Арабска пролет 2 - цъфти, но не връзва
Новата вълна на Арабската пролет си научи уроците от неуспехите на първата. Тя е пацифистка, речта й е всемирски и национално насочена и отхвърля всяка непозната интервенция. Успехът й обаче е възпрепятстван от силите на властта, които отхвърлят да правят отстъпка макар натиска на улицата и които, за разлика от нея, разполагат със средствата на своята политика. Ситуациите в Ливан, Ирак и Алжир са разнообразни в доста връзки. Но във всеки от тези случаи могат да се зададат едни и същи два въпроса: Как да се излезе от безизходицата? И допустимо ли е това да стане чрез компромис с локалните управляващи, разяснява ливанското издание L " Orient-Le Jour.
В Алжир при напрегнати и комични условия се организираха избори, наложени от властта и отхвърлени от огромна част от популацията, за да се придаде фасадна легитимност на военния режим, който има надзор над страната. Протестиращите в Ирак са по улиците от 1 октомври, макар държавните репресии, които към този момент убиха 450 души, с цел да изискат възобновяване на ръководещата класа и смяна в конституцията, само че проиранските сили отхвърлят да правят отстъпка и педя. В Ливан на 58-ия ден от протеста партиите от обединението " 8-ми март " се опълчиха на сформирането на без значение държавно управление и организирането на предварителни законодателни избори, до момента в който отдръпналият кандидатурата си за министър председател Саад Харири залага на противоположната тактика, с цел да управлява самостоятелен министерски екип.
И в трите случая настояванията на улицата не могат да бъдат по-легитимни. Тя изисква съвременна и демократична страна, учредена на обществената правдивост и преразпределението на богатствата. Но революциите не се печелят единствено съгласно морала и правдата им. Съотношението на силите постоянно е решаващо и управляващите в Алжир, Ирак и Ливан, могат да разчитат на това, не с цел да се опълчват на протеста, тъй като те самите са залети от вълната, а с цел да се опитат да го задушат, като блокират процеса и го подложат на безсилие. Освен в случай че нов значим фактор - евентуално вътрешен, само че най-много външен - не промени обстановката, е несъмнено, че алжирската войска няма да даде ключовете на властта на самостоятелните и че съдружниците на Иран в Ливан и Ирак няма да разрешат власт, над която те нямат надзор в тези две страни. За стачкуващите са налични две благоприятни условия: да продължат да следват екстремистката логичност, с цел да се опитат да разбият най-устойчивите сили, с риск обаче обстановката да се утежни и икономическата рецесия да се задълбочи; или да създадат компромис с властта и да ръководят прехода в дълготраен проект с риск да бъдат излъгани.
Суданските революционери избраха втория вид, подписвайки съглашение през август с военните, насърчавани от външни сили. Компрометирането със " остарелия режим " е тъпо в доста връзки. Това придава избрана легитимност на последния и разрешава аргументите за казуса да претендират, че в това време са решението за него. Това предотвратява или най-малко усложнява установяването на преходна правдивост, което е от значително значение за отварянето на нова глава. Но компромисът от време на време е единственият излаз от избора сред невъзможност и война. При изискване, че локалната власт може да одобри тази логичност.
Сирийците, даже и да желаеха, нямаха различен избор, компромисът с режима на Асад по-същество е неосъществим. Нищо не ни дава съображение да твърдим, че подобен е вероятен през днешния ден в Алжир, Ирак и Ливан. Алжирската войска към момента наподобява не е подготвена даже единствено да показа властта. Проиранските милиции в Ирак ускориха репресиите през последните дни и не демонстрират никакви признаци да желаят да вършат отстъпки. " Хизбулла ", единствената мощ, способна да извърши контрареволюционно начинание в Ливан, наподобява по-склонна към взаимни отстъпки, само че при условия, които са толкоз неприемливи, че за революционните сили е съвсем невероятно да ги одобряват. Компромисът сред последните и държавното управление е още по-труден в Ливан, защото първо би трябвало да се вземе поради различен компромис, този път сред другите политически партии, което трансформира казуса в самобитна китайска главоблъсканица. И в трите обстановки въпросът за компромиса би трябвало да бъде прегледан, с цел да не рискуваме да загубим основната линия. Но може да се вземе съществено единствено и само, в случай че самодейността за него идва от локалните управляващи.
В Алжир при напрегнати и комични условия се организираха избори, наложени от властта и отхвърлени от огромна част от популацията, за да се придаде фасадна легитимност на военния режим, който има надзор над страната. Протестиращите в Ирак са по улиците от 1 октомври, макар държавните репресии, които към този момент убиха 450 души, с цел да изискат възобновяване на ръководещата класа и смяна в конституцията, само че проиранските сили отхвърлят да правят отстъпка и педя. В Ливан на 58-ия ден от протеста партиите от обединението " 8-ми март " се опълчиха на сформирането на без значение държавно управление и организирането на предварителни законодателни избори, до момента в който отдръпналият кандидатурата си за министър председател Саад Харири залага на противоположната тактика, с цел да управлява самостоятелен министерски екип.
И в трите случая настояванията на улицата не могат да бъдат по-легитимни. Тя изисква съвременна и демократична страна, учредена на обществената правдивост и преразпределението на богатствата. Но революциите не се печелят единствено съгласно морала и правдата им. Съотношението на силите постоянно е решаващо и управляващите в Алжир, Ирак и Ливан, могат да разчитат на това, не с цел да се опълчват на протеста, тъй като те самите са залети от вълната, а с цел да се опитат да го задушат, като блокират процеса и го подложат на безсилие. Освен в случай че нов значим фактор - евентуално вътрешен, само че най-много външен - не промени обстановката, е несъмнено, че алжирската войска няма да даде ключовете на властта на самостоятелните и че съдружниците на Иран в Ливан и Ирак няма да разрешат власт, над която те нямат надзор в тези две страни. За стачкуващите са налични две благоприятни условия: да продължат да следват екстремистката логичност, с цел да се опитат да разбият най-устойчивите сили, с риск обаче обстановката да се утежни и икономическата рецесия да се задълбочи; или да създадат компромис с властта и да ръководят прехода в дълготраен проект с риск да бъдат излъгани.
Суданските революционери избраха втория вид, подписвайки съглашение през август с военните, насърчавани от външни сили. Компрометирането със " остарелия режим " е тъпо в доста връзки. Това придава избрана легитимност на последния и разрешава аргументите за казуса да претендират, че в това време са решението за него. Това предотвратява или най-малко усложнява установяването на преходна правдивост, което е от значително значение за отварянето на нова глава. Но компромисът от време на време е единственият излаз от избора сред невъзможност и война. При изискване, че локалната власт може да одобри тази логичност.
Сирийците, даже и да желаеха, нямаха различен избор, компромисът с режима на Асад по-същество е неосъществим. Нищо не ни дава съображение да твърдим, че подобен е вероятен през днешния ден в Алжир, Ирак и Ливан. Алжирската войска към момента наподобява не е подготвена даже единствено да показа властта. Проиранските милиции в Ирак ускориха репресиите през последните дни и не демонстрират никакви признаци да желаят да вършат отстъпки. " Хизбулла ", единствената мощ, способна да извърши контрареволюционно начинание в Ливан, наподобява по-склонна към взаимни отстъпки, само че при условия, които са толкоз неприемливи, че за революционните сили е съвсем невероятно да ги одобряват. Компромисът сред последните и държавното управление е още по-труден в Ливан, защото първо би трябвало да се вземе поради различен компромис, този път сред другите политически партии, което трансформира казуса в самобитна китайска главоблъсканица. И в трите обстановки въпросът за компромиса би трябвало да бъде прегледан, с цел да не рискуваме да загубим основната линия. Но може да се вземе съществено единствено и само, в случай че самодейността за него идва от локалните управляващи.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ