Голямото червено петно на Юпитер е осеяно с дупки
Нови фотоси на Юпитер разкриват бурното време на планетата снимано в инфрачервения набор на светлината, малко над забележимите дължини на вълната.
За да получи тези невиждано остри изображения, екип от откриватели от НАСА и Калифорнийския университет Бъркли, комбинира данни от галактическия телескоп Хъбъл, сондата Джуно, която обикаля към Юпитер и обсерватория на Земята. Екипът пусна изображенията дружно с изследователска публикация в The Astrophysical Journal.
Наред с ново картографиране на светкавиците на Юпитер, изображенията разкриват, че тъмните петна в Голямото алено леке на планетата са дупки в облачния й покрив, а не разнообразни типове облаци.
Майкъл Вонг, планетарен академик от UC Berkeley, изяснява за Голямото алено леке в известие за пресата: „ Виждате ярка инфрачервена светлина, идваща от области без облаци, само че където има облаци, в инфрачервената област в действителност е мрачно. “
Изучавайки системите на Юпитер с голям брой телескопи и галактически кораби, учените могат да съберат данни за мистериите на атмосферата на планетата и историята за това по какъв начин тя се е формирала.
„ Тъй като в този момент рутинно имаме тези гледки с висока разграничителна дарба от няколко разнообразни обсерватории и дължини на вълните, ние научаваме доста повече за времето на Юпитер “, споделя Еми Саймън, планетарен академик за НАСА. „ Това е нашия еквивалент на метеорологичен сателит. Най-накрая можем да стартираме да преглеждаме метеорологичните цикли на планетата. “
За да основат тези инфрачервени изображения, откривателите са употребявали техника, наречена „ благополучен облик “. Точно тогава наземният телескоп прави доста изображения с къса експозиция на едно и също място, а откривателите по-късно избират най-острите изображения (обикновено от времето, когато атмосферата на Земята основава дребни пречки).
Съединявайки дружно тези определени изображения от всеки район на Юпитер, групата основава невиждан портрет на цялата планета в инфрачервения набор.
„ Тези изображения съперничат на гледката от космоса “, прибавя Вонг.
Докато Джуно обикаля Юпитер, той взима радиовълни от мълнии, които се удрят надълбоко в атмосферата на планетата. Изследователите съответстват координатите на тези светкавични удари с изображения от телескопите Джемини и Хъбъл.
Така откриват, че светкавиците се образуват на към 40 благи високи кули от облаци, които се вихрят и обменят топлота при развой, наименуван конвекция, издигащ се над водни облаци надълбоко в атмосферата на Юпитер.
„ Учените наблюдават мълнии, тъй като това е маркер на конвекция, бурният развой на разбъркване, който транспортира вътрешната топлота на Юпитер до забележимите върхове на облака “, споделя Вонг в известие. „ Продължаващите изследвания на източници на мълниите ще ни оказват помощ да разберем по какъв начин конвекцията върху Юпитер е друга от конвекция в земната атмосфера или сходна на нея. “
Публикувано в изданието Business Insider.
