Нов анализ на историята на проектите за строителство на атомни

Нов разбор на историята на плановете за строителство на атомни електроцентрали (АЕЦ) демонстрира, че от 2010 година забавянето в плановите периоди са в основата на повишаването на плановете приблизително до 18 %.

Това показват в създаването си специалисти и учени от Imperial College London, Universidade Federal do Rio de Janeiro и University of Minho. Докладът е оповестен в научното списание Energy Policy.

Съществено закъснение се регистрира при три четвърти от реакторите от последно потомство, строящи се от 2010 година За последните 50 години, съгласно проучването периодите за създаване на АЕЦ са се нараснали приблизително два пъти.

Тези закъснения, които могат да се проточат с години или даже десетилетия, усилват разноските спрямо по-старите към този момент осъществени планове. Тези закъснения, също така постоянно се подценяват при планирането на нови планове. Авторите настояват, че тези спомагателни разноски би трябвало да бъдат вярно оценени при разглеждането на нови нуклеарни планове.

Целта на създаването е да се оценят разноските за overnight construction costs (OCC) и ескалацията при плановете в нуклеарната енергетика от 1955 до 2016 година, споделят създателите на отчета. За задачата те са създали обширна база от данни за Light Water Reactors (LWR), като е показана и оценена съответната статистика. Забавянето, изключително в поколението от 2010 година, съгласно данните води и до ескалация на разноските. Средната стойност на overnight construction costs (OCC) на по-новите реактори е с 60 % по-висока от реакторите, строени при започване на така наречен нуклеарна епоха. Въпреки общата наклонност, създателите на отчета обръщат внимание на националната специфичност. От позиция на смисъла на нуклеарните технологии, в частност на АЕЦ за декарбонизацията те предлагат реализиране на по-добра оценка и взимане поради на действителните разноски, свързани с използването на нуклеарните технологии. Изследователите причисляват нуклеарните планове към така наречен " мегапроекти ", като да вземем за пример огромните язовири, които изискват по-прецизни финансови оценки, заради неустановеност и риск.

Разбира се, остава и въпросът дали в отчета има заложено и освен това с изключение на чисто проучване. Предвид изводът, че разноските за закъснение трансформират подобаващ нуклеарен план в рисков и от позиция на това се предлага тези, които би трябвало да вземат решение да се съсредоточат върху по-нискорискови нисковъглеродни технологии като вятърна или слънчева сила. В отчета обаче не се регистрира националната специфичност на обособена страна за развиване, на която и да е от така наречен чисти технологии, с цел да може да се направи съпоставяне.