3 големи проблема мъчат Европа
Новата книга на някогашния вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков - Europe`s Growth Challenge, бе класирана след петимата финалисти за супер влиятелната премия " Хайек ". Икономическият труд, който още веднъж е в съавторство с известния шведски икономист Андерс Аслунд, излезе от щемпел в края на предходната година с клеймото на Оксфордското университетско издателство. У нас ще се появи през пролетта под заглавието " Предизвикателства на растежа в Европа ".
Наградата " Хайек " на Манхатънския институт е най-престижното отличие за икономическа литература в света. То се дава за книги, които най-добре отразяват визията на австрийския икономист Фридрих Хайек за икономическа и самостоятелна независимост.
Политически мъдрец и Нобелов лауреат (1974 г.), Хайек e създател на основополагащи писания като " Пътят към робството " и " Конституция на свободата ". Хайек е основна фигура във възраждането през 20 век на класическия демократизъм. Наградата " Хайек ", чиято парична стойност се равнява на 50 000 $, е измежду най-щедрите по рода си в света. Тя е учредена като знак на самопризнание към Хайек и с цел да бъдат насърчени други учени да следват неговия образец. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен през юни.
- Г-н Дянков, новата Ви книга - " Икономическите провокации пред Европа " е измежду финалистите за извънредно влиятелната премия " Хайек ". Какви проблеми разглеждате в нея?
- Тя ненапълно е продължение на първата ми книга - " Кризата в Европа. Поглед от вътрешната страна ". Докато тя разглеждаше въпросите по какъв начин Европа се оправя с икономическата и с финансовата рецесия и изследваше рецесията в еврозоната, то сегашният ми труд гледа напред. След като към този момент сме преодолели икономическата и финансова рецесия, откакто международната стопанска система върви, а стопанската система в Европа се оправя относително добре, какви са новите провокации пред стопанската система на Европейския съюз. Книгата преглежда проблеми напълно в Европейския съюз.
- Какви са идващите провокации?
- Три съществени. Първото и най-важно, за което България е може би един от най-ярките образци, е демографията. От 2015 година насам всички страни членки на Европейския съюз без изключение към този момент са с негативна демография. До 2015 година Испания беше единствената, която към момента имаше някакъв напредък. Днес към този момент на всички места в Европейски Съюз популацията понижава. В няколко страни изключително Естония, Латвия и България популацията понижава най-бързо. И това дава голям негативен резултат върху икономическия напредък. За да пораства една стопанска система, трябват служащи, хора, които да създават.
Второто огромно предизвикателство е неналичието на общ финансов пазар. И то освен финансов, а като цяло пазар за финансиране и на компаниите, и на жителите. Със старта на тази комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер, това беше заложено като съществена политика, с която да се запомни комисията. В първите две години - преди Брекзит, до момента в който англичаните към момента бяха дейни и до момента в който Кристалина Георгиева беше дейна в Европейската комисия като вицепрезидента, който отговаряше за част от финансовите политики, в действителност се вървеше бързо към интеграция във финансовата сфера. Но след Брекзит нещата се трансформираха.
- Какво значи това за фирмите?
- Фирмите от която и да е страна, примерно в България, биха могли на равни начала да вземат участие във взимането на банкови заеми или да вземат участие изобщо във финансовите пазари във всяка друга от останалите страни на Европа. В момента това не е по този начин. Всяка страна си има лични банкови и небанкови финансови пазари, което прави процеса на кредитиране доста по-скъп. За страдание след Брекзит завършването на финансовата интеграция стана невероятно - най-малко не в мандата на тази комисия. Трябва да се работи по тематиката и да се чака идната комисия.
- Кое е третото предизвикателство пред Европа?
- То ненапълно е обвързвано с неналичието на интеграция, само че също по този начин и на обучение - Европа трагично изостава в софтуерните сфери по отношение на Америка и Азия. Докато преди 10-15 години една забележителна част от софтуерните компании като Скайп и Шазам, да вземем за пример, идваха от Европа, най-малко в началото, в този момент от ден на ден изоставаме.
- Защо, каква е повода?
- Подробно я преглеждаме в книгата. Липсват вложения в университетско обучение, фокусирано върху високите технологии. Отделно се къса връзката сред това обучение и приложението му. Затова и съответните страни, и Европейският съюз би трябвало да финансират тази приложна активност.
- Давате ли в книгата си формула за решение на тези три световни казуса пред Европейския съюз?
- Книгата съгласно нас ще се запомни с това, че посочваме предизвикването, само че незабавно по-късно споделяме и по какви способи, с какви политики може да се откри решение на казуса или най-малко да се понижи отрицателният му резултат. В книгата глава по глава се разказва по какъв начин разнообразни страни вземат решение проблемите сами в Европа и по какъв начин нашите съперници в Азия и в Съединени американски щати се оправят по този начин, че да се поучим от тях.
- България участва ли в книгата?
- България е във всяка глава и като положителни образци - данъчна система, където ние сме един от положителните образци в Европа, и като проблеми - демографията, неналичието на среда във висшето обучение за развиване на повече софтуерни компании. Част от решенията, които се дават, са характерни за обособени страни или за група страни. Така че и нашето държавно управление може да откри съответни решения в тази книга.
- Правителството обезпечи близо 650 милиона за просветителна инфраструктура. Как тя може да извърши със наличие, тъй че страната ни да отговори трите нови провокации?
- Да се отпускат повече пари за обучение в България е безпределно належащо. Това доста ще помогне, само че резултатът ще се прояви след години. Образованието е характерна сфера. Когато инвестираш в този момент, ще видиш позитивните резултати след 5 до 10 години.
По време на рецесията на еврозоната доста младежи напуснаха България. Очакваше се, че след рецесията този развой ще спре, както стана в Централна Европа - Полша, Унгария, Словакия и така нататък В България обаче това не се случи. Вече две години имаме добър стопански напредък, само че хора в работна възраст, не престават да напущат страната. Особено хора от Северна България - Разград, Шумен, Плевен, Търново, Ловеч и така нататък Това е главната тематика сега - по какъв начин да се основат работни места и от частния бранш, и от страната, с цел да може тези хора да усещат, че имат смислена работа и бъдеще тук, в градовете си, до момента в който системата на обучение стартира да изкарва нови фрагменти, които да мислят или да основават високи технологии. Оказва се, че когато някой в работоспособна възраст напусне в страната си, шансът за връщането му е 20 %. Това важи освен за България - за всички страни от Европа. И в книгата посочваме съответни данни.
Затова за мен главното сега е да се опитаме да създадем условия за развиване за хората там, където са. Главно в Северна България, само че и в елементи от Южна България - Смолянско, Пазарджишко, откъдето също всеобщо сега напущат страната.
- А има ли отговор на въпроса по какъв начин да се основат такива условия. Правителството сега подчертава върху развиване на професионалното обучение. Това решение ли е?
- Професионалното обучение ще помогне доста и е добре, че държавното управление се концентрира върху това, само че, както споделям, то оказва помощ за идващото потомство. Разбира се, ние сме длъжни го запазим. Но е значимото да задържим тези, които в този момент напущат България - хора на 30-35-40 години, които имат положително обучение и огромен капацитет. Защото за тях казусът не е липса на обучение, а липса на работа.
- Как може да се сътвори работа?
- Като строим автомагистрали, Дунав мост 2, като мислим да софтуерни и бизнес паркове, за индустриални зони и привличане на вложители в районите. Това е работа и на локалната, и на централната власт. Няма по какъв начин частният бранш да се оправи самичък.
- Кабинетът си сложи за цел до края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз да сме влезнали в чакалнята на еврозоната. Изпълнимо ли е?
- Да, изпълнимо е. България е подготвена за влизане в чакалнята на еврозоната. Просто би трябвало да се каже твърдо - вървим напред. И да се съобщи ясно на Европа: всички индикатори, които би трябвало да се изпълнят, от дълго време сме ги изпълнили. Така че те би трябвало да ни одобряват, в случай че имат вяра в разпоредбите, които сами са си основали. И аз съм твърдо уверен, че Европа ще направи това. В самата България, обаче, съгласно мен, би трябвало и държавно управление, и бизнес, и университетските среди, и университетските преподаватели да са доста по-активни, да изясняват плюсовете и възможните минуси от влизането ни в еврозоната. В момента, за разлика от други страни, не виждам подобен диалог в България.
- Какво демонстрира практиката в другите страни - подвига ли се инфлацията при приемане на еврото?
- В страни, които нямат валутен ръб - Словакия, да вземем за пример, в първата година инфлацията се подвига близо 9-10 %, само че незабавно по-късно пада. В страни като България обаче това не може да се случи поради валутния ръб. В Естония, Латвия, Литва, които влязоха след валутен ръб, инфлацията се подвигна към 3-4 %. За България това в действителност би било удобно, тъй като с дребна инфлация се подвигат и приходите. Така че инфлацията не би трябвало да е сериозна тематика, в случай че се изясни добре.
- Тоест не се чака повдигане на цените?
- Не. Ще се вдигнат малко цените, само че ще се вдигнат и заплатите.
- Какви проблеми третират другите книги финалисти за премия " Хайек "?
- Една от тях - " Машини. Платформи. Хора ", за мен е доста забавна. Автор е шведският икономист Ерик Бриньолфсон. Той слага въпроса дали изобщо след 15-20 години ще има работни места за хора или всичко ще се прави от роботи. Леко предизвикателно, несъмнено, го споделя. Но с данни и с изявленията чертае тази апокалиптичната картина, че със напълно малко изключения роботите ще са заели работните места на хората. И занапред държавните управления би трябвало да мислят какво да създадат.
- Всички специалности ли ще изчезнат съгласно него?
- В книгата му се споделя, че няколко специалности няма потребност да се тормозят, тъй като са най-запазени.
- Кои са те?
- Двете най-интересни за мен са политици и публицисти. Според Ерик Бриньолфсон тези специалности робот не може да ги упражнява, тъй като по никакъв метод не може да разбере по какъв начин се прави политика. Така че политиците са непокътнати. А при публицистите - колкото и повече благоприятни условия да има за събиране на информация, въпреки всичко крайната стъпка - да се напише добра публикация, я прави човек. Журналистът е този, който би трябвало да осмисли всичко и да го съобщи правилно на понятен за хората език.
Наградата " Хайек " на Манхатънския институт е най-престижното отличие за икономическа литература в света. То се дава за книги, които най-добре отразяват визията на австрийския икономист Фридрих Хайек за икономическа и самостоятелна независимост.
Политически мъдрец и Нобелов лауреат (1974 г.), Хайек e създател на основополагащи писания като " Пътят към робството " и " Конституция на свободата ". Хайек е основна фигура във възраждането през 20 век на класическия демократизъм. Наградата " Хайек ", чиято парична стойност се равнява на 50 000 $, е измежду най-щедрите по рода си в света. Тя е учредена като знак на самопризнание към Хайек и с цел да бъдат насърчени други учени да следват неговия образец. Победителят се избира от комитет от уважавани икономисти, публицисти и учени и се оповестява по време на влиятелна лекция в Ню Йорк. Тазгодишният притежател на премията " Хайек " ще стане явен през юни.
- Г-н Дянков, новата Ви книга - " Икономическите провокации пред Европа " е измежду финалистите за извънредно влиятелната премия " Хайек ". Какви проблеми разглеждате в нея?
- Тя ненапълно е продължение на първата ми книга - " Кризата в Европа. Поглед от вътрешната страна ". Докато тя разглеждаше въпросите по какъв начин Европа се оправя с икономическата и с финансовата рецесия и изследваше рецесията в еврозоната, то сегашният ми труд гледа напред. След като към този момент сме преодолели икономическата и финансова рецесия, откакто международната стопанска система върви, а стопанската система в Европа се оправя относително добре, какви са новите провокации пред стопанската система на Европейския съюз. Книгата преглежда проблеми напълно в Европейския съюз.
- Какви са идващите провокации?
- Три съществени. Първото и най-важно, за което България е може би един от най-ярките образци, е демографията. От 2015 година насам всички страни членки на Европейския съюз без изключение към този момент са с негативна демография. До 2015 година Испания беше единствената, която към момента имаше някакъв напредък. Днес към този момент на всички места в Европейски Съюз популацията понижава. В няколко страни изключително Естония, Латвия и България популацията понижава най-бързо. И това дава голям негативен резултат върху икономическия напредък. За да пораства една стопанска система, трябват служащи, хора, които да създават.
Второто огромно предизвикателство е неналичието на общ финансов пазар. И то освен финансов, а като цяло пазар за финансиране и на компаниите, и на жителите. Със старта на тази комисия, ръководена от Жан-Клод Юнкер, това беше заложено като съществена политика, с която да се запомни комисията. В първите две години - преди Брекзит, до момента в който англичаните към момента бяха дейни и до момента в който Кристалина Георгиева беше дейна в Европейската комисия като вицепрезидента, който отговаряше за част от финансовите политики, в действителност се вървеше бързо към интеграция във финансовата сфера. Но след Брекзит нещата се трансформираха.
- Какво значи това за фирмите?
- Фирмите от която и да е страна, примерно в България, биха могли на равни начала да вземат участие във взимането на банкови заеми или да вземат участие изобщо във финансовите пазари във всяка друга от останалите страни на Европа. В момента това не е по този начин. Всяка страна си има лични банкови и небанкови финансови пазари, което прави процеса на кредитиране доста по-скъп. За страдание след Брекзит завършването на финансовата интеграция стана невероятно - най-малко не в мандата на тази комисия. Трябва да се работи по тематиката и да се чака идната комисия.
- Кое е третото предизвикателство пред Европа?
- То ненапълно е обвързвано с неналичието на интеграция, само че също по този начин и на обучение - Европа трагично изостава в софтуерните сфери по отношение на Америка и Азия. Докато преди 10-15 години една забележителна част от софтуерните компании като Скайп и Шазам, да вземем за пример, идваха от Европа, най-малко в началото, в този момент от ден на ден изоставаме.
- Защо, каква е повода?
- Подробно я преглеждаме в книгата. Липсват вложения в университетско обучение, фокусирано върху високите технологии. Отделно се къса връзката сред това обучение и приложението му. Затова и съответните страни, и Европейският съюз би трябвало да финансират тази приложна активност.
- Давате ли в книгата си формула за решение на тези три световни казуса пред Европейския съюз?
- Книгата съгласно нас ще се запомни с това, че посочваме предизвикването, само че незабавно по-късно споделяме и по какви способи, с какви политики може да се откри решение на казуса или най-малко да се понижи отрицателният му резултат. В книгата глава по глава се разказва по какъв начин разнообразни страни вземат решение проблемите сами в Европа и по какъв начин нашите съперници в Азия и в Съединени американски щати се оправят по този начин, че да се поучим от тях.
- България участва ли в книгата?
- България е във всяка глава и като положителни образци - данъчна система, където ние сме един от положителните образци в Европа, и като проблеми - демографията, неналичието на среда във висшето обучение за развиване на повече софтуерни компании. Част от решенията, които се дават, са характерни за обособени страни или за група страни. Така че и нашето държавно управление може да откри съответни решения в тази книга.
- Правителството обезпечи близо 650 милиона за просветителна инфраструктура. Как тя може да извърши със наличие, тъй че страната ни да отговори трите нови провокации?
- Да се отпускат повече пари за обучение в България е безпределно належащо. Това доста ще помогне, само че резултатът ще се прояви след години. Образованието е характерна сфера. Когато инвестираш в този момент, ще видиш позитивните резултати след 5 до 10 години.
По време на рецесията на еврозоната доста младежи напуснаха България. Очакваше се, че след рецесията този развой ще спре, както стана в Централна Европа - Полша, Унгария, Словакия и така нататък В България обаче това не се случи. Вече две години имаме добър стопански напредък, само че хора в работна възраст, не престават да напущат страната. Особено хора от Северна България - Разград, Шумен, Плевен, Търново, Ловеч и така нататък Това е главната тематика сега - по какъв начин да се основат работни места и от частния бранш, и от страната, с цел да може тези хора да усещат, че имат смислена работа и бъдеще тук, в градовете си, до момента в който системата на обучение стартира да изкарва нови фрагменти, които да мислят или да основават високи технологии. Оказва се, че когато някой в работоспособна възраст напусне в страната си, шансът за връщането му е 20 %. Това важи освен за България - за всички страни от Европа. И в книгата посочваме съответни данни.
Затова за мен главното сега е да се опитаме да създадем условия за развиване за хората там, където са. Главно в Северна България, само че и в елементи от Южна България - Смолянско, Пазарджишко, откъдето също всеобщо сега напущат страната.
- А има ли отговор на въпроса по какъв начин да се основат такива условия. Правителството сега подчертава върху развиване на професионалното обучение. Това решение ли е?
- Професионалното обучение ще помогне доста и е добре, че държавното управление се концентрира върху това, само че, както споделям, то оказва помощ за идващото потомство. Разбира се, ние сме длъжни го запазим. Но е значимото да задържим тези, които в този момент напущат България - хора на 30-35-40 години, които имат положително обучение и огромен капацитет. Защото за тях казусът не е липса на обучение, а липса на работа.
- Как може да се сътвори работа?
- Като строим автомагистрали, Дунав мост 2, като мислим да софтуерни и бизнес паркове, за индустриални зони и привличане на вложители в районите. Това е работа и на локалната, и на централната власт. Няма по какъв начин частният бранш да се оправи самичък.
- Кабинетът си сложи за цел до края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз да сме влезнали в чакалнята на еврозоната. Изпълнимо ли е?
- Да, изпълнимо е. България е подготвена за влизане в чакалнята на еврозоната. Просто би трябвало да се каже твърдо - вървим напред. И да се съобщи ясно на Европа: всички индикатори, които би трябвало да се изпълнят, от дълго време сме ги изпълнили. Така че те би трябвало да ни одобряват, в случай че имат вяра в разпоредбите, които сами са си основали. И аз съм твърдо уверен, че Европа ще направи това. В самата България, обаче, съгласно мен, би трябвало и държавно управление, и бизнес, и университетските среди, и университетските преподаватели да са доста по-активни, да изясняват плюсовете и възможните минуси от влизането ни в еврозоната. В момента, за разлика от други страни, не виждам подобен диалог в България.
- Какво демонстрира практиката в другите страни - подвига ли се инфлацията при приемане на еврото?
- В страни, които нямат валутен ръб - Словакия, да вземем за пример, в първата година инфлацията се подвига близо 9-10 %, само че незабавно по-късно пада. В страни като България обаче това не може да се случи поради валутния ръб. В Естония, Латвия, Литва, които влязоха след валутен ръб, инфлацията се подвигна към 3-4 %. За България това в действителност би било удобно, тъй като с дребна инфлация се подвигат и приходите. Така че инфлацията не би трябвало да е сериозна тематика, в случай че се изясни добре.
- Тоест не се чака повдигане на цените?
- Не. Ще се вдигнат малко цените, само че ще се вдигнат и заплатите.
- Какви проблеми третират другите книги финалисти за премия " Хайек "?
- Една от тях - " Машини. Платформи. Хора ", за мен е доста забавна. Автор е шведският икономист Ерик Бриньолфсон. Той слага въпроса дали изобщо след 15-20 години ще има работни места за хора или всичко ще се прави от роботи. Леко предизвикателно, несъмнено, го споделя. Но с данни и с изявленията чертае тази апокалиптичната картина, че със напълно малко изключения роботите ще са заели работните места на хората. И занапред държавните управления би трябвало да мислят какво да създадат.
- Всички специалности ли ще изчезнат съгласно него?
- В книгата му се споделя, че няколко специалности няма потребност да се тормозят, тъй като са най-запазени.
- Кои са те?
- Двете най-интересни за мен са политици и публицисти. Според Ерик Бриньолфсон тези специалности робот не може да ги упражнява, тъй като по никакъв метод не може да разбере по какъв начин се прави политика. Така че политиците са непокътнати. А при публицистите - колкото и повече благоприятни условия да има за събиране на информация, въпреки всичко крайната стъпка - да се напише добра публикация, я прави човек. Журналистът е този, който би трябвало да осмисли всичко и да го съобщи правилно на понятен за хората език.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ