Защо е толкова трудно да организирате среща с колегите
Нова публикация на трио физици се прицелва в един от най-досадните аспект на офисната дипломация: стремежът да се насрочи среща. Триото пита какъв брой мъчно е да се откри време, в което всички участници ще са свободни… и резултатите, както може би се досещате от личния си опит, не са положителни.
„ Науката за вероятностите в действителност е почнала с хора, които са изучавали хазарта, само че тя се ползва също толкоз добре и за неща като обмисляне на срещи “, споделя в изказване Харш Матур, професор по физика в Колежа по изкуства и науки към университета Кейс Уестърн Резърв в Кливланд, Охайо, и един от създателите на проучването.
Използвайки техники за математическо моделиране, екипът разбра по какъв начин се трансформира вероятността за насрочване на среща – отговорът, разбирта се, е, че тя внезапно спада с увеличението на броя на участниците.
Но колкото повече екипът преглежда данните, толкоз по-интересни стават те. „ Изследването ни демонстрира, че с повишаването на броя на участниците броят на евентуалните часове за срещи се усилва експоненциално„, изяснява Матур.
„ Проектът стартира на половина на смешка – споделя той, – само че това експоненциално държание притегли вниманието ни. То сподели, че планирането на срещи е сложен проблем, наедно с някои от огромните проблеми в информатиката. “
Но видите ли, данните разкриха и нещо друго: Оказва се, че това става не чак толкоз мъчно – при едвам четирима или петима участници, според от това какъв брой евентуални времеви интервала са разполагаем.
Това е неочаквана смяна, която припомня на едно доста постоянно срещано физично събитие – фазовия преход, който се отнася до субстанции, които минават от едно положение на материята в друго, като да вземем за пример ледът, който се разтапя във вода или водата се трансформира в пара. Тяхното изясняване посредством математиката не е нищо по-малко от „ успех на физиката “, споделя Матур.
„ Завладяващо е по какъв начин нещо толкоз обикновено като планирането може да отразява сложността на фазовите преходи “, добави той.
Има ли обаче това проучване някакви по-широки последствия? Всъщност има, твърди екипът. „ Моделите, които създадохме, са математически комплицирани и биха могли да бъдат потребни в по-широк проект “, споделя Матур в друго изказване, а съавторът Катрин Браун, научен физик и доцент по физика в колежа Хамилтън, Ню Йорк, показва, че
„ Това може да включва да вземем за пример конференция за климата, на която всяка страна би трябвало да реализира единодушие по окончателния отчет “, предлага тя.
Но въпреки че приложенията му може да са в положение да спасят света, в същността си изследването ни споделя това, което доста от нас към този момент знаеха: че планирането на срещи е същинска тъга.
„ Изграждането на консенсус е мъчно “, споделя Матур.
„ Ако обичате да мислите най-лошото за хората, това изследване може да е за вас. “
Изследването е оповестено в European Physical Journal B.
