. От кои среди в правосъдната система ще бъде определен не им е толкоз значимо, разяснява Петромир Кънчев от Инициативата " Правосъдие за всеки ". По думите му точно политическата самостоятелност е качеството, което е било най-слабо до момента във всички кандидат-прокурори.
Фигурата на основния прокурор е единствената, върху която не се упражнява никакъв надзор, считат от " Правосъдие за всеки " и по тази причина упорстват за смяна в Конституцията във връзка с методическото управление. От самодейността оферират още да има опция за издигане на цивилен кандидатури за основен прокурор от професионални организации.
На полемиката участва единствено един прокурор - Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите в България. По думите му идващият обвинител номер едно би трябвало да има стратегически метод и да е визионер. Николов уточни и че в прокуратурата следва " мъчително преначертаване на правосъдната карта ", като изясни, че следва някои от районните прокуратури в страната да бъдат закрити.
Няколко оферти направи ръководителят на Съюза на съдиите в България Калин Калпачки. Едно от тях бе Асоциацията на прокурорите да провежда неофициална процедура, при която да издигне свои претендент, който да бъде препоръчан и повдигнат публично от най-малко трима членове на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, както е по процедура. Калпакчиев акцентира, че по този метод претендентът ще се употребява с необятна легитимност.
По думите му, когато се изготвят критерии за избор за постове като този на основен прокурор, би било добре да се изготви профил на длъжността. Това може да стане, в случай че прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет направи разбор на положението на прокуратурата сега, какви са триумфите и в кои сфери има дефицити. Този разбор би могъл да даде по-ясно виждане за това каква да бъде фигурата на бъдещия основен прокурор.
Биляна Гяурова от Българския институт за правна самодейност напомни, че през февруари е било извършено изследване измежду 1100 души, които са били запитани какви качества би трябвало да има новият основен прокурор. Около 65% от тях са показали преди всичко да бъде самостоятелен, 58% са споделили, че той би трябвало да не се поддава на напън.
Много огромен %, към 22 на 100 от участвалите в изследването, са споделили, че не чакат нищо друго да се случи с избора на нов основен прокурор, добави Гяурова и се обърна към президента, като сподели, че неговата самодейност за съвещания може да докара до смяна.
Дискусията продължи повече от два часа. В края на форума президентът Румен Радев разяснява още веднъж рецензиите, които получи за това, че е почнал съвещания по избора на идващ основен прокурор. Поех избран риск. Имаше обвинявания към мен, че се въвличам в самостоятелната правосъдна власт, напомни президентът. Радев обаче акцентира, че упованията на обществото са за самостоятелна, неполитизирана фигура за правоприемник на Цацаров, а рискът, който е поел с консултациите, счита за оневинен.
Държавният глава благодари на участниците в полемиката и заключи, че България ще има разцвет едвам тогава, когато има общи цели, а това става посредством публичност и спор като този, извършен през днешния ден. По време на полемиката се чуха разнообразни отзиви.
Участниците в диксусията се сплотиха и към упованието наследникът на Сотир Цацаров да се употребява с необятна социална поддръжка, както и да познава задоволително добре системата от вътрешната страна.
Политическата самостоятелност е качество, което разпознават хората като аршин за избор на нов основен прокурор. От кои среди в правосъдната система ще бъде определен не им е толкоз значимо, разяснява Петромир Кънчев от Инициативата " Правосъдие за всеки ". По думите му точно политическата самостоятелност е качеството, което е било най-слабо до момента във всички кандидат-прокурори.
Фигурата на основния прокурор е единствената, върху която не се упражнява никакъв надзор, считат от " Правосъдие за всеки " и по тази причина упорстват за смяна в Конституцията във връзка с методическото управление. От самодейността оферират още да има опция за издигане на цивилен кандидатури за основен прокурор от професионални организации.
На полемиката участва единствено един прокурор - Владимир Николов от Асоциацията на прокурорите в България. По думите му идващият обвинител номер едно би трябвало да има стратегически метод и да е визионер. Николов уточни и че в прокуратурата следва " мъчително преначертаване на правосъдната карта ", като изясни, че следва някои от районните прокуратури в страната да бъдат закрити.
Няколко оферти направи ръководителят на Съюза на съдиите в България Калин Калпачки. Едно от тях бе Асоциацията на прокурорите да провежда неофициална процедура, при която да издигне свои претендент, който да бъде препоръчан и повдигнат публично от най-малко трима членове на прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет, както е по процедура. Калпакчиев акцентира, че по този метод претендентът ще се употребява с необятна легитимност.
По думите му, когато се изготвят критерии за избор за постове като този на основен прокурор, би било добре да се изготви профил на длъжността. Това може да стане, в случай че прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет направи разбор на положението на прокуратурата сега, какви са триумфите и в кои сфери има дефицити. Този разбор би могъл да даде по-ясно виждане за това каква да бъде фигурата на бъдещия основен прокурор.
Биляна Гяурова от Българския институт за правна самодейност напомни, че през февруари е било извършено изследване измежду 1100 души, които са били запитани какви качества би трябвало да има новият основен прокурор. Около 65% от тях са показали преди всичко да бъде самостоятелен, 58% са споделили, че той би трябвало да не се поддава на напън.
Много огромен %, към 22 на 100 от участвалите в изследването, са споделили, че не чакат нищо друго да се случи с избора на нов основен прокурор, добави Гяурова и се обърна към президента, като сподели, че неговата самодейност за съвещания може да докара до смяна.
Дискусията продължи повече от два часа. В края на форума президентът Румен Радев разяснява още веднъж рецензиите, които получи за това, че е почнал съвещания по избора на идващ основен прокурор. Поех избран риск. Имаше обвинявания към мен, че се въвличам в самостоятелната правосъдна власт, напомни президентът. Радев обаче акцентира, че упованията на обществото са за самостоятелна, неполитизирана фигура за правоприемник на Цацаров, а рискът, който е поел с консултациите, счита за оневинен.
Държавният глава благодари на участниците в полемиката и заключи, че България ще има разцвет едвам тогава, когато има общи цели, а това става посредством публичност и спор като този, извършен през днешния ден. По време на полемиката се чуха разнообразни отзиви.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ