Нови разкопки потвърдиха ранно светилище край Драгойново
Новите разкопки, осъществени това лято, разкриха хипотетичното до тази година езическо светилище, ситуирано в местността " Църквището ", намираща се южно от първомайското село Драгойново. В 12-я следващ археологически сезон в разкопките за първи път взаимно вземат участие студенти по археология от Шуменския университет " Епископ Константин Преславски " и от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ", ръководени от доцент доктор Иво Топалилов и гл.ас. доктор Божидар Драганов. Това сподели археологът доцент Иво Топалилов, началник на археологическия екип.
Идеята на изследванията по думите му е била да се получи повече информация за разкрития там преди две години раннохристиянски манастир, защото данните от този интервал за този тип комплекси за Тракия са извънредно нищожни за момента.
Това лято е проучвана постройката, ситуирана южно от трикорабната базилика, като е оголен централният вход на самия манастирски комплекс и някои от пространствата на манастирската постройка. За страдание, времето не стигна да проучим постройката напълно, по тази причина ще продължим с разкопките на " Църквището " и следващата година, посочи археологът. Това, което обаче излиза наяве в този момент е, че преди построяването на манастира на това място е съществувала по-ранна постройка, която е била опожарена в края на 4 век, евентуално при така наречен Готски войни и след това била изоставена. Именно тя може да се интерпретира като езическо светилище, безапелационен е Топалилов.
От откритите в предходните археологически сезони 14 оброчни плочки е видно, че преди манастира в местността е съществувало светилище на Тракийския конник, на Зевс, на Хера, което по-скоро е било събирателно за всички божества, заключи доцентът. Според него до този миг не било ясно къде тъкмо се е намирала тази постройка, а единственото e, че манастирът е построен върху нея и по този метод се резервира свещеността на мястото.
Самата постройка е със характерен проект, като тя се е състояла от две пространства - едно квадратно с повърхност от 25 кв. м. и антре, с два симетрични прохода сред тях, ситуирани надлежно в северния и южния край, а пък централният вход е бил от запад, изясни Топалилов. Според него това е характерен проект, който не може да се свържи нито със стопанска, нито с жилищна постройка, и което, наред с откритите наоколо оброчни плочки и съществуваща традиция, го кара да мисли, че в тази ситуация става въпрос по-скоро за неоткритото към момента езическо светилище на Тракийския Херос. Запазените в руини зидове на постройката са били възобновени и преизползвани при построяването на манастирския комплекс, като постройката е била разширена с нови пространства в западна и южна посока.
Манастирската постройка търпи няколко реконструкции, което включва отваряне и затваряне на проходи и надлежно на пространства. Сред дребните находки има такива, които се отнасят към финалния стадий на битие на комплекс и които демонстрират " насилствената гибел " на манастира, прибавя ръководителят на археологическия екип.Той е опустошен в края на 6-ти или началото на 7-ми век, за което, по думите му приказват, с изключение на откритите горели пластове, изпълнени с отухлен кирпич, и дребните находки като каменна бойна топка, стоманени върхове на стрели, стоманени ножове, цинтове /кабърчета/ за обувки на бойци и други.
Идеята на изследванията по думите му е била да се получи повече информация за разкрития там преди две години раннохристиянски манастир, защото данните от този интервал за този тип комплекси за Тракия са извънредно нищожни за момента.
Това лято е проучвана постройката, ситуирана южно от трикорабната базилика, като е оголен централният вход на самия манастирски комплекс и някои от пространствата на манастирската постройка. За страдание, времето не стигна да проучим постройката напълно, по тази причина ще продължим с разкопките на " Църквището " и следващата година, посочи археологът. Това, което обаче излиза наяве в този момент е, че преди построяването на манастира на това място е съществувала по-ранна постройка, която е била опожарена в края на 4 век, евентуално при така наречен Готски войни и след това била изоставена. Именно тя може да се интерпретира като езическо светилище, безапелационен е Топалилов.
От откритите в предходните археологически сезони 14 оброчни плочки е видно, че преди манастира в местността е съществувало светилище на Тракийския конник, на Зевс, на Хера, което по-скоро е било събирателно за всички божества, заключи доцентът. Според него до този миг не било ясно къде тъкмо се е намирала тази постройка, а единственото e, че манастирът е построен върху нея и по този метод се резервира свещеността на мястото.
Самата постройка е със характерен проект, като тя се е състояла от две пространства - едно квадратно с повърхност от 25 кв. м. и антре, с два симетрични прохода сред тях, ситуирани надлежно в северния и южния край, а пък централният вход е бил от запад, изясни Топалилов. Според него това е характерен проект, който не може да се свържи нито със стопанска, нито с жилищна постройка, и което, наред с откритите наоколо оброчни плочки и съществуваща традиция, го кара да мисли, че в тази ситуация става въпрос по-скоро за неоткритото към момента езическо светилище на Тракийския Херос. Запазените в руини зидове на постройката са били възобновени и преизползвани при построяването на манастирския комплекс, като постройката е била разширена с нови пространства в западна и южна посока.
Манастирската постройка търпи няколко реконструкции, което включва отваряне и затваряне на проходи и надлежно на пространства. Сред дребните находки има такива, които се отнасят към финалния стадий на битие на комплекс и които демонстрират " насилствената гибел " на манастира, прибавя ръководителят на археологическия екип.Той е опустошен в края на 6-ти или началото на 7-ми век, за което, по думите му приказват, с изключение на откритите горели пластове, изпълнени с отухлен кирпич, и дребните находки като каменна бойна топка, стоманени върхове на стрели, стоманени ножове, цинтове /кабърчета/ за обувки на бойци и други.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ