Проф. Антонов: И в науката трябва да има "БДС"
Новите правила за препоръка на универстетските преподаватели и обновените наукометрични индикатори пред професори и доценти, препоръчани от просветният министър акад. Николай Денков, нажежиха до най-много атмосферата в гилдията. В опит да даде своя принос към общественото разискване на новите условия за заемане на университетски длъжности, вестник " Сега " реши да даде думата на различни страни по огромна тематика закачеството на висшето обучение. Представаме ви позицията на проф. Людмил Антонов*, доктор на химическите науки и професор по химия в Института по Електроника на Българска академия на науките, водещ откривател по стратегия ВИХРЕН и професор в ХТМУ.
____
Като жител, най-много, а след това като редови представител на академичната общественост, от свое име и с елементарни думи, желая да споделя с теб, драги читателю, някои неща свързани с парите, науката и висшето обучение. Изразявам персоналното си мнение. Подкрепям предложенията на МОН за промени в критериите за академично развиване. Смятам, че тези промени са наложителни, а новите критерии – уравновесени и достижими. Не ми харесва метода, по който се води полемиката по тях. Сигурен съм, че ти като същи българин, имаш към този момент лично мнение. Нищо, аз ще ти кажа своето, пък най-после ти даже и да отбележиш " Обясняваше един професор нещо за науката. Ама не ги схващат тия неща професорите. То по тази причина и науката ни е на тоя хал. Ако питаха мене… " ще е от изгода, тъй като съм те заинтригувал.
" Дори Айнщайн няма късмет да покрие критериите на МОН " (в. Сега, 10.05.2022 г.) сърцераздирателно плачат админи и неназовани учени, евентуално користно, а може и от непросветеност. Сериозни причини няма, само че това не е значимо. Важното е да плашим хората, пък, " пу, пу, нека се размине ". Важното е да се подвига виканица, да се сътвори възприятие на трагична заплаха. Да си каже всеки същински българин - ще затрият българската просвета и висше обучение. Познато ли ти е това драги читателю? Познато ти е, добре ти е познато - за пари става дума. Всяка колегия по този начин пази ползите на своите членове - плаши ужасно и трагично. Но " не помни " друго свое обвързване – да се саморегулира, да построи вътрешни правила, които да подтикват положителните да се развиват и да препятстват недобросъвестните.
За имунитета на академичната среда
Вероятно единствено МОН знае какъв брой тъкмо са държавните университетските институции. Съответстват ли интернационално забележимите резултати при всяка от тях на изхарчените пари? Ще ми се да кажа „ Да “, само че не мога. Затова е редно университетските институции и обособените техни членове да бъдат по-умерени в сегашната полемика, почтено да премислят какво дават отсреща. Един факт за размисъл им давам, една болежка, която всички усещаме – не понижава броят на нашите деца, които отиват в чужбина да учат висше обучение, изтичат от ден на ден докторанти и млади учени. Щеше ли това да се случи, в случай че имахме институции най-малко от европейска класа? Е, ще каже някой – там страната дава повече пари за просвета и висше обучение. Де да бяха единствено парите, би трябвало и академична среда - високи научни стандарти (приравняване по най-добрите) и здравословна (честна) конкуренция. Трябва мощна академичната традиция - имунен отговор на академичната общественост на зловредни опити здравият разсъдък и публичния интерес да бъдат подценени. За страдание, академичната традиция в България e неведнъж подлагана на унищожителен външен напън. Затова страната би трябвало да си каже условията, да откри обединен стандарт, " БДС " за науката и висшето обучение. Нали тя (ние, драги читателю) дава парите.
За науката и публикуването
Науката е развой на придобиване и шерване на познания. Няма различен метод да ги споделиш, в случай че не ги напишеш, сериозно и добросъвестно, и не разпространиш написаното измежду своите сътрудници. Гарантираш написаното с името си. Утре някой различен може да откри, че си сбъркал и да те поправи, а може – стъпил на тях, значимо изобретение да направи. Това е науката – развой на дребни самостоятелни стъпки, верни и неправилни, които вършат допустимо огромните крачки в технологиите, медицината и филантропичните науки. Ето за какво е значимо да се разгласява, да бъдем част от международната просвета. Това, драги читателю, не са публикации във вестници, текстове в уеб сайтове, блогове, конгреси и архиви, които през днешния ден ги има, на следващия ден ги няма, през днешния ден те убеждават в едно, на следващия ден – в противоположното. Преди да се разгласяват, се правят оценка от подбрани на инцидентен принцип, само че не инцидентни учени, а експерти в тази област. Колкото по-авторитетно е списанието, толкоз повече пази то своята известност, толкоз по-строга е тази процедура. Авторитетността му (измерена като " импакт-фактор " и " квартил " ) подсигурява качеството на оповестените материали. Избор има - списания в които се и не се заплаща, само че качеството е определящо и в двата случая. Дори и да искаш да си платиш, драги читателю, няма късмет да публикуваш, в авторитетно списание, труд без основни резултати, воден само от желанието да натрупаш публикации; няма метод да постигнеш положителни мнения, в случай че това, което работиш е значимо единствено за тебе. Това е системата, безотказно работеща за оценка на университетския състав на всички места по света. А Scopus и Web of Science, с които те плашат, са в действителност електронни библиотеки с информация, събрана там от тези научните списания, които дават отговор на избрани университетски стандарти. Не са единствените бази-данни, само че са едни от най-пълните и до тях имат свободен достъп всички български университетски институции.
Грешно ли ти думах, ти ли неверно ме разбра
" Излиза, че би трябвало да имаш близо 10 публикации в Scopus. Но знаете ли какъв брой коства единствено една обява в тази база - от 1000 евро нагоре. Кой млад академик може да влага такава сума? " възмутено питат в същата публикация. Научните изявления не са лелеян артикул, който би трябвало да платите, с цел да притежавате. Академичното развиване не е събиране на промоционални точки за бонус в комерсиална верига, то е развой на осъзнато предпочитание да се занимаваш с просвета. Правете мощна просвета, по тази причина вие е даден бюджетът за просвета, по тази причина има ФНИ и национални научни стратегии, правете просвета поради самата просвета, а не поради академично израстване и резултатите няма да закъснеят. " За да си академик, към този момент би трябвало да си богат ", заключават преподаватели, съгласно които новите правила ще доведат до отлив на млади учени “ (пак там). Да, с цел да си академик би трябвало да си в действителност богат, само че богат на хрумвания, тъй като би трябвало да работиш и да се развиваш непрестанно. Както е във всяка друга специалност. Не всеки работил в академична институция би трябвало наложително да стане професор. Aко някой по този начин е заречен на младите учени доста неприятно ги е излъгал. Академичното развиване, е муден развой, изискващ труд, хъс и предпочитание, самодисциплина и непрестанно учене. Ако някой чака за 3-4 години от помощник да стане доцент, то той е или талантлив и тогава и най-свирепите критерии на МОН не ще го спрат, или е на неверно място. Ако някой чака, че като стане професор към този момент няма да не работи, също доста е сбъркал. Професорското звание не е единствено дума, купа, с която да се окичиш та всички да те видят. То значи майсторска степен в науката, класа, която би трябвало всеки ден да доказваш, значи млади учени и докторанти, които си научил. Те младите, не са глупави, усещат къде и при кого да отидат. Не е допустимо просто да липсват докторанти (ректор на широкопрофилен университет, отново там), там където те липсват, нормално липсва вероятност.
За науката и преподаването
Не е нужно да си добър академик с цел да си добър учител. Няма време за просвета от преподаване. Тези спекулации са неповторим принос в разбирането на висшето обучение. То по тази причина се назовава висше, тъй като основава фрагменти с дълбоки фундаментални познания и свързани с тях на практика умения, които те могат да ползват независимо и креативен. Преподават се не предмети, преподават се науки. Педагогическо умеене е нужно, предпочитание да работиш с младежи, дружно с знание, което се придобива единствено в случай че интензивно работиш в науката, която преподаваш. Били сме и ние студенти и бързо ни ставаше ясно кой преподава и кой " чете " лекции, " извежда " занятия. Едните, врели и кипели в науката, креативен ни пре-подаваха своето познание, правейки го пригодно за нас. Другите, без да имат същинска дълбочина на познанието, просто изчитаха лекции си. Едните ще ги помним цялостен живот, тъй като са ни научили, другите сме ги не запомнили още с полагането на изпита, нищо че сме го взели елементарно. Защото, драги читателю, в случай че Св. Климент Охридски единствено беше " чел " лекции и " извеждал " упражнения, а не беше работил и преподавал с цялата си душа и сърце, през днешния ден нямаше да имаме кирилицата.
____
*Целият текст на проф. Антонов може да прочетете на фейбсук страницата му.
____
Като жител, най-много, а след това като редови представител на академичната общественост, от свое име и с елементарни думи, желая да споделя с теб, драги читателю, някои неща свързани с парите, науката и висшето обучение. Изразявам персоналното си мнение. Подкрепям предложенията на МОН за промени в критериите за академично развиване. Смятам, че тези промени са наложителни, а новите критерии – уравновесени и достижими. Не ми харесва метода, по който се води полемиката по тях. Сигурен съм, че ти като същи българин, имаш към този момент лично мнение. Нищо, аз ще ти кажа своето, пък най-после ти даже и да отбележиш " Обясняваше един професор нещо за науката. Ама не ги схващат тия неща професорите. То по тази причина и науката ни е на тоя хал. Ако питаха мене… " ще е от изгода, тъй като съм те заинтригувал.
" Дори Айнщайн няма късмет да покрие критериите на МОН " (в. Сега, 10.05.2022 г.) сърцераздирателно плачат админи и неназовани учени, евентуално користно, а може и от непросветеност. Сериозни причини няма, само че това не е значимо. Важното е да плашим хората, пък, " пу, пу, нека се размине ". Важното е да се подвига виканица, да се сътвори възприятие на трагична заплаха. Да си каже всеки същински българин - ще затрият българската просвета и висше обучение. Познато ли ти е това драги читателю? Познато ти е, добре ти е познато - за пари става дума. Всяка колегия по този начин пази ползите на своите членове - плаши ужасно и трагично. Но " не помни " друго свое обвързване – да се саморегулира, да построи вътрешни правила, които да подтикват положителните да се развиват и да препятстват недобросъвестните.
За имунитета на академичната среда
Вероятно единствено МОН знае какъв брой тъкмо са държавните университетските институции. Съответстват ли интернационално забележимите резултати при всяка от тях на изхарчените пари? Ще ми се да кажа „ Да “, само че не мога. Затова е редно университетските институции и обособените техни членове да бъдат по-умерени в сегашната полемика, почтено да премислят какво дават отсреща. Един факт за размисъл им давам, една болежка, която всички усещаме – не понижава броят на нашите деца, които отиват в чужбина да учат висше обучение, изтичат от ден на ден докторанти и млади учени. Щеше ли това да се случи, в случай че имахме институции най-малко от европейска класа? Е, ще каже някой – там страната дава повече пари за просвета и висше обучение. Де да бяха единствено парите, би трябвало и академична среда - високи научни стандарти (приравняване по най-добрите) и здравословна (честна) конкуренция. Трябва мощна академичната традиция - имунен отговор на академичната общественост на зловредни опити здравият разсъдък и публичния интерес да бъдат подценени. За страдание, академичната традиция в България e неведнъж подлагана на унищожителен външен напън. Затова страната би трябвало да си каже условията, да откри обединен стандарт, " БДС " за науката и висшето обучение. Нали тя (ние, драги читателю) дава парите.
За науката и публикуването
Науката е развой на придобиване и шерване на познания. Няма различен метод да ги споделиш, в случай че не ги напишеш, сериозно и добросъвестно, и не разпространиш написаното измежду своите сътрудници. Гарантираш написаното с името си. Утре някой различен може да откри, че си сбъркал и да те поправи, а може – стъпил на тях, значимо изобретение да направи. Това е науката – развой на дребни самостоятелни стъпки, верни и неправилни, които вършат допустимо огромните крачки в технологиите, медицината и филантропичните науки. Ето за какво е значимо да се разгласява, да бъдем част от международната просвета. Това, драги читателю, не са публикации във вестници, текстове в уеб сайтове, блогове, конгреси и архиви, които през днешния ден ги има, на следващия ден ги няма, през днешния ден те убеждават в едно, на следващия ден – в противоположното. Преди да се разгласяват, се правят оценка от подбрани на инцидентен принцип, само че не инцидентни учени, а експерти в тази област. Колкото по-авторитетно е списанието, толкоз повече пази то своята известност, толкоз по-строга е тази процедура. Авторитетността му (измерена като " импакт-фактор " и " квартил " ) подсигурява качеството на оповестените материали. Избор има - списания в които се и не се заплаща, само че качеството е определящо и в двата случая. Дори и да искаш да си платиш, драги читателю, няма късмет да публикуваш, в авторитетно списание, труд без основни резултати, воден само от желанието да натрупаш публикации; няма метод да постигнеш положителни мнения, в случай че това, което работиш е значимо единствено за тебе. Това е системата, безотказно работеща за оценка на университетския състав на всички места по света. А Scopus и Web of Science, с които те плашат, са в действителност електронни библиотеки с информация, събрана там от тези научните списания, които дават отговор на избрани университетски стандарти. Не са единствените бази-данни, само че са едни от най-пълните и до тях имат свободен достъп всички български университетски институции.
Грешно ли ти думах, ти ли неверно ме разбра
" Излиза, че би трябвало да имаш близо 10 публикации в Scopus. Но знаете ли какъв брой коства единствено една обява в тази база - от 1000 евро нагоре. Кой млад академик може да влага такава сума? " възмутено питат в същата публикация. Научните изявления не са лелеян артикул, който би трябвало да платите, с цел да притежавате. Академичното развиване не е събиране на промоционални точки за бонус в комерсиална верига, то е развой на осъзнато предпочитание да се занимаваш с просвета. Правете мощна просвета, по тази причина вие е даден бюджетът за просвета, по тази причина има ФНИ и национални научни стратегии, правете просвета поради самата просвета, а не поради академично израстване и резултатите няма да закъснеят. " За да си академик, към този момент би трябвало да си богат ", заключават преподаватели, съгласно които новите правила ще доведат до отлив на млади учени “ (пак там). Да, с цел да си академик би трябвало да си в действителност богат, само че богат на хрумвания, тъй като би трябвало да работиш и да се развиваш непрестанно. Както е във всяка друга специалност. Не всеки работил в академична институция би трябвало наложително да стане професор. Aко някой по този начин е заречен на младите учени доста неприятно ги е излъгал. Академичното развиване, е муден развой, изискващ труд, хъс и предпочитание, самодисциплина и непрестанно учене. Ако някой чака за 3-4 години от помощник да стане доцент, то той е или талантлив и тогава и най-свирепите критерии на МОН не ще го спрат, или е на неверно място. Ако някой чака, че като стане професор към този момент няма да не работи, също доста е сбъркал. Професорското звание не е единствено дума, купа, с която да се окичиш та всички да те видят. То значи майсторска степен в науката, класа, която би трябвало всеки ден да доказваш, значи млади учени и докторанти, които си научил. Те младите, не са глупави, усещат къде и при кого да отидат. Не е допустимо просто да липсват докторанти (ректор на широкопрофилен университет, отново там), там където те липсват, нормално липсва вероятност.
За науката и преподаването
Не е нужно да си добър академик с цел да си добър учител. Няма време за просвета от преподаване. Тези спекулации са неповторим принос в разбирането на висшето обучение. То по тази причина се назовава висше, тъй като основава фрагменти с дълбоки фундаментални познания и свързани с тях на практика умения, които те могат да ползват независимо и креативен. Преподават се не предмети, преподават се науки. Педагогическо умеене е нужно, предпочитание да работиш с младежи, дружно с знание, което се придобива единствено в случай че интензивно работиш в науката, която преподаваш. Били сме и ние студенти и бързо ни ставаше ясно кой преподава и кой " чете " лекции, " извежда " занятия. Едните, врели и кипели в науката, креативен ни пре-подаваха своето познание, правейки го пригодно за нас. Другите, без да имат същинска дълбочина на познанието, просто изчитаха лекции си. Едните ще ги помним цялостен живот, тъй като са ни научили, другите сме ги не запомнили още с полагането на изпита, нищо че сме го взели елементарно. Защото, драги читателю, в случай че Св. Климент Охридски единствено беше " чел " лекции и " извеждал " упражнения, а не беше работил и преподавал с цялата си душа и сърце, през днешния ден нямаше да имаме кирилицата.
____
*Целият текст на проф. Антонов може да прочетете на фейбсук страницата му.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ