От фестивала Северно сияние: Синовете на Норвегия / Sønner av Norge
Норвежки пънк. Това не е оксиморон, а събитие, също толкоз необичайно и откачено, колкото звучи. Този филм споделя за норвежките пънкари, за порастването, протеста и Секс Пистълс с доста любов и носталгия.
Някъде в Норвегия през 1978 година. По време на речта на учебния шеф на националния празник група хлапета с елементарно различим тип – щръкнали коси, черни облекла, безвредни игли – хвърлят стъклена бутилка по трибуната и раняват оратора. Инициатор е Николай – добродушен привидно младеж с пробита с безвредна игла буза. Продължението е ясно – тягостна сцена в кабинета на шефа, с родители на назад във времето, непретенциозно навели глави. Само че бащата на Николай не е разкаян. Бивш хипар и сегашен анархист, той пази енергично протеста на сина си и правото на опозиция на младите, които движат света напред.
Филмът наблюдава по доста забавен метод двете действителности в детството на Николай, които образуват ориста му. От една страна е животът му като дребен, в семейство на съумял проектант и любяща майка – двама ексцентрични родители, които са подготвени на всичко за децата си. След това, в края на детството, Николай остава без майка след безразсъден и драматичен случай. Той, татко му и дребният му брат се пробват да преодолеят тази голяма загуба всеки по собствен метод и това неизбежна води до крайни и обезверени стъпки.От другата страна е животът на Николай с татко му като единствен родител. Оставен да живее в безспорна независимост, младият Николай неизбежно изпада в хаоса на цялостното комплициране. Като всяко дете той има потребност от граници и правила, с цел да може да се опре на нещо и да осмисли законите на света, който населява. Участието на татко му в пубертетските му бели и даже в пънк групата му го обърква и разочарова, оставяйки го без престиж, на който да се опре. В този смисъл филмът предлага доста любопитна сцена със самия Джони Ротън.
Умен и занимателен, тук-там извънредно комичен, на други много печален, това е един цветен и логичен филм за детството в една далечна скандинавска страна, която в действителност е доста покрай нас.
Някъде в Норвегия през 1978 година. По време на речта на учебния шеф на националния празник група хлапета с елементарно различим тип – щръкнали коси, черни облекла, безвредни игли – хвърлят стъклена бутилка по трибуната и раняват оратора. Инициатор е Николай – добродушен привидно младеж с пробита с безвредна игла буза. Продължението е ясно – тягостна сцена в кабинета на шефа, с родители на назад във времето, непретенциозно навели глави. Само че бащата на Николай не е разкаян. Бивш хипар и сегашен анархист, той пази енергично протеста на сина си и правото на опозиция на младите, които движат света напред.
Филмът наблюдава по доста забавен метод двете действителности в детството на Николай, които образуват ориста му. От една страна е животът му като дребен, в семейство на съумял проектант и любяща майка – двама ексцентрични родители, които са подготвени на всичко за децата си. След това, в края на детството, Николай остава без майка след безразсъден и драматичен случай. Той, татко му и дребният му брат се пробват да преодолеят тази голяма загуба всеки по собствен метод и това неизбежна води до крайни и обезверени стъпки.От другата страна е животът на Николай с татко му като единствен родител. Оставен да живее в безспорна независимост, младият Николай неизбежно изпада в хаоса на цялостното комплициране. Като всяко дете той има потребност от граници и правила, с цел да може да се опре на нещо и да осмисли законите на света, който населява. Участието на татко му в пубертетските му бели и даже в пънк групата му го обърква и разочарова, оставяйки го без престиж, на който да се опре. В този смисъл филмът предлага доста любопитна сцена със самия Джони Ротън.
Умен и занимателен, тук-там извънредно комичен, на други много печален, това е един цветен и логичен филм за детството в една далечна скандинавска страна, която в действителност е доста покрай нас.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ