Немски медии: САЩ и Германия са в състояние на „студен мир“
Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;}
Отношенията сред Съединени американски щати и Германия наподобяват положение на „ леден мир “, написа Щефан Корнелоус в публикация за баварския всекидневник Die Sueddeutsche Zeitung, представена от „ Фокус “.
Берлин осъзна, че дългата ръка на Америка към този момент няма да бъде от изгода за него, а Германия се оказа в позиция на догонваща страна. Федерална Република Германия не може без Съединени американски щати, само че и с тях не се оправя изключително добре, затова немското държавно управление би трябвало да преразгледа позициите си във външната политика допустимо най-скоро, предлага създателят на текста.
Имаше моменти, в които визитата на държавния секретар на Съединени американски щати в Германия не привличаше доста внимание. Имаше моменти, в които американският президент използваше годишнината от рухването на Берлинската стена, с цел да означи личния си успех. Имаше моменти, в които немското държавно управление изпращаше представители съвсем седмично през Атлантическия океан, с цел да реализиран единодушие по значими въпроси. Всички тези времена останаха в предишното, акцентира журналистът.
Германия и Съединени американски щати живеят в положение на един тип леден мир. Като се има поради положението във Вашингтон, това не е напълно неприятно, само че и не е добро”, написа Корнелоус.
Държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео дойде в Германия на двудневно посещаване, програмата на която свидетелства за „ взаимния дискомфорт “, счита създателят на публикацията. От една страна, Помпео отива в „ страната на спомените “ и на тези места от своето минало, които е прекарал като лейтенант на сухопътните сили по време на Студената война.
Това предпочитание за мемоари е типично и демонстрира, че Помпео, като десетки хиляди американци, свързва Германия с биографията си по позитивен метод, изяснява Корнелиус. В последна сметка обаче всичко се случва, като че ли става въпрос за посещаване в увеселителен парк: действителният свят остава извън.
А в него напрежението сред Америка Тръмп и Германия на Меркел се върти към едни и същи тематики – „ Северен поток-2 ", неравностойни условия в търговията, разноските за защита. Обвиненията не ескалират, само че това демонстрира само взаимна нерешителност, с която всяка страна подхожда по проблемите в двустранните връзки.
Правителството на Меркел не търси открити спорове със Съединени американски щати, защото недоволствата не могат да оказват помощ за решаването на проблемите. От своя страна администрацията на Тръмп заобикаля прекомерно огромни конфликти, които биха могли да предизвикат отдръпване от НАТО или огромен спор към въпроса за митата.
В този действителен свят Германия още веднъж се трансформира в догонваща страна, отбелязва Die Süddeutsche Zeitung. По някакъв метод стигна до такава степен, че Съединени американски щати към този момент няма да играят роля в политическото й битие, както до момента. Избирателите и определените от тях считат, че апелът на някогашния немски президент Йоахим Гаук за по-голямо осъзнаване на отговорността във външната политика е верен. Какво тъкмо значи това обаче, към момента постоянно остава прекомерно неразбираемо и нереално. Според създателя специалистите не са приели предлагането на Анегрет Крамп-Каренбауер за Сирия, единствено тъй като то съдържа „ искра на стратегическото схващане “, която рядко се следи в Германия.
Както акцентира изданието, Съединени американски щати остават забележителна мощ в Европа, даже когато отчуждението надвива. Посещението на Помпео би трябвало да покаже, че „ дългата ръка на Америка към този момент не работи в интерес на на Германия ". В същото време Америка остава мощен фактор в Европа, даже в случай че сегашната администрация във Вашингтон да не си го слага като цел.
При такива условия немското държавно управление би трябвало да реши дължината на своите лостове за оказване на въздействие допустимо най-скоро. Към сегашния миг германците не могат да си показват външната политика на Берлин без Съединени американски щати - нито в Афганистан, нито в Близкия изток, даже във връзка с отбраната на най-близките си съседи и съдружници, да вземем за пример балтийските страни.
Също по този начин е невероятно да си представим външна политика против Съединени американски щати или най-малко утопичен неутралитет сред полюсите на Китай и Америка. Германия би трябвало да обясни прекалено много неща пред себе си - без значение от визитата на държавния секретар на Съединени американски щати, заключава журналистът на изданието.
Отношенията сред Съединени американски щати и Германия наподобяват положение на „ леден мир “, написа Щефан Корнелоус в публикация за баварския всекидневник Die Sueddeutsche Zeitung, представена от „ Фокус “.
Берлин осъзна, че дългата ръка на Америка към този момент няма да бъде от изгода за него, а Германия се оказа в позиция на догонваща страна. Федерална Република Германия не може без Съединени американски щати, само че и с тях не се оправя изключително добре, затова немското държавно управление би трябвало да преразгледа позициите си във външната политика допустимо най-скоро, предлага създателят на текста.
Имаше моменти, в които визитата на държавния секретар на Съединени американски щати в Германия не привличаше доста внимание. Имаше моменти, в които американският президент използваше годишнината от рухването на Берлинската стена, с цел да означи личния си успех. Имаше моменти, в които немското държавно управление изпращаше представители съвсем седмично през Атлантическия океан, с цел да реализиран единодушие по значими въпроси. Всички тези времена останаха в предишното, акцентира журналистът.
Германия и Съединени американски щати живеят в положение на един тип леден мир. Като се има поради положението във Вашингтон, това не е напълно неприятно, само че и не е добро”, написа Корнелоус.
Държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео дойде в Германия на двудневно посещаване, програмата на която свидетелства за „ взаимния дискомфорт “, счита създателят на публикацията. От една страна, Помпео отива в „ страната на спомените “ и на тези места от своето минало, които е прекарал като лейтенант на сухопътните сили по време на Студената война.
Това предпочитание за мемоари е типично и демонстрира, че Помпео, като десетки хиляди американци, свързва Германия с биографията си по позитивен метод, изяснява Корнелиус. В последна сметка обаче всичко се случва, като че ли става въпрос за посещаване в увеселителен парк: действителният свят остава извън.
А в него напрежението сред Америка Тръмп и Германия на Меркел се върти към едни и същи тематики – „ Северен поток-2 ", неравностойни условия в търговията, разноските за защита. Обвиненията не ескалират, само че това демонстрира само взаимна нерешителност, с която всяка страна подхожда по проблемите в двустранните връзки.
Правителството на Меркел не търси открити спорове със Съединени американски щати, защото недоволствата не могат да оказват помощ за решаването на проблемите. От своя страна администрацията на Тръмп заобикаля прекомерно огромни конфликти, които биха могли да предизвикат отдръпване от НАТО или огромен спор към въпроса за митата.
В този действителен свят Германия още веднъж се трансформира в догонваща страна, отбелязва Die Süddeutsche Zeitung. По някакъв метод стигна до такава степен, че Съединени американски щати към този момент няма да играят роля в политическото й битие, както до момента. Избирателите и определените от тях считат, че апелът на някогашния немски президент Йоахим Гаук за по-голямо осъзнаване на отговорността във външната политика е верен. Какво тъкмо значи това обаче, към момента постоянно остава прекомерно неразбираемо и нереално. Според създателя специалистите не са приели предлагането на Анегрет Крамп-Каренбауер за Сирия, единствено тъй като то съдържа „ искра на стратегическото схващане “, която рядко се следи в Германия.
Както акцентира изданието, Съединени американски щати остават забележителна мощ в Европа, даже когато отчуждението надвива. Посещението на Помпео би трябвало да покаже, че „ дългата ръка на Америка към този момент не работи в интерес на на Германия ". В същото време Америка остава мощен фактор в Европа, даже в случай че сегашната администрация във Вашингтон да не си го слага като цел.
При такива условия немското държавно управление би трябвало да реши дължината на своите лостове за оказване на въздействие допустимо най-скоро. Към сегашния миг германците не могат да си показват външната политика на Берлин без Съединени американски щати - нито в Афганистан, нито в Близкия изток, даже във връзка с отбраната на най-близките си съседи и съдружници, да вземем за пример балтийските страни.
Също по този начин е невероятно да си представим външна политика против Съединени американски щати или най-малко утопичен неутралитет сред полюсите на Китай и Америка. Германия би трябвало да обясни прекалено много неща пред себе си - без значение от визитата на държавния секретар на Съединени американски щати, заключава журналистът на изданието.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ