Нова информация, получена в резултат на обобщен анализ на древна

Нова информация, получена вследствие на систематизиран разбор на антична ДНК, обяснява генетичната история на популацията на Европа през последните 15 000 години. Широко публикуваната визия за обединен генезис на европейците се оказа неправилна. Стана ясно също по този начин кой и през коя ера е донесъл разнообразни заболявания на континента.

Има три талази на миграция към Европа. Преди към 45 000 години, когато последното замръзване изчезва, на континента идват първите анатомично съвременни хора - примитивни ловци-събирачи. След това, преди към 11 000 години, идват племена от Близкия изток, които към този момент са усвоили земеделието. А преди пет хиляди години на континента нахлуват номадски скотовъдци от степите на Западна Азия и Северното Черноморие, придвижващи се с волски каруци - представители на културата Ямна.

Дълго време не беше допустимо да се разбере в елементи етногенезисът на европейците заради неприятното предпазване на античната ДНК и несъвършените аналитични способи. Историците и археолозите обичайно са считали, че миграционните талази са били равномерни за целия континент, етническите групи последователно са се заменяли една друга, а популацията на другите райони е придобивало избрани фенотипни белези според от степента на разбъркване или вследствие на адаптиране към локалните условия на живот.

Неотдавна в сп. Nature се появиха четири публикации, в които се обобщават резултатите от едно огромно всеобхватно изследване. В плана са взели участие 175 учени от разнообразни страни, в това число и от Русия, под управлението на професорите Еске Вилерслев от Университета в Кеймбридж, Томас Верге от Университета в Копенхаген и Расмус Нилсен от Калифорнийския университет в Бъркли. По-голямата част от работата е осъществена в Центъра по геогенетика към Университета в Копенхаген.

Пробите бяха предоставени от многочислени музеи и научни организации в Европа и Азия.

Използвайки най-новите техники за геномно секвениране, учените проучиха ДНК на съвсем пет хиляди души, живели в Европа и Западна Азия от късния палеолит (преди 34 000 години) до епохата на викингите, съпоставиха античната ДНК с генетичните проби на стотици хиляди модерни хора, съхранявани в Биобанката на Обединеното кралство, и построиха исторически карти на разпространяването на присъщи гени, както и на обвързваните с тях болести.

Резултатите разрешиха, наред с другото, да се дефинира по кое време в разнообразни елементи на Европа е настъпило най-важното събитие в античната човешка история - преходът от лов и събирателство към земеделие, именуван още неолитна гражданска война, защото бележи края на мезолита и началото на неолита.

Преди към 11 500 години в Близкия изток, в района, прочут като Плодородния полумесец, хората минават от номадско битие, учредено на лов и събиране на диви плодове, към установен метод на живот. Това довело до основаването на непрекъснати селища и земеделска просвета. Оттук неолитната гражданска война се популяризира на север в Анадола (днешна Турция) и Европа.

Нови доказателства демонстрират, че преходът към земеделие е почнал в южната и западната част на континента преди 11 000 години. Пристигането на анадолските земеделци се отразява на ДНК на популацията. Европейците придобили гени, виновни за толерантността към зеленчуците и лактозата - способността да се усвояват огромни количества растителни храни и млечни артикули. Местните ловци-събирачи не са имали тези качества.

Смяташе се, че гените за приемливост към лактозата са предадени на европейците от ямниките - третата вълна скотовъдци, които са донесли със себе си стада домашни животни. Всъщност те са били анадолци и по времето, когато са пристигнали ямниците, европейците към този момент са били подготвени да употребяват млечни храни.

При източноевропейците тези промени настъпили три хилядолетия по-късно, а на север - общо взето, единствено хиляда години преди миграцията на степните нации.

Гените на " ямниците " се появяват у всички поданици на континента съвсем по едно и също време - преди към пет хиляди години. От този миг нататък " генетичната граница " сред югозапада и североизтока била заличена и се появила генетично единна " европейска нация ".

Изненадващо, само че в генома още тогава не е останало съвсем нищо от коренните европейци - ловци-събирачи от горния палеолит. А те обичайно са били считани за основните предшественици, отреждайки второстепенна роля на непознатите нации. Оказало се, че главното население изцяло се е разтворило или е било унищожено от пришълците. Това значи, че днешните европейци могат да бъдат наречени " нация от мигранти ".

Фенотипните особености на жителите на другите елементи на континента са обусловени на първо място от маршрутите на преселение на народите. Тъй като земеделците от Близкия изток са се насочили на първо място към южната и западната част на Европа, популацията там се характеризира с невисок растеж, рошавост, тъмна коса. Степните скотовъдци са мигрирали на север, от тях идват по-висок растеж, светла кожа, очи и коса на скандинавците.

В обособена публикация учените са разрушили процеса на етногенезис по образеца на датчаните. На територията на Дания и Англия, където неолитната гражданска война доближава късно, до IV хилядолетие прочие н. е. се резервира примитивният метод на живот. След това, преди 5900 години, пристигналите от юг земеделци бързо, безусловно в границите на няколко генерации, изместват коренното население.

Високи, светлокоси, войнствени номади с медни оръжия, движещи се с бързи каруци, просто унищожили скандинавските туземци. Техните генетични следи на практика изчезнали в ДНК-то на датчани, шведи и норвежци преди четири и половина хиляди години.

" Пришълците не са изгонили локалните поданици и не са се смесили с тях, а най-вероятно са ги избили всички " - считат създателите на публикацията.

Така се е формирал скандинавският викингски етнос.

" В по-голямата си част генетичната история на европейците е била заложена отвън Европа ", се споделя в прессъобщение на университета в Кеймбридж. " Но откакто мигрантите се заселили в географски изолирани региони на континента, техните черти се утвърдили в локалните популации ".

БГНЕС